Нацуме Сосеки е най-яркият представител на японския реализъм. Роден е на 9 февруари 1867 г. в град Токио в семейство на самурай. Завършва английски език и литература на Токийския университет през 1893 г. и работи като преподавател по английски език, отначало в университета "Васеда" в Токио, а после в едно средно училище в малко градче на остров Шикоку, далече от центъра на политическия и културния живот на страната. Тук той се сблъсква със закостенялата провинциална учителска среда. Много от темите в повестта "Момчето" са добре познати на писателя от собствения му житейски опит в провинцията. През 1900 ... |
|
Катя Владимирова е родена във Варна, живее в София и е автор на книги с разкази и стихове "Никое небе не е последно" - разкази и "Пясък в шепата ми" - стихове и на над 2000 публицистични публикации в централния печат. След демократичните промени тя става главен редактор на политическия вестник "Свободен народ" и на "Самурай" - вестник за бойни изкуства. Избрана е за председател на Българо-френското дружество и Lion's club в България. Завършила е френска филология в Софийски университет и след 2000 г заминава във Франция и посещава курсове по история на изкуството, източна ... |
|
Из моите песъчинки. Хайку и други кратки форми. ... "Катя Владимирова е родена във Варна, живее и работи в София. Завършила е в СУ "Климент Охридски", специалност френска филология. След това се занимава с художествени преводи на френска литература, превела е романа "Островът на пингвините" от Анатол Франс и други разкази на съвременни френски писатели. Работила е като журналист преди 1989 г. в младежкия печат - "Студентска трибуна", "Народен младеж", литературно списание "Дружба", а след 1989 г. е била главен редактор на в-к "Свободен народ" и на в-к " ... |
|
Марин Дамянов е автор на романите "Сбогом, Джони", "Казусът Рози", "Време за убиване" и "Самурай от Надежда", на три сборника разкази и на една монография по кинодраматургия. Носител е на 15 литературни награди между които наградата "Развитие" за нов, непубликуван роман, и на няколко награди за кинодраматургия, сред които "Хартли-Мерил", наградата на "Златна роза" за най-добър сценарий и на Българската филмова академия. Работил е в над 15 игрални и документални филма като сценарист и диалогист. Сред тях са "Маргарит и Маргарита", " ... |
|
Съдбата се забавлява. Понякога те носи безметежно през живота, а друг път те сритва през краката и те сваля на колене. Ако реши наистина да те изпита, не играе на дребно. Изправя те на границата между живота и смъртта. Когато блесне острието, в този миг, който продължава цяла вечност, можеш да видиш цвета на тишината, да чуеш звука на беззвучното. Йордан Донков чертае фините щрихи на изкуството да си воин в романа си "Цветът на тишината". Запознайте се с главния герой Имура Като, обикновен самурай с нисък ранг, който преминава през боеве, въстания, разочарования, морални избори, житейски уроци, предателства и ... |
|
През 1689 г. великият поет Мацуо Башьо предприема пътуване до Муцу и Дева - най-отдалечените североизточни провинции на тогавашна Япония. Така се появява знаменитото му произведение "Оку-но хосомичи" - "По пътеките на Севера". По форма това е лиричен пътепис, но докато разказва за премеждията си по пътеките на Севера, Башьо неусетно ни пренася в едно пътуване с други измерения - пътуване към корените на японската идентичност. Заедно с автора ние ще посетим места, паметта за които е надживяла вековете - шинтоистки светилища и будистки манастири, скромни прибежища на знаменити отшелници и велики поети, ... |
|
Ако гледаш дълго в бездната, тя ще отвърне на погледа ти! ... Осо (на исп. мечка) Морено е човек без здрави житейски връзки... Наподобява човеците вълна (ронин на японски, ро - вълна, нин - човек, чийто живот като самурай без господар бил непостоянен като вълната), работи в сенчест бизнес, за сенчести типове. Добър е в онова, което прави, но то не е за хвалба. Морено е бияч и главорез в служба на подземния свят в лицето на неговия бос Саварезе. Изгубен в свят, където за него няма място, той прави всичко възможно да намери начин да се впише. Нищо не е такова каквото изглежда и Морено бързо открива, че ако гледаш ... |
|
Второ издание. ... Те са едни от най-прославените майстори на сцената и екрана и отдавна са признати за най-великите актьори на всички времена. Без тях никой не би могъл да си представи киноиндустрията на XX век. Достатъчно е само да се споменат имената на Чарли Чаплин, Хъмфри Богард, Кларк Гейбъл, Кърк Дъглас, Марлон Брандо, Жан Маре, Марчело Мастрояни, Инокентий Смоктуновски - те казват всичко! Книга на издателство Паритет за великите личности ви запознава с най-знаменитите актьори от отминалия век. Книгата е част от поредицата Биографии на издателство Паритет . ... |
|
Второ издание. ... Защо са наричали Чезаре Борджия отровения отровител? Прилича ли реалният английски крал Ричард III на героя от драмата на Шекспир? Кой влиза в историята като генерал, а се превръща в палач на народа си? Какъв е смисълът в бързата екзекуция на Чаушеску? Какво направлява Пол Пот, докато налага геноцид в страната си? Как Мао Дзедун превръща милиони китайци в безсловесни роби, които сляпо следват божествената му аура? Диктатори, превърнали се в божества за своите поданици, тирани, изгубени в собствените си нереалистични идеи. Тази книга разглежда скритите извори на идеите и действията на тези хора и ... |
|
"Ако си добър разказвач, с няколко щрихи можеш да разкажеш цял един живот, с шепа думи да създадеш портрет на герой, толкова дълбок, че влезеш ли веднъж зад чертите му, да не успееш да го забравиш никога или история, толкава истинска, че читателят да се преоткрие в нея. Ако си добър разказвач, можеш да рисуваш светове с няколко изречения или да уловиш състояния сред скрития смисъл, във въздуха и свободата между думите. Георги Христов прави точно това - той е художник и фотограф на реалността. Едновременно, но боравещ със слово. Стегнат, репортажен, със силен емоционален заряд, разпознаваем стил - това ще откриете в ... |
|
"Светът е цирк... и ние сме актьорите - и клоуни, и зверове... Дресьорите размахват кожи и кожите се късат от нашите гърбове... Зрителите ръкопляскат - плесници лепнат по лицата ни. Пестници свиваме и се оглеждаме - огради и стени притискат ни отвсякъде и стискат оголелите ни вратове. Не са стени, огледала - във тях се блъскаме - и клоуни, и зрители, и зверове. Развяваме разкъсаните си тела - от тях не стават знамена, а само мачти с дрипави платна." Габриела Цанева ... |
|
Когато седемнайсетгодишната Яна се озовава в бленуваното Токио, ѝ се иска да остане тук завинаги. Бързо се убеждава какви необозрими последици може да има желанието ѝ. Оказва се затворена в магичния кръг на оживения квартал на удоволствията Шибуя. Докато по-младата трансцендентна версия на Яна блуждае из града, преживява странни случки и търси пътя към дома, двайсет и четири годишната Яна в Прага следва японистика, бори се за стипендия в Токио и си блъска главата над превода на един японски разказ. Съдбата на автора му, почти забравения писател Кавашита, има върху бъдещите събития по-голямо влияние, отколкото ... |