"Тази книга има пулс. Жива е, пътува през географиите на телата, по посоките на душите, след стрелките по гарите, в сезоните на сърцата ни. Спира се на някоя улица в Париж, пресича Сена, лети със самолет, пуска хартиени лодки, свързва дъждовните площади със западния бряг и Женския пазар, пътува през времето по реката на Сидхарта... Остра е като систола - пуска бримки по пуловерите, с които обличаме премръзналите си чувства и по чаршафите, под които крием греховете и истините си. Дълбока е като диастола, като пропадане в осъзнаването, че нищо не е вечно, най-малко биенето на сърцето и като дланта, в която лежат ... |
|
"Лус. Седем песни и една любов. Книга за преодоляването на страховете, за превръщането на камъка в плодородна почва, за прераждането, за силата на човешкото, книга за търсенето, която търси теб. Недописана, за да я завършиш ти. Ако си Лус и можеш да обичаш. Словесна изящност, оставяща усещане за докосване на древен пергамент по ръцете ти и напомняща болка от белези на вековна мъдрост, дълбаещи в душата ти. Думи, като арабски коне, като черни щъркели, разкъсващи с полет пустинята на самотата, сред която мъжът е само точката до буквите, а жената е мъдростта в текста на живота. Лус не е просто книга, не е само поезия, ... |
|
"Има и щастливи редактори! Историята ми с Красимира Макавеева е любов от пръв прочит. А за историята с Бивши смърти и рождения сама си завиждам, защото работата с талантлив човек е... богоизбрана работа. Да живееш в поетичния свят на Краси е привилегия. Висока, честна, горда, а не горделива, поезия! Щастлива съм, че бях съучастник. Сега съучастник си ти, читателю! Вече завиждам и на теб!" Камелия Кондова , редактор Втора кожа Ева гузно мълчи и опипва с очи пустотата - гъста, лепкава, топла, като сок от онази смокиня. Ева още обича Адам, вярва в Господ и помни змията, но е късно да тръгне. Пред нея е само ... |
|
"Рестартът представляваше тотална смяна на световния монетарен, обществен и социален модел като започваше с провокиран и иницииран срив на всички водещи валути в света..." Из книгата "В сянката на ядрото е роман, който разкрива същността на случайно попаднали хора в една от най-мащабните трансформации на общественото устройство на света. Ядрото е тайна организация, която активира рестарт на световната икономическа система. Николай Ников пише със здравословна ирония за любовта, страха, амбициите и затвърждава тъжната, но вярна констатация, че... нищо човешко не ни е чуждо." Камелия Кондова Николай ... |
|
Първа книга от поредица "Сигма" от Джеймс Ролинс . ... Убар, изгубен град в пясъците на пустинята, крие нещо поразително. В пясъците на арабската пустиня дреме сила с грандиозна мощ! В този най-нов поход на въображението си Джеймс Ролинс омесва в едно сериозна наука и светкавично действие, което гони читателя през страниците, потапяйки го в тайнствените пясъци на Арабския полуостров. Преди двайсет години богат британски финансист изчезва близо до Убар, легендарния изгубен град, погребан под пясъците на Оман. Сега една научна експедиция, водена от дъщерята на финансиста, се готви да разбули тайните на пустинята. ... |
|
Шест топли приказки за лека нощ през зимата."Отдавна лятото замина, дошла е пак студена зима и вече рано се стъмнява. Навън не детската гълчава, а вятър мразовит се чува - ах, как играе, как палува! Не му завиждай - той е сам и малка тайна ще издам - ужасно вече му се спи. Да си признае? - О, не би! Но ти, дете, си тъй послушно - видях в леглото, че се мушна и искаш, чакаш да заспиш... Ала защо се все въртиш? Да може сън да те обземе, за приказчица, знам, е време." Ирина Радионова Книгата е част от поредицата Дребосъчета на издателство Библиотека България . ... |
|
"Какво усърдие полага сърцето, за да заработи. На два недостижими бряга са щастието и животът. Осведомени сме за всичко, ала в невежество се губим. Научи ли се да си ничий сред тишината многолюдна. Не е въпрос. Недей се вкопчва ти в думите ми като в притча. След похотта е непорочност. След края силно се обича. А краят никога не идва. Не идваш ти. Не идва никой. Злокачествено си обиден. Ти никого и не повика." Мартин Спасов "Поезията на Мартин Спасов влиза в сърцата като троянски кон и остава там завинаги. Няма крепости, които да ѝ устоят, няма сигурна защита срещу нея, тя завладява всеки до когото ... |
|
"Грижа ли е животът или справяне с предизвикателствата, които ежедневието ни поднася? Тривиално ли е да се живее в обичайното русло или това би трябвало да бъде напълно достатъчно за всеки човек? А какво всъщност е достатъчно и колко сили трябва да имаш за живеене? Какво ни е нужно на нас, хората? В своя роман Животът, като всяка друга грижа, Биляна Гецова ни среща с различни герои и техните семейства, съвсем същите като нас, като хората, които срещаме в ежедневието си и ни разказва за техните болки и радости, грижи и чувства и начините, по които продължават да посрещат всеки нов ден. Сара и Борис, Маги и Захари, ... |
|
Помагалото е в помощ на учениците и е предназначено за работа в клас, домашна работа и самостоятелна подготовка вкъщи. Изданието съдържа: предговор от проф. д-р Николай Чернокожев биографична справка за автора и неговото творчество Елин Пелин в спомените на своите съвременници фрагменти от литературни анализи за Елин Пелин фрагменти от литературната критика за Елин Пелин мисли на Елин Пелин избрана библиография за ученика Мисли на Елин Пелин : "Но коренът ми е в селото, то е живо в душата ми и пиша за него с вълнение.""Във всички мои работи мен ме е интересувал най-много и преди всичко ... |
|
От автора на бестселъра "The Rembrandt Secret". ... Венеция, Италия: Градът на величието През октомври, 1555 г. италианският художник Тициан нарисувал портрет на Анджелико Веспучи - венециански търговец, чиято жестокост не може да бъде описана с думи. Градът на тайните Веспучи изчезва безследно заедно с картината, когато се разкриват неговите жестокости - той одира кожите на младите жени в града. Всичко, което оставя след себе си е смразяващото предупреждение: "Когато портретът се появи, ще се появи и човекът!" Градът на Ловеца на кожи Сега, изгубеният шедьовър на Тициан, ще изплува в съвременен ... |
|
"Атлантидите на детството са потънали в белезите по коленете ни, а вкусът на миналото е запечатан в крушите и ябълките от бъдещето. Проскърцването на люлката на времето разказва за любовта като математическа грешка, за живота като надрана грамофонна плоча, за човека като плаваща метаморфоза, страхуваща се от развитието си. И за местообитанието му - полисът като обратната страна на света и погрешната посока на еволюцията, градът с кисел вкус на неузряло грозде, лишено от топлите лъчи на истинското слънце... Мисли за живеене, скрити в краткия следобед на човешкото дихание. Запомнете името Радослав Христов, защото ... |
|
Кратка автобиография Тя сяда. Става и пристъпва. Не се нуждае от любов. Отваря прозореца. Гледа. Иска да полети. Но пада. Нуждае се от любов. Илияна Петкова ... |