Стихосбирката на отдавна доказалия се на поетичното поприще Валентин Чернев "Песни от здрача" поднася на ценителите на изящното слово пълнозвучни и блестящи рими в един завладяващ и ненарушим ритъм. Чрез тях читателят е завладян от една силна поезия, която настоява да бъде не просто разчетена, а усетена, защото се домогва до истини от друг, по-висш порядък и синтезира не толкова развлекателните, колкото възпитателните начала. "Нищо в живота ми с вас не ме свързва, изглежда - в други години живеем, на други планети. ...Само за всички ни вече не стига надежда, само еднакво нетоплещо слънце ни свети... Глух ... |
|
|
Заради увлечението по шефа си Лизи остава без работа и средства, което я принуждава да се върне в дома на родителите си от Лондонското сити в провинцията. Когато с неохота започва нова работа, среша госпожа Далимор, привидно обикновена възрастна дама, чието минало обаче се оказва удивително... Прехвърлила деветдесетте, госпожа Далимор също започва да осмисля положението си. Старостта вече я застига. Докато неочакваното им приятелство с Лизи се задълбочава, възрастната жена ѝ споделя историята на младо момиче, напуснало Америка преди началото на Втората световна война и открило вълнуващ нов живот отвъд океана. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... Непреходността, лиричността, емоциите в поезията на Робърт Бърнс владеят умовете и сърцата на млади и стари, защото "Кога и кой ще измени на старата любов?". "Кога и кой ще измени на старата любов? На миналите златни дни и старата любов? За старата любов - докрай! За миналите дни! Ти чаша нежност ми подай за миналите дни!" ... |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
В югоизточната част на България се намира Странджанският край – област със старинна фолклорна култура. Географското й разположение определя разнообразието в музикалнофолклорния диалект. От една страна, районът естествено преминава в обширната Тракийска област, което обяснява многото общи етнографски и музикалнофолклорни черти. От друга – местоположението винаги е било привлекателно за заселване от дълбока древност. Преди масовата колонизация на старите гърци (VII и VІ век пр. н. е.) тук е съществувала цветуща тракийска цивилизация. По-късно се заселват славяни, а през втората половина на VІІ век идват и прабългарите. След ... |
|
|
"Здравейте, скъпи читатели, казвам се Анелия Петрушева. Това е първата ми книга, която е вдъхновена от моя живот. Много се надявам да ви хареса. Сюжетът е изпълнен със ситуации, взаимствани в повечето случаи от действителността. Приятно четене!" Анелия Петрушева ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Европейски разказвачи XX - XXI век" на издателство "Емас". ... Понякога възрастните си мислят, че разбират децата и знаят кое ги мъчи. Понякога подхождат към тях някак самонадеяно, сигурни в точната си преценка на чувствата им. Двадесетгодишната Герд изгубва любимия си баща по време на морска буря. Нито майка ѝ, нито сестра ѝ, нито баба ѝ осъзнават колко тежко преживява смъртта му, защото Герд видимо не пада духом и избягва да показва мъката си. Вместо това се кара със съучениците си, нагрубява ги, дори ги удря. Съчувствието на околните е запазено за по- ... |
|
|
Една невероятна история, която няма да можете да оставите. ... Ако вярваш само на нещата, видими за очите, но въпреки това в главата ти често звучи песен, недостъпна за другите, това означава, че или си специален, или нещо много специално ще ти се случи. Или пък че грубата реалност, която всички ние обитаваме, трябва да има и изход към мистичното, към свръхреалното, за да придаде основание на случващото се. Защото всяко съществуване се нуждае от метафизичност, за да бъде осмислено като правило. Особено разположено във време, когато добро и лошо дотолкова си приличат, че е само въпрос на избор как да бъдат наречени. ... |
|
|
Неслихан Аджу изследва своите критски корени, като от името на едно момиче разказва трагикомичната история на емигрантско семейство, изселено от Крит в красив, но чужд остров в Мраморно море. разказ, изпълнен с мъчителни и тъжни събития, който авторката, с присъщия си експресивен и ироничен стил, превръща в забавен спектакъл. "Хуморът е побеляла от старост трагедия. В крайна сметка всичко придобива хумористичен характер - всички болки, бедността, дори и смъртта. Всъщност, ако не беше така, нямаше да можем да оцеляваме; искам да кажа, че докато проклятието, наречено съзнание, виси на врата ни, единственото ни ... |
