"Невъзможно е да се опияняваш от почтеността. Добродетелта винаги е трезва." Из книгата Руски ресторант в Париж, на левия бряг на Сена. Времето е спряло, Семьон Семьонович Голубчик - бивш служител на царската тайна полиция, изповядва живота си. Защо един убиец се смята за добър човек? Как пропадаш в бездната от низост и позор и кога Злото ухае на теменужки? Йозеф Рот превежда читателите си из ада на човешката душа. Йозеф Рот (1894 - 1939), чиито романи "Радецки марш" и "Гробницата на капуцините" са сред перлите на европейската литература от началото на ХХ век, рядко е давал точни данни за ... |
|
|
Любимци на публиката. Под редакцията на Георги Тошев . ... "Крал Лир", "Вишнева градина", "Последната лента на Крап", "Животът в сън", "Делото Дантон" …Театърът остава завинаги първи дом за актьора Наум Шопов. Роден е на 27 юли 1930 година в Стара Загора в семейство Мара Шопова ( по баща Делчева ) и Христо Шопов, бежанец от Смърдеш, Костурско. Завършва гимназия в родния град. Играе в театрите в Ст. Загора ( 1948 - 1950 ), Пловдив ( 1952 - 1958 ), Бургас ( 1967 - 1968 ), в София - Театър на Народната армия ( 1958 - 1975, с прекъсване ) и Народния театър ( от 1985 ). И ... |
|
|
Представени от Недялко и Чавдар Йорданови ... "Навършват се 100 години от рождението на нашия баща Асен Недялков Йорданов. Чувстваме с брат ми Чавдар за свой синовен дълг за извадим на бял свят неговите дневници, както и многобройните писма с майка ни, писани, когато той е бил в концлагерите Еникьой, Гиген и Белене. Малко са хората с толкова трагична съдба като неговата. Живял е само 34 години, като 9 от тях е прекарал в следствия, затвори и лагери. Бил е командир на нелегалния партизански щаб в Бургас по време на съпротивата срещу фашизма. Бил е осъден на смърт чрез обесване на рождения си ден 27 юли 1944 година. ... |
|
|
Предизвикателен, разтърсващ еротичен роман, който авторът пише на един дъх, когато е на 27 години. И го забравя в чекмеджето по различни причини, една от които много лична - от респект към баща си, ревностен католик и известен писател теолог. Конфликтът между поколенията е конфликт на ценностите - ключът към социалния, нравствен и естетически взрив на 60 -те . Лентата се превърта назад 38 г. по-късно, през 2005 г., когато "Саломе" излиза паралелно с романа "Три дни при майка ми" (най-сетне "Гонкур", след цели пет номинации), без промени, само с някои допълнителни бележки на автора от онова ... |
|
|
"Аз, прочетеният вестник" е опит да проследя вярно ли е усещането ми, че този живот, който живея, не е моят – а на някой друг. Скоро влязох в една книжарница, тайно дебнейки дали книжката ми вече не е сложена някъде по рафтовете и. Стори ми се, че съм в някаква библиогробница. Тъкмо бях решил да помоля издателят ми да не пуска ръкописа, когато една представителка на минетната журналистика ми изкряка в лицето: "Кой си ти, бе!?". Е, кой съм аз е описано в тази книжка. В този си живот не съм роден в Париж, както в предния. А в болница накрая на града – в Първомай. Годината е 1954. Прегледал съм ... |
|
|
Майката на народния поет Иван Вазов разказва..."Януарий 13. - Захващам да напиша нещо от живота си за възпоминание на чадата ми. През 1847 ме сгодиха и тогава брат ми Георги, който бе свършил в Пловдив по гръцки и френски много добре, позна, че желая да се науча да чета. Той захвана да ми приказва на букваря: абе, беаба, и тъй ази, като много желаех, лесно се научих да чета и скоро захванах да прочитам всяка книга българска. Тогава бях на 14 години. Ази нямах настика на прочитание. Ако плетях чорап - книгата при мене; ако шетах или държах детето на майка ми - книгата ми беше все в ръката. Често майка ми ме мъмреше, ... |
|
|
"Други любовни истории" може да се разглежда като модулен роман. Единайсетте му части са едновременно самостоятелни елементи и част от едно повествование, чийто център е една провалена любов. Този провал се разгръща на няколко нива, като всяка "история" добавя нов нюанс, за да се оформи цялостна картина, а двамата главни герои - журналист и съпругата му, преминават от една част в друга. Тяхната история придобива форма не само чрез случките от различните житейски периоди на разказвача (детство, зрялост, настояще), но и чрез разказите на второстепенните герои, които са свързани с него по един или друг ... |
|
|
"На 13 януари 2011 г. се навършват 21915 дни от първата ми усмивка. (През този отрязък от време се радвахме на 15 високосни години!) След това се усмихвах винаги на майка ми, на прекрасните ми три деца, на първото ми внуче, на литературните ми награди, на 7 изобретения, на постиженията ми в химията и енергетиката, на стотици приятели, с които се обичаме... (завистниците също ме обичат, но по своя си начин!) Имало е дни, през които съм плакал, но няма да ги назова, защото не се знае дали Господ ми е отредил време да простя! Разкрачен между два века, спокойно мога да кажа. че през всичките тези дни останах Прав! Влюбен! ... |
|
|
"Всяка биография е вписана в историята. Значителна или незначителна, биографията говори за времето си, за обществото, доколкото можем да слушаме, да четем и да интерпретираме. Дали една автобиография или автопортрет заслужават внимание, не е работа да съди или няма значение това, което си мисли и си представя авторът. Всичко е между две абсолютни граници - раждането и смъртта. Раждането е чудо на чудесата. То е първа и винаги уникална среща между природното и свръхприродното. В това е чудото. Смъртта е радикалното предизвикателство да търсим цял живот смисъла на живота. Моите мемоари е разказ за моето търсене." ... |
|
|
"От Лайпцигския процес в сибирските лагери" на Благой Попов е впечатляващ и понякога потресаващ разказ за несправедливите обвинения в процеса след пожара на Райхстага през 1933 г., оправдаването и последвалото безпричинно и неочаквано заточване в сибирските трудови лагери - от тези, на които Попов служи вярно цял живот. Това е историята на един идеалист, който попада във водовъртежа на сталинските чистки, предаден от неговите съмишленици и съпартийци, загрижени единствено за собственото си оцеляване. "На 23 март 1954 г., след 30 години емиграция, нелегално завръщане в България, след арести и бягство от ... |
|
|
Стихове за майката и майчината обич."Любовта на майката към собствената ѝ рожба - най-красивата, най-обичаната, най-умната, най-милата... е тема на много стихове, влезли в Златната книга на българското дете. Автори от всички поколения се връщат в детството си с умиление и нежност, за да се потопят отново и отново е онази майчина любов и ласка, които стоплят за цял живот. В тази малка книжка сме се постарали да съберем едни от най-хубавите стихотворения, посветени на майчината любов и на любовта на детето към майката, без да търсим изчерпателност или пълнота на подбора." От издателя ... |
|
|
"Време е за обяд... Ммммм, колко вкусно... а като изядеш кашата, ще облечем чисти дрешки и ще излезем навън в парка. След това..." Сигурно често чувате как малката госпожица вкъщи си съставя подобен график. Е, не е изненадващо - все пак, макар и на игра, Вашето момиче иска да бъде досущ като голяма и да е грижовна и мила като мама. В сериозния "майчински" график обаче може да участва кукла, която е като истинско бебе. Но не само във външния си вид, а и в това, че може да бъде нахранено, сложено да спи, да пишка дори и даже да плаче със сълзи. Точно такова е малкото бебе момченце от серия "Baby ... |
