Андрей Андреев е роден на 17 януари 1943 г. в село Раковица, Видинска област. Завършил е Литературния институт "Максим Горки" в Москва. работил е като библиотекар в родното си село, в Окръжен исторически музей - крепостта "Баба Вида" - Видин, секретар на КДК и Дружеството на писателите - Видин, зав. отдел "Литературно наследство" в списание "Факел" и зав. отдел "Литература" в сп. "Отечество". Бил е главен секретар на Съюза на българските писатели. Сега работи в издателство "Захарий Стоянов", редактор на списание "Везни". Автор на дванайсет ... |
|
|
Избрани и нови стихотворения 1990 - 2020 г. ... "От картините в поезията ѝ струи мощна и дълбока красота. Това е песнопение на жена, което разтърсва. Глас на рядка птица, чиято мелодия, отекваща в едно балканско небе, омайва и заслепява. Аксиния Михайлова е алхимик. Тя си присвоява думи, които всички ние смятаме, че познаваме, отвежда ги другаде, потопява ги в кладенеца на живота си и ни ги връща преобразени. Дадена ни е голяма поетеса. Това е дар от небето." Никола Крус, Льо Соар, 29 юни 2019 Без адрес Може би ненапразно посади половината си живот на билото, макар че коренището на твоя дом се ... |
|
|
От другата страна на свободата Тя има за дом цяло море и много прозорци за гости. Прогонете този петел от каменното стълбище, огненият му гребен ще подпали призори платната на покоя, заради който тя потопи в очите си всички Итаки. Прогонете този петел, сега тя се учи да обича себе си и гъвкавото ѝ тяло привиква с аскезата, сега разхожда крехката си радост в градината и не подозира колко още смърти я чакат във всички онези прозорци, обсадили морето. Аксиния Михайлова Аксиния Михайлова е носител на най-високото отличие за поезия във Франция − наградата "Гийом Аполинер" за 2014 година, която ... |
|
|
"Незабравими учителю, скъпи приятелю, Ти изигра изключително важна и положителна роля не само в моя научен път, но и в моя живот. През годините често съм си мислил за теб. Насърченията ти ме окриляха в най-трудните моменти, съветите ти ми бяха дълго време полезни. Твоите лекции и текстове ми показаха посред цялото тогавашно скудоумие на късния социализъм, че може да се мисли и пише по съвсем друг начин, и ми дадоха първото реално разбиране на съвременната култура. Липсваше ми! Липсва на българската наука и култура. Колко мило, че и ти си запазил добър спомен от нашето общуване. Поклон, скъпи maestro! Вълшебни са ... |
|
|
Помниш ли първата ни целувка, Гоги? Сещам се за нея сега, когато сядам да опиша нашата необикновена и тъжна история! Много време мина от последния път, когато те целунах... Много неща се промениха - и ти също. Но това е животът. За едни той е майка, за други по-малко... Моят живот е низ от странни събития и случки още от зачатието ми. Майка ми и баща ми били състуденти. Майка ми си го набройкала, а баща ми имал слаб ангел и полегнал. Баща ми не ме обичаше. Веднъж не почувствах бащина обич. И с майчината не беше по-различно... Точно един ден преди да вляза в затвора, се ожених. Излязох и се разведох. През 2005-а пак ме ... |
|
|
Второ преработено издание. ... "Ти си ми дал заповед да обичам, и аз я приемам с цялото си същество. Но ето, че не намирам в себе си сили за такава любов... Ти си любов. Затова сам ти дойди и се всели в мен, и изпълнявай в мене всичко, което си ни заповядал, понеже твоята заповед безмерно ме превъзхожда. Умът ми изнемогва, опитвайки се да те постигне. Духът ми не може да проникне в тайните на твоя живот. Искам във всичко да изпълнявам твоята воля, но дните ми изтичат в неразрешими противоречия. Страхувам се да не те изгубя заради злите помисли в сърцето си и този страх ме разпъва. Дойди и ме спаси, мене, потъващия, ... |
|
|
"Моят живот е многоточие. Обичам многоточията, тяхната недоизказаност и загатване за изненада за нещо неочаквано. Държат сетивата ти нащрек, но и карат взора ти да вижда планината, но не и прозореца. През 2015 г. се преместихме в Германия. Животът ми рязко се промени. Изпаднах в безтегловност. Натрупах самота за три прераждания напред. Но... Но коя съм всъщност? В собствените си очи съм свободен дух, циркулиращ хаотично в пространството и собствената си Вселена. Специалист по всичко и по абсолютно нищо. Художник, който не е рисувал от 25 години, журналист, изгубил вдъхновение. Жена на ръба на нервна криза, но никога ... |
|
|
Казвам се Такър Макс и съм задник. Напивам се до смърт в неподходящи моменти, не зачитам обществените норми, задоволявам всичките си прищевки, не мисля за последиците от постъпките си, подигравам се на идиотите и позьорите, спя с повече жени, отколкото е безопасно или нормално, и изобщо се държа като пълен идиот. Но допринасям за човечеството по един много важен начин: споделям приключенията си с целия свят. Действителни коментари от читатели: „За мен е напълно неразбираемо как може да се тупаш по гърба за това, че си женкар и долен пияница, и как може да си мислиш, че някой се интересува от идиот като теб. Наистина ли ... |
|
|
"Аз съм Анжела Пенчева. Родена съм в София на 27.07.1967 година. От раждането си имам една много добра приятелка - бих казала, че тя е второто ми Аз. Тя винаги най-добре знае как се чувствам - дали имам нужда от нещо или не. Това е моята инвалидна количка. Започнах да пиша стихове, когато се влюбих силно за първи път в момче, което съм виждала един-единствен път през живота ми преди 17-18 години, но това беше достатъчно да напиша стихотворение за него. Оттогава, когато имам такива откраднати мигове, аз ги пресъздавам в стиховете си. Дошла съм на този свят не с вик, както всички очакват да прочетат, но щом тези ... |
|
|
"Любовта е това, което ни прави завършени. Не приравнявам любовта със себелюбието. Но да обичаш това, което си, и целта на живота ти да е да се усъвършенстваш и да се раздаваш, е пътят, който аз съм избрала. Много често хората, с които се срещам, ми задават въпроса: "Каква е тайната на успеха?". Отговорът е прост – да видиш себе си като едно прекрасно творение (независимо колко килограма е), което се движи в пространството и общува, дава и приема любов и подчинява живота си на красотата. Това за мен е средството да постигам мир в душата си и красива форма на тялото си. Откакто съм слаба, установих много ... |
|
|
"Здравей, казвам се Моника Александрова и нямам търпение да ти разкажа за себе си и за моя живот. Ще направя това в 40 писма, които написах за теб. Вярвам, че да изпратиш писмо на някого, е нещо лично и несравнимо. Така получателят може да те разбере, да те усети, да се смее и да плаче с теб. В моите писма ще има много случки, някои забавни, други - не толкова, но ще ти кажа какво аз съм научила от всички тях. Ще ти задавам въпроси, на които ще се радвам да ми отговориш, като ми пишеш на имейла в книгата. Да не забравяме, ще добавя в писмата и не малко снимки, които не си виждал/а. А ако случайно видиш QR кодове из ... |
|
|
Един баща разказва на сина си голямото пътешествие из живота. ... Един дзен монах седи в тишината на своята килия. Взема четка и много съсредоточено рисува кръг, който го затваря. Това е последният жест на ръката му на тази земя. В края на дните си Тициано Терцани разказва на сина си Фолко за своето голямо житейско пътешествие и за това - какво е животът. Така в Орсиня, под едно дърво на две крачки от гомпата, неговата къщичка в тибетски стил, в прекрасно състояние на духа той говори за живота, преминал в пътуване из света в откриване на истината. И търсейки смисъла на толкова неща, които е направил, и на толкова хора, в ... |
