Настоящата книга представлява неговият дисертационен труд, защитен през март 2022 г. в Историческия факултет на СУ Св. Климент Охридски. Тя може да се оцени като първо по рода си цялостно изследване на връзките между България и Иран в период, обхващащ осем десетилетия. Българската историческа наука постепенно запълва белите петна, свързани с контактите на страната ни с редица азиатски държави, и монографията дава сериозен тласък на този процес. Книгата има приносен характер както за научната общност, така и за по-широк кръг читатели, които искат да обогатят знанията си за Иран и за връзките му с България. Изследването, ... |
|
В сборника "Българският език през XX век" са очертани тенденциите в развитието на българския език, направена е оценка на съвременната българска езикова ситуация, откроява се модерната съвременна методология, прилагана в научните изследвания. Постигнатите резултати, тематичното разнообразие, навременното отразяване на езиковите промени, особено след промените, настъпили в Източна Европа след 1989 г., показват, че науката за българския език през XX в. е извървяла път на непрекъснато развитие и извисяване, на изравняване със стандартите на европейската и световната лингвистика. Внимателният прочит на целия сборник ... |
|
Изданието е двуезично - на български и испански език. Съставители: Боряна Кючукова-Петринска , Петър Моллов , Донка Мангачева , Вера Киркова. ... Изследвания в чест на доц. д-р Адриана Миткова . Доц. Адриана Миткова създава авторски лекционни курсове и в магистърската програма Приложна лингвистика към Катедра Испанистика в Софийския университет, с което допринася за нейния престиж, привлекателност и жизнеспособност вече близо две десетилетия. Ето някои от тези дисциплини: Основни науковедски изисквания към магистърската теза. Социолингвистични измерения на комуникацията, Превод на справочно-информационни текстове, ... |
|
Япония и СССР 1945 - 1960 г. Япония и Русия са страни, чиято богата на взаимодействие история е изпъстрена едновременно с изцяло позитивни примери на културно и междуличностно общуване, но и с периоди на остро политическо противопоставяне. В рамките на XX в. двете държави водят помежду си поне четири военни конфликта: Руско-японската война (1904 - 1905), Японската интервенция в Руската гражданска война (1919 - 1925), пограничните сблъсъци с мащаба на война в периода 1935 - 1939 г. и заключителния етап на Втората световна война. Към това наследство трябва да се прибави и различната идеологическа принадлежност на страните ... |
|
Съставители: Силвия Минева, Валентина Кънева . ... Настоящият сборник в памет на проф. Недялка Видева е създаден по инициатива на българската философска колегия в знак на почит и уважение към нея като учител, колега и приятел. ... |
|
Обект на изследване в тази книга са историческо-теоретичните корени на древната и модерна наука за убеждаващата комуникация. Авторката продължава и задълбочава своите интереси към античните автори, но обект на изследване са също и средновековните и ренесансовите мислители, оказали решаващо влияние върху развитието на реториката, реторическите аспекти на историографията, формантите на ораторския стил и реторическия анализ и критика. Книгата е плод на съвкупност от интердисциплинарни подходи, релевантни към съвременното състояние на теорията за убеждаващата комуникация. Читателят ще се запознае с идеите на Аристотел , М. ... |
|
Това е първата монография за един от най-великите и най-недооценените българи. Неговият безпримерен подвиг в XVI - XVII век поражда Дълбокото Възраждане на България и я спасява от исторически провал. Вълнуващото изследване на действия / бездействия, подкрепено с архивни документи, разкрива как през 30-те и 40-те години на XX век българския елит се бори за преоткриването на св. Пимен - но се проваля поради секуларизма си. Така изследването на Равноапостола се превръща в ключ към самоосмислянето на българството. ... |
|
Конвергенцията - исторически казуси с глобални проекции. ... |
|
"Историята на Фауст често се нарича трагическа. Драмата на Марлоу е озаглавена точно така: "Трагическата история на живота и смъртта на доктор Фауст". Но ако вземем предвид изискванията на Аристотел, които присъстват и в съвременното усещане за трагично, произведението на Марлоу не е трагедия, а поучителна история за греховния живот и заслужената вечна смърт на един порочен човек. Но това не е трагично - нито Аристотел би мислил така, нито ние. Трагизъм има тогава, когато някой не лош, а по-скоро даровит и енергичен човек пострада заради някакво сериозно заблуждение; както пострадва Креон в Антигона ... |
|
На пръв поглед взаимообвързването на марксизма и месианизма изглежда странно и парадоксално. Но между тези две линии на мислене и разбиране за света има повече общи неща, отколкото можем да предположим. По отношение на философията на историята и двете представляват рефлексия върху настоящето, чийто смисъл се задава от срещата в него между бъдещето и миналото. Това настояще е хетерогенно и винаги изплъзващо се, но все пак разкриването на заложените в него възможности е задача на всяка една критическа рефлексия върху историята. Не по-малко важно е и това, че и марксизмът, и месианизмът четат именно в настоящето знаците на ... |
|
4 месеца и 22 часа разказва за бита в съвременен Китай, където в началото на 2023 г. писателката работи по покана на Китайския международен пресцентър CIPCC. Таня Глухчева е родена през 1986 г. в София. На пет години заминава със семейството си за Канада, където израства сред хора от различни култури. Завършва специалностите Испанска филология и Политически мениджмънт в СУ Св. Климент Охридски . Работи 11 години като учителка по чужди езици. От 2021 г. е журналистка по международни въпроси във в. ДУМА. През 2020 г. публикува първия си роман, написан по действителен случай - Да пътуваш в петък 13 . В него описва ... |
|
Наградата за мир на германското книгоразпространение и културата на паметта в Германия. В основата на монографията са темите за мира и войните, хуманизма и правата на човека, интелектуалците и властта, политиките на паметта и публичния дискурс, престижните международни отличия и дипломацията. Фокусът е към съвременната култура на паметта в Германия, чийто безспорен център е Холокостът. Прочитът ѝ през речите на тридесет лауреати на Наградата за мир на германския книгоразпространителски бранш и на техните лаудатори (1989 - 2019) неимоверно разширява и обогатява перспективата към себеразбирането на съвременното ... |