Роман от спомени. ... Със своеобразно заклинание Левчев завършва автобиографичната си книга "Ти си следващият": "Ако имам дни, ще трябва да отговоря на още някои въпроси в един бъдещ роман". Ето го и изпълненото обещание, ето романа от спомени, в който са посветени немалко страници на невероятната Ванга , на разбулването на митовете около Людмила Живкова, на Софийските писателски срещи. И разбира се, на "срутването на системата"."Панихида за мъртвото време" не е просто мемоарна книга на една голяма личност - тя е личната изповед на поета и човека Любомир Левчев . Авторът ни връща ... |
|
|
|
Исках, но не успях повече да кажа. Пък и не всичко е за казване. Изясни се само, че "малката правда" е препъни камъчето на "голямата правда". Оказа се, че и това не е новост. Написаното не е и кой знае какво, ...спомени!?... Нещо, като "усмивки от старите ленти", фотосесия в думи!... Ей тъй, да се помни, кое, как е било! Току виж някога, на някого, може и да "влезе в употреба"... ... |
|
Ерик Ондрейичка е роден на 1 май 1964 г. в Стария град на Братислава, където живее и работи и до днес. Завършил е Техническия университет в Братислава. Той пише поезия повече от три десетилетия. През 2004 г. е издаден първият сборник със негови стихове "Вътрешната страна на клепачите". Втората му книга "Танцът на вечерни снежинки" се появява през 2006 г., "Петте съвършенства и други стихотворения" (2008) е музикално-поетичен компактдиск, записан съвместно с музиканта Милош Железък. Следват стихосбирката за деца "Какво се крие в молива?" (2009), "Очи и рими - нощни песни от ... |
|
Разказ по музиката на Антонио Вивалди. Приложено CD с цялото музикално произведение и обяснения от автора. ... На разходка лете по полето, с шейна зиме в планината сигурно сте се заслушвали как шумолят тревите при полъха на вятъра, как пеят птичките в клоните, как скърца снегът... А може би сте чули дори тътена на лятната гръмотевица и свистенето на северняка? Но най-вероятно не сте се замисляли, че всички тези звуци биха могли да се изсвирят и да се превърнат в прекрасна музика. Точно това е направил италианският композитор Антонио Вивалди преди триста години в своя цикъл от четири концерта "Годишните времена", ... |
|
"Седмичен вестник, посветен на странното и прекрасното (но най-вече на странното). Това е правилният вестник за необяснимото и необясненото. Поне това е тяхната гледна точка. Реалността не е чак толкова зашеметяваща и величествена. Редакторът им е пияница, зъл човек с лош език, който гледа на вестника си като на парцал. Неговият колектив е доста ненормална група от напълно неподходящи хора. А що се отнася до помощник-редактора... Е, тук нещата са като истинска въртяща се врата, която току що се завъртя за да ни разкрие, че Хана Уилис си има собствен проблем. Когато през първата ѝ седмица на новата работа се ... |
|
Осем кратки есета на авторката Жан Херш, повлияна във философските си публикации от философската традиция, наследена от Карл Ясперс. С времето, тя доказва също, че истинският философ - още от времето на Сократ и Платон - е онзи, който живо откликва на конкретните и често болезнено остри ситуации в обществото, онзи, който не стои безучастно отстрани: затова се ангажира с дискусиите по конкретни казуси и след събитията от 1968г. Пише "Правото да бъдеш човек" и "Осветяване на тъмното", едни от най-дълбоките познати философски анализи на правата на човека. В книгата са поместени и красиви черно-бели ... |
|
Това е вторият сборник с разкази на Мирко Бръмбаров , след дебютния "Малашевци" преди няколко години и ако трябва да се определи с една дума, то думата ще бъде "необикновен". Верен на стила си винаги да изненадва читателя с думи, образи и идеи, авторът ни повежда към чудати места, магически и нереални, но едновременно с това съвсем земни, разпознаваеми и ежедневни. Обикновена любовна история с необикновен край, градски разказ с хорър елементи, повествование за обезлюдяването на селото и едно отиващо си време, в книгата са събрани напълно различни по стил разкази, така както в Българския Магазин, ... |
|
Какво ще стане, ако светът наистина свърши през 2012 година, каква следа ще остане от нас българите в безкрайната Вселената. Никаква ли? Един репортер се е заел да поправи тази фундаментална грешка на битието, което уж определя съзнанието. Той описва в случки от живия живот различни „Българи от ново време”. Като започва от онези, които са си спретнали прелестна група във Facebook, призоваваща за масова оргия във връзка със същия този край на света, минава през българските царе, президенти, премиери, разни змейове и хали, които вилнеят през новия век, водени от вещи Кукловоди, та до редовите, но осенени от Бога българи. ... |
|
"Нямаше да остана сам, знаех, че е така. Знаех, че някой ще се влюби в мен. Но предварително бях решил да не прехвърлям своето бреме върху никого. Достатъчно си бях изцапал ръцете и не исках да влизам в нови грехове. Не знам какво Бог нарича грях срещу духа, който според него е непростим, но знам и винаги съм знаел какво е грях срещу плътта... Но аз, Господи, каквото и да направя, съм отговорен пред Теб. Ще положа всички усилия отново да придобия предишната си чистота, защото не мога да се лиша от Теб - о, да, така е! Знаеш, че дори и да бях роден в друга среда, пак бих могъл да се лиша от всичко друго, само не и от ... |
|
Превратностите на два прехода теглят нишката на този журналистически разказ. Героите са истински - лица от софийските квартали след 1944-та, един неразделил се клас, забравеният квартет "До Ре Ми Фа", увличащият самороден талант на Бончо Бочев, запалил за музиката малките си певци. Репортажите връщат от миналото колоритния образ на бай Пешо, шофьор на посланика ни в Будапеща през 1956-та. Припомнят забравените думи - завещание на големия ни бас Борис Христов, записани през 84-та. Нарежда се мозайка от ту комични, ту знакови истории за програма "Хоризонт" на БНР от самото и създаване до първите битки ... |
|
"Изминаха две десетилетия от хендека, в който българският народ сам се вкара и го нарече "преход". То не бе преход, то не бе чудо!". С тези думи вашият стар познайник - учен и политик - Петър Берон започва тази книга, за да отсече с един замах: "На българският фронт (почти) нищо ново!". Заглавията на първата част на книгата "Интервюта" подсказват както тематиката, така и позициите му: "Политиците да работят за България, а не за себе си!", "Ставаме гости в държавата си", "Не може хем душата в рая, хем "пу не играя"!", "Народът ни губи ... |