Стефан Стефанов е роден разказвач. Той пише четивно, енергично, неотстъпващо - с остър социален и политически усет за провала на нашето общество и упадъка на днешния свят. Начинът му да наблюдава и осмива е уникален, но талантът му иде в модерните времена от Суифт , минава през Гогол и Хашек . "Новите сериали се снимаха в Тонго, защото беше по-евтино. Всичките трима продуценти от България бяха решили, че Тонго е много екзотична дестинация, която е и доста по-евтина от Слънчев Бряг, въпреки че беше на около шест хиляди километра от България. Човек можеше да мерне заснемането на някой сериал по улицата. ... |
|
|
Тази книга на Стефан Веркович все още не е превеждана на български език. Оказа се, че е недостъпна и на руски език, тъй като днес тя представлява една от най-големите библиографски рядкости, свързани с миналото на народа ни в Македония. Затова решихме тя да излезе като фототипно издание в нашата поредица "Сите българи заедно". Като приложение след фототипния текст включваме и текста на другата му книга "Описание битът на македонските българе", която също е библиографска рядкост. С тази си книга хърватинът Веркович, преживява забележителна метаморфоза от агент на сръбската пропаганда в Македония до ... |
|
|
Във Биография на моите филми - част 2, авторът Георги Дюлгеров започва и завършва с неслучили се проекти, които са му били и остават особено близки. Както и в първата си книга, издадена през 2020 г. от издателство Аргос, текстът е допълнен с подбрани видео откъси, които читателят може да гледа посредством QR кодове."Филмите на Георги Дюлгеров ни откриват истини за самите нас чрез съдбите на други хора, за народопсихологията, за сломените души, за въздигането и пораженията, за копнежите, мечтите, болката и пропилените чувства, за времето, социално и лично - и още много други неща. Дюлгеров започва писмената си епопея ... |
|
|
"Гълъб за Бъдни вечер" е последният сборник с разкази на един от най-добрите и атрактивни разказвачи Стефан Бонев - носител на престижни литературни награди и публикуван в авторитетни антологии в чужбина и в редица учебни помагала по литература. Първият разказ от тази книга се ражда през 2009 г. "Календарът" е посветен на Коледа и на Нова година. В тази лека и забавна история авторът кодира вроденото ни очакване, че заедно с 1 януари ще се роди нещо ново, както и вярата, че идват по-добри дни за всички нас. И така последователно идват и следващите шест разказа - по един за всяка Коледа... Един от ... |
|
|
"Писма от войната" е първата оригинална батална книга в българската литература. Написана от един от бележитите български пълководци - Стефан Тошев, тя смайва с автентичния си език и рисува една реалистична картина, в която героизмът среща ужаса на войната. Сръбско-българската война заварва Стефан Тошев като капитан и командир на Трънския отряд. Още на 3 ноември Тошев влиза в бой с настъпващите сърби и успява да ги задържи, но получава заповед да отстъпи. Преживяното го тласка да стане автор на десетки бойни спомени, събрани и издадени 3 години след края на военния конфликт. В тях читателят ще прочете ... |
|
|
От 1879 г. до 1943 г. Книга от поредицата "Съчинения в 12 тома". ... "Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме – навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете – може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли – може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги нà – само на крачка пред нас, само век е минал… Рискованото ми начинание – да напиша сам цялата история на България – стана съвсем рисковано, защото ако древната ни и възрожденска история е ... |
|
|
Българите трябва да осъзнаят, че са скачени съдове, и бедните и богатите, и като такива да се опитат да помогнат на великата сила съхраняваща досега България, да си свърши работата. Грабежите трябва да спрат, сегашният елит да бъде пометен изцяло и да бъде освободено политическото и медийно пространство за нови хора с идеални цели, а не користни. Политиците и журналистите трябва да бъдат слуги на народа! Защо да не опитаме още веднъж в това време на тотално отчуждение и люта побъркана индивидуализация? Поне да знаем, че сме опитали все пак отново! Ако не опитаме този път, България и българите в нея и тези по света, ги ... |
|
|
Расите и техните исторически задачи ... Първата задължителна крачка, която трябва да се направи е в посока на ограмотяването - трябва да се промени подходът в създаването на науката. Досегашната наука трябва да бъде внимателно прегледана, за да се вземе от нея най-същественото, истински потребното, стойностното, което може да послужи за основа на градивната наука. Настоящият опит да се поднесе едно късче от познанието за бъдещето е част от всемирната научно-образователна програма, по която ще се работи за ограмотяването на сегашното човечество. ... |
|
|
Книга от поредицата "Съчинения в 12 тома". ... "Антипедагогично Деца, деца, не спете! Иначе ще порастете. Ще станете големи и намръщени. А няма връщане. А няма връщане..." Стефан Цанев ... |
|
|
От 1943 г. до 2007 г. Книга от поредицата "Съчинения в 12 тома". ... "Когато написах първия том на "Хрониките" и се хвалех, че съм прочел повече от 40 000 страници – аз не знаех какво ме чака. Колкото повече се приближавах към нашето време – страниците се увеличаваха в геометрична прогресия. За да напиша този последен том – освен стотиците книги, трябваше да прочета и хиляди пожълтели и прашни страници из архивите. Но не това беше страшното. Времето, за което става дума в този том – времето на социализма, – е днешното време разделно: живи са още (част от) ония, които бяха на власт – живи са и ( ... |
|
|
Проблемът за езика е проблем за самите основания на човешката екзистенция. Животът ни е втъкан в него до неразличимост. Всяка житейска ситуация е неизменно ознаменувана от думите. Независимо дали четем, водим неангажиращ разговор или просто сме се унесли в размисъл, винаги се оказваме сред думи. А тяхното битие е толкова несигурно и противоречиво... Любов, приятелство, добродетел, свобода... колко пусти биха били тези думи, как фалшиво биха звучали, ако липсваха реалностите, към които те ни препращат. И все пак, как бихме разбрали който и да е фрагмент от реалността без думите, с които го назоваваме? ... |
|
|
Тройният портрет на Мария-Магдалина е портрет на едно поколение хора в социалистическа България от 60 -те години. Персонажите не са измислени, а взети от живия живот. На фона на реалистичната картина авторът разгръща виждането си за любовта, доброто, ролята на изкуството. Особено впечатляваща е неговата позиция по отношение на схващанията за Исус Христос."...Исус не е нищо свръхестествено, нищо божествено, нищо извън реда и законите на естеството. Напротив, той не само е човек, но е един "нормален" човек. Тъй като обаче това е нещо рядко, изключително, ние сме склонни да го обожествяваме. А той чисто и ... |
