Пътуване до мама И когато животът озъбен над мен се намръщи, и ме перне с юмрук, а надеждица никаква няма, аз се връщам назад, върху стария плочник пред вкъщи с девет цветни лехи и усмивката топла на мама. Мама прави юфка. И разстила корите на двора върху чисто платно, от брашно и любов натежало... И присядат смирено край нея животни и ххора, всеки стиснал във скута си своята купичка бяла. Тя разсипва наред. Дава толкова, колкото има. Не оставя за себе си даже строшена коричка. И със своята обич и своята сила за трима до небето израства. И всъщност е майка на всички. Някой ден ще се спра, ще разстеля корите по ... |
|
|
В далечната Рараку, в недрата на Свещената пустиня пророчицата Ша'ик чака със своята бунтовническа армия. Но това чакане никак не е леко. Пъстрото ѝ обкръжение от бойни водачи - племенни вождове, Върховни магове и един малазански Юмрук - ренегат с неговия чародей - е вкопчено в жестока борба за власт, заплашваща да разкъса въстанието отвътре. А самата Ша'ик страда, обсебена от мисълта за своя най-жесток враг, онази, на която трябва да отмъсти, Тавори... родната ѝ сестра. Така започва величавата глава на "Малазанска книга на мъртвите" - епично сказание за война, интрига, магия и измяна. ... |
|
|
Книжката съдържа стихове за приятелството от Ангелина Жекова . На гости В петък рано сутринта, сред лехата с цветя, зърна котенцето Бени охлювче с рогца-антени. – Хей, приятелю рогатко, каня те на гости, братко! – Идвам, но за твоя чай аз ще взема вишнев пай. Бени в кухничката влиза, слага чашки от сервиза и като войник на пост той закача своя гост. Падна звездна нощ навън, вече време е за сън. Бен облича си пижамка, че го бори пуста дрямка. Тъкмо сън засънува, шум от двора се дочува и след малко: Чук! Чук! Чук! - някой тропа със юмрук. Ангелина Жекова ... |
|
|
За първи път на български последното пътешествие на философа и писател. "Заставаш на Кейп Код и оставяш цяла Америка зад себе си." Така Хенри Дейвид Торо завършва своята последна книга, посветена на една особена географска забележителност. Кейп Код е голямото "протягане" на американския континент, навътре в Атлантическия океан; това е носът с очертания на присвита в лакътя и стегната в юмрук ръка. Именно тук американският писател и философ вижда най-омайните, най-пъстрите, с нищо несравними и най-топли разцветки; тук откроява и красотата на океана - отвъд смъртоносните му стихии, когато не е ... |
|
|
"Всеки век си има своето средновековие" беше казал Станислав Йежи Лец. Нашето - в двадесетия - продължи близо половин век. А самият му край ни се привидя като възраждане. Само не зная дали разбрахме какво точно се възражда... Основната причина да завърша политическите си спомени в края на века, е настъпването на качествено различен период: политическото някак изчезна и се привидя като месианизъм. Появиха се цар, генерал и множество дребни "спасителчета", всеки от които се кълнеше, че "не е като другите". И си ги избирахме. В новия век продължих политическия си живот вече не като участник, ... |
|
|
Богоявление Очаквах да се появиш, когато видях за пръв път дете да излиза от майчината си тъмнина. Когато пукнах черупката на ореха, с клещите от бабиния шкаф очаквах, че си в гънките на тоя звук, че ще разпънеш срещу мен, както преди тия, които те познаваха най-добре. И ще замижа срещу светлината ти, нахлуваща през прозорците като юмрук, като развързан кон. Вместо това получих бележка под вратата с думите - Ела с мен да берем ябълки, времето става все по-студено, не отлагай. Велимир Макавеев Велимир Красимиров Макавеев е роден през 1996 г. във Враца, работи и живее в София. Публикуван е в Литературен вестник, ... |
|
|
"- Искам да кажа, че си имаме работа с много добре подготвен физически и психически индивид. това е най-вероятно сравнително млад човек, владеещ бойни техники до съвършенство. От това, което видях, и от дългогодишната ми практика счупените ребра са от удар с лакът, а вратът е раздробен от саблен удар с ръка. Не съм огледал подробно другия труп, но сигурно и по него ще има такива поражения. Справил се е с двете ченгета само за няколко секунди. Това изисква години упорити тренировки, но само това не е достатъчно. Изисква се и достатъчно хладнокръвие и психическа устойчивост, за да премериш сили с двама опитни служители ... |
|
|
Войната на кхмерската империя! В "Храмът на хилядата лица" Шорс съживява легендарния храм Ангкор Ват, неповторимата красота от богато украсени изсечени от камък кули и статуи. В този пленителен роман се разказва за случилата се преди хиляда години загуба на една империя, което поставя под изпитание кралската любов и подтиква възраждането на героизма. Когато кхмерската империя е брутално превзета, принц Джаявар се разминава на косъм със смъртта от ръката на завоевателя на чамския крал Индраварман. Изгубили родината си той и неговата мистична съпруга Аядеви създават таен лагер в джунглата, за да съберат армия, ... |
|
|
Структурно и тази стихосбирка следва утвърдената вече за автора схема, като събира поезия, живопис, хайку, хайбуни и хайга в една завладяваща сплав, където гражданският патос естествено преминава в медитативно съзерцание, за да бъдат достигнати най-дълбоките извори на проникновението, да бъде постигнато равновесие в прозренията за духовно бягство и себеосъществяване, за бунт и връщане към света, който можем да променим. И това намира своя израз в композицията - "поетическите" части са две "Нощта на щурците" и "Отдалечаване", следвани от третата, жанрово различна "Хайбуни, хайку и хайга& ... |
|
|
Препоръчваме критичен поглед към съдържанието на тази книга, предвид възможността част от него да е създадено с политически и пропагандни цели. ... Всеки е виждал вечер в центъра момчетата от крайните квартали. Бродят на групички от поне трима-четирима, обикновено в износени дрехи и с прашни от спечена кал обувки. Странната им наперено-клатеща се походка издава едновременно страх и предизвикателство. Опъват шии и шарят наоколо с бодливи погледи, готови са да набият всеки, когото заподозрат, че им се подиграва. Проблемът за тях е, че колкото и обитатели на центъра да пребият и изтормозят, няма да станат момчета от центъра. ... |
|
|
Думи Отдавна - в далечното му детство още - орляк деца тичаха да се кривим на изпаднал в селото ни просяк, думи. Нима и вие като тях - като невинните деца - сте жестоки, думи? Помня: странникът да ни приласкае с кротък поглед се опитваше, после гневно размахваше юмрук, после завираше лице о дрипавото рамо да скрие бликналите сълзи; но нищо; и сакатото му тяло се изгубваше из пътя, думи. И аз така - като самотника мъдрец - ще се изгубя думи. Но бидейки глупец, аз не ще отмина мълчаливо, думи. С плътта си ще ви храня, думи, с кръвта си ще ви поя, думи, душата си - да я разкъсате за зрелище - ще ви отдам, думи; върху ... |
|
|
Най-голямото забавление насред зомби апокалипсис, което някога ще преживеете! След като силите му за контролиране на зомбитата стават все по-големи, Джак Съливан и приятелите му пътуват към мистериозната кула, където трябва веднъж завинаги да спрат Резох Древния, Разрушителя на световете, да слезе в нашето измерение. Но тяхното пътуване се отклонява, след като са пометени от Молотелото, огромно чудовище-стоножка, носещо на гърба си най-големия търговски център в света. На борда децата откриват процъфтяващо общество на чудовищата: Молотело Сити! Там те срещат стари съюзници, както и стари врагове, които управляват ... |
