"Много вода се оттече от оная една нощ през самотния октомври на 2009 г., когато просто ми хрумна да спретна свой сайт за книги, който наченах с думите: "Щастлив съм да ви приветствам в новия ми блог Книголандия. Но едно нещо не се промени - когато сядам да пиша за която и да е книга, знам само с какво ще започна, натам думите рукват и се нареждат по неведом и за самия мен начин. Аз осмислям книгите, като пиша за тях, това е моят начин на четене и разбиране. Наричам тези текстове ревюта, безспорна заемка от английски, но сега, когато ги прочетох последователно, ми се струва, че често всъщност съм писал есета ... |
|
|
Сънувала локвата, че е море. Лъчисто, синьо, безкрайно. Обграждали го стръмни скалисти брегове, красиви плажове и живописни местности... Ала изведнъж притъмняло, мълния блеснала в небето и гръм разтърсил света... Стреснала се локвата. Събудила се, и що да види... Какво става по-нататък с локвата и с много други забавни герои, ще разберете на страниците на тази прекрасна книжка. ... |
|
|
Две хилядолетия след разпъването му на кръста Иисус Христос отново идва на Земята. Слиза по копринена стълба от небето и отива при хората. Как ще посрещнат небесния пратеник в Йерусалим и във Ватикана - като Месия или като измамник, като Спасител или като натрапник? Какви чудеса ще направи Иисус? Ще бъде ли разпънат отново на кръста? Как ще приключи божествената му мисия на Земята? Отговори на тези въпроси читателите ще открият сред страниците на съвременната притча "Второто разпятие на Христос". За пръв път в световната литература Бог слиза на Земята. И заварва чудесиите на днешното време. Иисус Христос отново ... |
|
|
Мимолетни са спомените ми за Вълко Вълков, но достатъчно беше да стисне ръката му човек, за да усети, че е широко скроен, открит за общуване, но и с изтънчена чувствителност, която се долавяше в дълбокия му поглед. Всъщност аз знам повече за този неуморим пътешественик и блестящ журналист от спомените на мои близки хора, които и досега са изпълнени с безмерна обич, дори когато споменават името му. Приех с боязън да напиша тези уводни думи към стихосбирката, която е оставил, преди да се пресели в отвъдното. Много често се случва живите да се радват дори и на бледата искрица в съхранения писмен спомен от свидния им покойник. ... |
|
|
"Познавам Михаил Милчев от близо 50 години. Общувайки с него, трудно се докосвах до неговата чувствителност, скрита в тайните извивки на душата му. Той беше забележителен с това, че говореше умно, начетено, но някак далечно. Докрай бранеше собствената си позиция, защитена от купищата прочетени томове на философи, учени, писатели... Красиви, сини като болка бяха очите му, в които се прокрадваше сянката на отминалия ден. А съсредоточената бръчка между тях подсказваше за дълбоката му същност и за особеностите в характера му, невинаги изявени. В такива моменти съм се чудела какво точно мисли той самият и трудно ... |
|
|
Луксозно издание с твърди корици, украсено с рисувани инициални букви от художника Дамян Дамянов. ... "Търновград набрал люде, а самият обеднял и посивял. Знатните се занимават повече с магии, отколкото с молитви, простите го ударили на безгрижие, кражби и просия, а царската власт линее и си стои настрана, наслаждава се нашият застарял самодържец на боголюбиви слова, на изображения, на женска хубост и всякакви други хубости. На вечернята се молих богу да ми прости, задето напущам светата обител. Молих му се, а бях със сатаната и нарекох сатаната брат господен, та излизаше, че сега заставам между двамата да диря ... |
|
|
"Няма да шикалкавя. Книгата "Жмичка" е събитие в културния ни живот, тя не просто ми хареса, разтърси ме, накара ме да я прочета два пъти за три дена. Отдавна не се бях сблъсквал с толкова изповедно, човешко, емоционално и проникновено повествование..." Георги Цанков Георги ник'Колов е роден в Масларево, Великотърновско област. Следва в Стопанската академия "Д. А. Ценов" в Свищов. Изключен е по време на Унгарските събития. Завършва "ВИТИЗ" и играе в театрите в Пловдив, Русе и в Народния театър "Иван Вазов". Има роли в киното и телевизионния театър. Автор е на няколко ... |
|
|
Пето издание. Препис на съвременен български език: Минчо Георгиев Минчев. ... "На когото се случи, най-много от очакване, да вникне в моя беден ръкопис, да чете или да преписва, моля смирено да ми прости, ако открие погрешност в него, или погрешност в ръкописането, или в граматиката, да не хули, нито да укорява, понеже не владея художественото писане; и не писах аз с намерението да поучавам или да показвам моя художествен разум и да получа (за това) похвала: но като виждах, че този славен преди това народ, сиреч царски и патриаршески, както и чадата му апостолски, бе доведен до такова крайно забвение и унижение, че ... |
|
|
Разказаните житейско-вестникарски истории са 13 на брой (Може би не е случайно!). Проф. Филип Панайотов заявява, че не пише цялостни мемоари, но още първите страници привличат и със спомените за Николай Генчев и компанията около него, със спора с Желю Желев, после се сблъскваме с прегрешенията на Иван Радоев в любовната лирика, а и на самия Филип Панайотов в сатирата, с шаблона в официалната информация, гафовете в БТА, полемиката във в. „Антени" за Екатерина Каравелова и др. "Отдавна се канех - и все отлагах - да сложа ред в личния си архив, трупан в продължение на половин век. Ето, че и за това дойде време. Най- ... |
|
|
И с тази своя творба световноизвестният класик Решат Нури Гюнтекин (1889-1956), автор на "Чучулигата" и "Листопад", провокира турските сценаристи. По мотиви от романа е създаден затрогващият телевизионен сериал "Мелодията на сърцето". От сърцето моята безумна любов достигна до устните ми... И с целувките, всяка от които те кара да забравиш другата, любовта вече ще живее единствено върху устните ми като напев, като усмивка... Същевременно, за да бъдеш щастлив, може би единственият начин е да не позволиш на безумната любов да премине отвъд устните, да не й позволиш да се спусне като отрова ... |
|
|
Баща ми - моят любим българин - почина преди няколко месеца, изправен. По този начин той даде на синовете си последния и може би най-важен пример в живота си, но не това е, за което искам да говоря тук. Бай Митко Енев умря, докато се опитваше да изкачи стъпалата на края на които го очакваше линейката, обещаваща спасение или поне надежда срещу примката на инфаркта, която, както сигурно разбирате, вече беше го оплела съдбоносно. Той не успя да се изкачи, но преди това отказа помощта на санитарите и съседите, които настояваха да положат нелекото му тяло в носилка. Надявам се да ми простите горделивите думи, но аз виждам в ... |
|
|
"Забързани в делника крачим и сякаш по пътя губим част от сетивата си за красивото и ценностното в живота. Финансовите ни проблеми правят кожата на душата ни груба и непропусклива за светлината. Бързаме и погледът ни не улавя какво се случва около нас: изгреви, залези, ромон на поточе, птици в полет, красив жест, цъфнала вишня..." От автора В своята трета книга, Валентин Кабакчиев с изострени сетива иска да ни покаже красивото, романтичното, възвишеното. Поетичните му творби носят дълбочина и насоки, които могат да ни извисят над ежедневието ни; лъхат богати и силно натоварени чувства, които ни карат да се ... |
