Архитект Синан: една безразсъдна любов. ... Един роман за Мимар Синан... Изключителен живот и история между настоящето и миналото... Една безразсъдна любов с разтърсващ край... Мимар Синан е военен инженер, построил всевъзможни укрепления, пътища, мостове, акведукти. Половин век е главен султански архитект, назначен от Сюлейман Великолепни. Навред се разнася славата му на един от най-значимите османски архитекти. Неговите строежи са сред шедьоврите на ислямската архитектура. Наред с великолепието на Сюлеймание в Истанбул, Селим джамия в Одрин, изисканата Михримах джамия е и джамията Баня Башъ в центъра на София. Смята се, ... |
|
|
|
|
|
Песните записани върху диска са в "mp3" формат. ... |
|
|
Дневник на свещеник Иван Дочев ... Този оригинален дневник за Балканската война, писан на самия фронт от военния свещеник Иван Дочев, е на изключително жив и четивен език и е поднесен на читателя в неговия оригинален вид, без издателска намеса. Авторът е пряк участник във войната, а хроникираните от него събития са отбелязвани всеки ден, без изключение. Абсолютно автентични са описанията на села в Източна Тракия, които съдържат данни за броя на къщите, особеностите на обичаите и носиите, поведението на населението при навлизането на българските войски.Особено интересно е описанието на влизането в Одрин – отношението към ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Световни поети" на издателство "Изток - Запад". ... Какво е времето? А дните? какво е времето? а дните? една поредица от наранени рози... душата ми изпила земните знамения разсипя ги и себе си разсипа... душата ми е вестоносец на желания; но няма рана, която да се вижда, ала любовта ме все така изтича, безплътна лава, изгаря ми плътта. Хилми Явуз Хилми Явуз е роден през 1936 г. в Истанбул. Висше образование завършва във Философския факултет на Лондонския университет (1964 - 1969). Пише критика и изследвания за всекидневниците "Джумхуриет", "Миллиет& ... |
|
|
"Бяхме шестима. Майстора, калфите и белият слон. Строяхме всичко заедно. Джамии, мостове, медресета, кервансараи, приюти, акведукти... Мисля за Истанбул всеки ден. Хората се разхождат в дворовете на джамиите и сигурно предполагат, че те са там от времето на Ной. А не е така. Ние ги построихме. Мюсюлмани и християни, майстори и роби, хора и животни, ден след ден. Но Истанбул е град на бързата забрава. Всичко се пише върху вода, с изключение на творбите на Майстора. Те са от камък. Под един от тези камъни скрих тайна. Мина много време, но може да е още там и да чака някой да я намери. А ако я открият, дали ще я ... |
