Избрани и нови стихотворения 1990 - 2020 г. ... "От картините в поезията ѝ струи мощна и дълбока красота. Това е песнопение на жена, което разтърсва. Глас на рядка птица, чиято мелодия, отекваща в едно балканско небе, омайва и заслепява. Аксиния Михайлова е алхимик. Тя си присвоява думи, които всички ние смятаме, че познаваме, отвежда ги другаде, потопява ги в кладенеца на живота си и ни ги връща преобразени. Дадена ни е голяма поетеса. Това е дар от небето." Никола Крус, Льо Соар, 29 юни 2019 Без адрес Може би ненапразно посади половината си живот на билото, макар че коренището на твоя дом се ... |
|
|
Книга от поредицата "Малка ученическа библиотека" ... Днес няма никакво съмнение, че Димчо Дебелянов е името на най-големия наш лирик след Ботев . Единият - ехо на най-високите подеми на българския дух, другият - гласът и музиката на най-дълбоката ни елегична същност. ... |
|
|
"Просто ще разцъфна пролетно... някак си фантазно истинска, в някаква измислица за цветове... ... време е да те целуна..." Ивайло Костов Ивайло Милев Костов е роден на 13.04.1976 град в София. След завършване на средното си образование следва Актьорско майсторство в класа на професор Елена Баева, както и логопедия, и журналистика в Софийски университет Свети Климент Охридски. Израснал е в семейство на юристка и художник, от които наследява любовта си към книгите и изкуствата. Пише от 18 годишна възраст и досега са издадени стихосбирките му Под звездите озарен (2004), Целувката (2012), Изворът на любовта ( ... |
|
|
Тръгнали да търсят отвлечената от змей Яна, нейните близки се озовават в чудния свят на българските приказки. Редът там е нарушен, а възстановяването му зависи единствено от тях. Това е роман-приказка за всички, които се интересуват от българска митология, независимо от възрастта. И докато по-младите читатели изживяват вълнуващи премеждия сред змейове, юнаци и самодиви, то големите, с помощта на приложения Пътеводител, ще съзрат зад познатите образи древни вярвания с прастари корени - тракийски, дори орфически."Чу се плясък, над поляната се спусна голяма сянка и като паднала от небето златисто-зелена светкавица, там ... |
|
|
Една от най-красивите любовни истории в българската литература - "Крадецът на праскови"! ... Пробудено от случайната среща със сръбския военнопленник Иво Обретенович, неизживяното интимно чувство изправя Елисавета пред дилемата: да живее "свободно и щастливо" или да продължи живота си на "угнетена жена, чакаща настъпващата старост с безразлично отчаяние и тъга". Любовното чувство, за първи път истинско, упойващо силно, преодолява раздвоението. "Познала възраждащата магия на любовта", Елисавета ѝ се отдава с решителността на човек, ликуващо намерил себе си. "Крадецът на ... |
|
|
Първата кръв, която ще се пролее, ще е в света на смъртните! Въстанието на Седемте града е потушено. Ша’ик е мъртва. Останала е една последна въстаническа сила, окопана в град Ю’Гатан и под фанатичното командване на Леоман от клана Флейлс (Вършачите). Възможната предстояща обсада на древната крепост безпокои изтощената от битки Четиринадесета армия на Малаз. Но другаде сили на много по-грандиозен конфликт правят началните си ходове. Сакатият бог е получил място в пантеона, назрява схизма и трябва да се изберат страни. Каквото и да реши всеки от боговете, основните правила са променени невъзвратимо и ужасяващо и първата ... |
|
|
В "Репортаж от седмото небе" има много светлина и лекота от осъзнаването на красотата на живота. Текстовете носят усещане за виталност, свобода и усмивка. Те са радост от преживяното, настоящото и идващото, урок по споделено дишане. Така се пише, когато си успял да излезеш извън себе си, да се издигнеш над житейската суета и да видиш смисъла на съществуването. За да можеш да погледнеш от високото на небето, трябва да имаш честни и чисти очи. Детски. И едновременно с това да си натрупал толкова мъдрост, че да успееш да я сведеш до простичкото човешко обичане. И безкрайна доброта, с която да поискаш обичта да се ... |
|
|
Поетът е включил в първи том на четиритомните си избрани творби от най-ранните си стихове писани през периода 1950-1963 г. до творбите в последните му засега книги "Човекът е въпрос", "Аспиринов сняг" и "Вечерна дъга". Георги Константинов е сред най-талантливите български поети, които осъвремениха нетленното същество на любовта, като му вдъхнаха чувствителността на ежедневния човек и го потопиха в драматизма на реалния живот. "Той е от тези, които истински обичат живота, и имат таланта и смелостта да бъдат такива, каквито сами са си избрали да бъдат.Един творец, чиято заветна мечта е ... |
|
|
От автора на Дванадесетата планета - Зекария Сичин . Човек още от най-древни времена разсъждава за непонятните загадки на вселената, живота... и отвъдното. Има ли някъде на Земята място, където след смъртта си човек може да се присъедини към безсмъртните богове? Къде е това място? Кой го е създал? И съществува ли днес? След дългогодишни усърдни проучвания, съчетаващи най-новите археологически находки с древни текстове и артефакти, изтъкнатият учен Зекария Сичин идентифицира легендарната Земя на боговете... и излага поразителни нови открития за Големите пирамиди, Сфинкса и други загадъчни паметници, чието истинско ... |
|
|
Когато животът ти изпрати хипопотам е историята на едно нестандартно датско семейство, проследена през три поколения - дядото Ханибал, непоправим романтик, любимата му, рускинята Варинка, здраво стъпила на земята, дъщеря им, стюардесата Ева, влюбена в небето, и съпругът ѝ Ян Густав, влюбен в гълъбите, и техните деца - Филипа с достъпа си до отвъдното и близначките, Олга певицата и Естер художничката. В този роман се говори също, разбира се, за един хипопотам, но и за слон с главно С, за разполовени дами и седморъко ябълково дръвче, за куполи като луковици и много за любовта на столетието, преследвана от всичките ... |
|
|
И път, не казвам накъде... - том 2 на Валентина Радинска съдържа преводи от Инокентий Аненски , Марина Цветаева , Анна Ахматова, Белла Ахмадулина, Юнна Мориц, Силва Капутикян. Ноември Тъй мъртъв утринният пламък, с настъпващия ден - в раздор! И вятърът със клони вяли все същия извива хор... Утеха е, че във забрава, със смес от бяло и сребро, невидими черти смекчават рисунки с тъничко перо... И слънцето, като в неволя - в мъгла... По-скоро да измолим шейни, поле, и син покров, да тръгнем с облаци лъчисти след нежния и снежен зов - по тези линии вълнисти... Инокентий Аненски ... |
|
|
За ценителите на поезията автобиографичната и есеистична проза на поета Георги Борисов е истинска изненада. Дори повече - откритие и ключ към стихотворенията и поемите му. За читателите на легендарното списание "Факел" обаче, чийто редактор е повече от три десетилетия авторът, "немерената реч" е естествен резултат от усилията му да ни поднася години наред образци на съвременната проза, публицистика и есеистика от цял свят. Подобни образци той ни представя и в "Откаченият вагон". Вагонът, който ту спира или забавя ход, ту се носи по коловозите на общото време, без да се съобразява с ... |
