"Разказваха им на другите деца за чудовища, феи, пришълци от други планети и всякакви страхотии. А моята баба все ми повтаряше: „Всичките чудеса са около нас, защото животът е най-голямото чудо. Ако се научиш да виждаш и невидимото наоколо, ако впрегнеш въображението си и надникнеш там, докъдето не достигаш, ако прегърнеш със сърцето си и животните, и природата, ще разбереш какви невероятни чудесии има по света. А така ще станеш хем умен, хем добър човек!“. Повярвах ѝ. После дойде моят ред като баба да предавам научените уроци на внуците си. Така се роди поредицата „Приказни приключения от живия живот“, чиято ... |
|
|
"Стихосбирка на Виолета Воева Криле за разпознаване открива един жив поетичен свят, в който влизаш, за да усетиш чувствата отвътре – и тъгата, неизмерена все още, и красотата на живота – в цветовете, звуците, шепотите между редовете, в болката, стиснала в шепата си риданието. Виолета Воева тук търси друга образност, други форми в писането, въпреки разпознаваемия ѝ усет и респект към думата. Светлината преминава през всяка нейна страница – ту ярка, ту приглушена – с криле и на пръсти, за да се вижда резката, извивката, капката, удивлението от една въпросителна. Книга, в която дори „осанката на самотата” е ... |
|
|
Не сте ли се питали дали сънят понякога не отваря врата? Врата към свят на мечти и копнежи – по-добър, по-светъл и изпълнен с чудеса. Защото световете се отварят за онези, които умеят да обичат. Когато вечерта се спуска тихо като меко одеяло и звездите заблестяват, в една детска стая едно малко момиче затваря очи. До нея замърква Жума – необикновено котенце, което я приканва да го последва. И вратата на съня се открехва... Пред тях се разгръща Африка – цветна, светла и магична. Земя, където тревата нашепва тайни, животните разказват легенди, а всяка среща носи ново приключение. И сред тази магия ги очаква Бастет – ... |
|
|
"Защо ли точно тук Тъжни стъпки на Врабец? След моите думи подминати... Врабче, кацна на рамото ми! Закривам очите си. Ето, не гледам!" Виолета Пенушлиева Виолета Пенушлиева е родена в град Плевен. Театърът, поезията чертаят пътя ѝ. Лауреат е на третия републикански фестивал за художествено слово. След дългите години в театъра, днес има само поезията. Издала е 15 книги. Главен секретар на Съюза на Независимите български писатели. Член на комисията за преглед на поезия. Има награди за хайку поезия. Получила е и престижната голяма награда за поезия на СНБП Йосиф Петров. Член е на Световната хайку ... |
|
|
Всяка нощ едно лисиче пристига от света на въображението. Лунно, мастилено, вълшебно... Вмъква се сънищата ти, мята синя опашка насам-натам и сипе звездни прашинки над спящите деца. Ако не си го виждал, значи не си надничал под клепачите си, не си намирал тайната врата в огледалото, тайния свят под леглото, тайния път към звездите."Светът на сънищата е необятен. А ключът за него е вече в джоба на пижамата ти. Лунното лисиче пристига и приказката започва. Да отлитаме!" Из книгата Илюстрациите в книгата са дело на Ина Христова. ... |
|
|
Роман за хора, които разбират тишината. Колко струва близостта, когато вече знаеш цената? Три жени. Един свят на амбиции, съревнование и опасни привличания. Елен обича мъж, който може да я има, но не и да я задържи. Йоана държи сърцето си заключено, докато не среща мъж, който разклаща спокойствието ѝ. Пламена се хвърля в страст, за която всички я предупреждават, че ще я разруши. Сред успехи и очаквания, сред погледи, които оценяват, и връзки, които изкушават, любовта не е спасение. Тя е сблъсък. Тя е изкушение. Тя е избор, който може да те лиши от самия теб. Колко си готов да платиш, за да бъдеш обичан? И какво ще ... |
|
|
"Тази книга се роди от слушане на подрастващите. От разговори, които започват с нищо ми няма и свършват с мълчание. От срещи с млади хора – силни, шумни или безразлични, които все още се учат как да назоват това, което чувстват. Написах тази книга за децата, които бързат да пораснат, и за истините, които не бързат. И за възрастните, които искат да помогнат, но често не намират точните думи. Историите тук не предлагат поуки. Нито готови решения. Те търсят онези моменти, в които децата спират да се преструват. Когато си позволяват да бъдат честни. Най-вече със себе си. Истините в тази книга са за малките на пръв ... |
|
|
Туризмът е навлязъл трайно в икономиката и културата на съвременните народи и национални особености. Все по-широко признание в световен мащаб получават пътуванията, извършвани с цел за почивка в районите с подходящи природно-климатични условия, запознавани с културни паметници, исторически забележителности и други. При изясняването на връзките между туризма и транспорта в научната литература се отделя преобладаващо място на ролята и значението на транспорта като фактор за развитието на туризма. ... |
|
|
Виолета Пенушлиева представя новата си книга Глава в облаците. Това е юбилейната ѝ - 20-а поредна стихосбирка. Отново се редуват стихове и хайку. За нея краткият стих е ключът на поезията. Обсебва я хайку мигът, който трябва да се улови. Хайку определя като Дъха на Природата. Може би за това критикът академик Марин Кадиев отбелязва: "Поетесата търси неуловимото зад видимото, търси вътрешните измерения на нещата." А приживе големият поет Димитър Стефанов беше казал за нея: "Стихът на Виолета Пенушлиева е ярко съвременен и ни казва нещо ново." Виолета Пенушлиева е редактор в раздел Поезия на ... |
|
|
"Ние сме поколението, което живее в най-доброто време по най-лошия начин. Времето на пълни хладилници и празни животи, в които отчаяно искаме някой да ни спаси, но се плашим да повярваме, че ще посмее. Толкова са ни натяквали да мълчим и да бъдем прилични, че накрая се превръщаме в затворници в собствените си светове. Живеем в кутия, в кутия, в кутията. Капаците са хлабави и отвън въздухът е чист, но само гледаме през дупките, големи колкото да не се задушим напълно и се страхуваме, че опасността може да влезе и през тях. Че ще видим окото на хищник да наднича навътре, готово да ни смаже с клепачите си. А отвън има ( ... |
|
|
"Стойностната поетеса Виолета Пенушлиева прекрачва лирическите граници и представя синтетична проза, каквито са тези къси разкази. Това е приятна и сполучлива художествена изненада, защото е създадено необичайно повествование с нестандартна образност и със своеобразна лексика, с която се самохаректеризират героите. Това е жива проза - образите израстват от думите свежи, осезаеми, пластично изградени. Тези разкази са са населено човешко пространство с много духовни ценности - героите са с извисена нравственост и пробудена съвест, с безкористна обич към света около себе си. Те не са социално обвързани и върху тях няма ... |
|
|
"Пет реда вятър" е името на новата ми книга, в която словесният пейзаж копира природата. Танка е "кратка", петстишна традиционна твърда форма на поезията. Отпада метриката и не е задължителна, както прочее вече и при хайку. Но въпреки това мисля, не бива да е "обрасла с думи", образно казано. Мога ли да нарека Танка "миг избягал от хайку" за да доизкажа още? В този ред на мисли последните два реда обобщаващи ли си или са поанта? Тук подхождат ли сезонните думи? Мисля на глас. Питам се, питам ви. И в същия момент опипвам тъканта на сътворението на Танка. Това е изящна поезия, нали? ... |
