"Веднъж, когато се разхождаше между черкезките и грузинките, девойките, чиято красота в Стамбул се смяташе за класическа, султанът изведнъж се спря пред едно мило и нежно лице. Той сведе поглед към дигнатото срещу него лице, лице без видима красота, но с изкусителна усмивка, зелените очи, засенчени от дълги ресници, го гледаха не само закачливо, но и дръзко. И той, който беше виждал толкова погледи, изпълнени със страст, мъка и унижение, неочаквано се поддаде на тези смеещи се очи на момичето, което в харема бяха нарекли Хурем. Кърпичката, лека като паяжина, остана на нежното рамо на онази, която целият свят скоро ... |
