Танър Хюз е отгледан от баба си и дядо си, чиито стъпки следва, за да стане армейски рейнджър. Прекарал е целия си живот в чужбина и е най-щастлив, докато скача от приключение на приключение, без желание да се установи някъде. Но преди баба му да почине го призовава да открие къде принадлежи и разкрива името на бащата, когото той никога не е познавал - и къде да го намери. Танър поема към Северна Каролина, където среща Кейтлин Купър, самотна майка и лекар. Двамата веднага усещат силна връзка помежду си. Танър искрено желае да чуе историята на Кейтлин, а за нея той е загадъчен и вълнуващ... но си заминава след само ... |
|
|
Салех Омар пристига на лондонското летище Гетуик от Занзибар, далечен остров в Индийския океан. Багажът му се състои само от малък сак, където той е скътал най-ценното си притежание: махагонова кутийка с тамян. Навремето е притежавал магазин за мебели, имал е дом и семейство. Сега търси убежище от рая и единственото, с което може да се защити, е мълчанието. Не след дълго Салех ще се срещне в малък английски град край морето - този път северно, студено - със сънародника си Латиф Махмуд, университетски преподавател, човек, с когото съдбата го сблъсква не за първи път, и двамата се връщат към спомените и миналото, към ... |
|
|
Трагична, комична, пълна със загадки и с надежда за изкупление, с множество препратки към любимите приказки, фолклора и класическата литература, просмукана с атмосферата на магическия реализъм, тази книга ни среща със Саба, който след двайсет години изгнаничество в Лондон се завръща в родния Тбилиси, за да издири баща си и брат си, които са изчезнали безследно, да разкрие тайната, тегнеща над семейството му, и да намери верния път през развалините на миналото. Необичайна трогателна история, разказана с патос, гняв и хумор, която ни превежда през две от войните в Грузия, през уличките в стария град на Тбилиси, през ... |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
"Край до край" показва новото лице на младото поколение в българската проза – дръзко, по-скоро смело и вярващо, отколкото алиенирано и песимистично. Следователно и по-различно от вече омръзналия ни постмодернистичен "О-писател". Повестите на Стефан Стефанов ще ни спечелят със заразяващата страст към истината, но и с равновесието между факт и художествена измислица, внушаващо тревожни, даже ужасяващи метафори за настоящето и бъдещето ни. Без да са пряко свързани идейно-тематично с големите български сатирици от класиката ни, повестите от "Край до край" показват раждането на нов истински талант, ... |
|
|
"За Бастиян Балтазар Букс това бяха книгите. Само който никога не е прекарвал по цели следобеди над една книга и не е чел с пламнали уши и разрошена коса, забравил къде се намира, без да усеща ни глад, ни студ... Само който никога не е чел на светлината на фенерче, завит презглава в огледалото, защото татко или мама, или някоя загрижена персона е загасила лампата с добронамереното обяснение, че вече е време за сън, защото утре трябва да се става рано... Само който никога не е проливал явно или тайно горчиви сълзи, защото една прекрасна приказка е свършила и трябва да се раздели с героите, с които е преживял толкова ... |
|
|
Всяка сутрин Никола Гамура, добре запазен осемдесетгодишен мъж, сяда на сгъваемия си стол с лице към есенното море. На плажа е и младата Лу, плъзгаща се към хоризонта с кануто си. Тя е на същата възраст, на която е била майката на Никола, когато баща му се влюбил в нея. Това е началната точка на една изящна история, която преплита герои и спомени, пробните на малък бутик и кухнята от детството на Никола, където майка му шиела роклите на богатите си клиентки. Изненадващо радостна книга за старостта и провала на един писател, опитващ се напразно да улови същината на живота. Духове, въображение, литература: новият роман на ... |
|
|
|
|
|
"Скъпи читатели, Винаги съм мечтала да напиша книга, която да бъде интересна и интригуваща за децата и не само за тях. Всичко започна с един разказ, който написах в клас. Тогава бях в четвърти клас, навън беше мрачен есенен ден и бях малко тъжна. Написах първия си разказ, прочетох го на приятелките си Лора, Ирен и Рали. Тяхното мнение ме окуражи, след което го прочетох на Люба, Цвети и Ели. Без тяхната подкрепа нямаше да посмея да продължа. Благодаря им много. Учителката също го хареса и аз с голямо желание продължих да пиша. Така и до днес. Благодаря, че четете книгата ми!" Лина ... |
|
|
Отключете неограничените възможности на вашия капацитет. ... "Обзалагам се, че ако се като повечето хора, искате от живота нещо повече от това, което сте преживели до този момент. Може би не успявате във всичко, в което бихте искали да успеете. Може би не сте удовлетворени от прогреса си. Правите ли всичко, което искате да направите? Или искате да видите повече, да правите повече, да бъдете повече?""Какво се изпречва на пътя ви? Какво ви ограничава? Знаете ли? Ако не знаете какво ви ограничава, как ще го отстраните? Прекалено много хора, чувайки думата капацитет, си мислят за ограничение. Те приемат, че ... |
