Тоалетът е подходящ за кукли от Kruselings Dolls . ... Роклята е на куклата Вера от Kruselings Dolls. Тя е подходяща за кукли с височина 23 cm. Цветът ѝ е розов, има дълги бели ръкави и блестящи орнаменти. С нея ще може да създадете уникален облик на своята любима кукла и да я превърнете във фея. Внимание: Цената е само за роклята. Куклата може да закупите отделно. ... |
|
Не е трудно да се влезе в Невидимия свят, само трябва да поискаш. Най-лесно е, ако някой от неговите обитатели ти покаже как: като се отпуснеш и се довериш, че е възможно. Новата приятелка на малката Пататина, срещната недалеч от селската къща на баба ѝ, е природното духче Лия. Тя ще ѝ разкаже за Трите свята майки, ще я заведе на урок по сънища в горското училище, ще я научи как да се сприятелява с дърветата, ще я разходи в подредения свят на кристалите. За радост на баба ѝ, която знае от книгите, а и от собствен опит, че Невидимият свят е място на приятели, че думите са важни, а честотата, на която ... |
|
Том десети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... Откакто се помня, писането е било мое съвсем всекидневно занимание. Съдейки по производството ми, някои смятат, че работя бързо, леко. Не е вярно. Просто имам навика да работя по много - това ми остана за спомен от ония години, когато се изхранвах с научноизследователски труд. При такъв труд почивка няма, няма и очакване на вдъхновение, длъжен си да го предизвикаш сам. По-точно - длъжен си да предизвикаш в себе си способността да пишеш и днес. Това е рефлекс за цял живот, стереотип, както казват сега. Вера Мутафчиева е автор на над 30 ... |
|
"Невидимата сила" е увлекателно четиво, създадено по действителен случай. Главната героиня Росана, обсебена от седем извънземни "сфери" попада в митични светове, среща се с хора, напуснали земния живот, изживява вълнуваща любов... Ръцете ѝ, водени от космически разум, рисуват картини с целебно въздействие, вдъхват надежда. Написан интригуващо и поетично, романът "Невидимата сила" ще ви докосне с възвишения човешки дух, преминал през страданието и се посветил на доброто. Чрез него Вие ще преоткриете себе си. Удоволствието от прочита му е изцяло Ваше. ... |
|
Документална книга, в която на базата на архивни документи са показани подбудите за т. нар. "възродителен процес", заминаването на турците, родени в България за Република Турция през 1989-1994 г., както и техния вече нов живот в южната ни съседка. Чрез личните си срещи с изселниците, авторката разказва съдбата им – несгодите, през които са преминали докато докажат себе си и се устроят битово и професионално. От всяка страница блика тяхното уважение и любов към съседите и приятелите им в България, носталгична почит към нашата страна. ... |
|
Том осми от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... Ако един народ има съдба, тя е неговото място под небето, върху земното лице. България стои ето тук и от това е произлязло много. Застанала е до затворено море - затуй българите не са станали мореплаватели и откриватели; стои срещу Вратата на народите, откъдето често са извирали (произведени в някаква неведома люпилня) вълни диваци - България е лежала пряко стремежа им към облагородени земи; стои покрай Пътя на народите и кръстопътищата му - тук са се кръстосвали войски, интереси, влияния. Противоречива, изпълнена с внезапни висини, неочаквани ... |
|
"Бомбите" не е обикновена военна книга. В нея откриваме спомените на едно петнадесетгодишно момиче за картината на разрушената и бомбардирана София, на разбития живот на жителите ѝ, на евакуация, изгнание и после мъчително съживяване. Това момиче е професор Вера Мутафчиева - известен български историк, а също така автор на романи, есета и сценарии. Тя ни показва една епоха на ужас и разрушения, но не през очите на войниците, а на обикновените хора- тези, чийто живот е унищожен. Същевременно "Бомбите" е дневник на преждевременното съзряване на едно дете, което войната рязко превръща във ... |
|
Научнопопулярно изследване за живота на възрожденските българи в Одринска Тракия. За родолюбието им, културно-просветното и училищно дело, както и борбата им за освобождение от Османско владичество. "Едно от най-древните селища на Балканите е днешният град Одрин (Едирне). Първото му име, дадено от траките-одриси било Ускудама. Според проучванията на археолозите, векове преди Христа, земите на Балканския полуостров били населявани от тракийски племена. Най-многочислени сред тях били одрисите, обитаващи обширни територии от двете страни на река Марица. През 70-те години на V в. пр. Хр. те основали свое царство с главно ... |
|
Книгата запознава читателя с 26-те основни църковни празника, тачени от българите. Наред с житието на съответния светец, авторката разказва и народната легенда за него, обредите и обичаите, с които е почитан и задължителните ястия, присъстващи на трапезата на празничния ден. ... |
|
Писмените източници, преданията и иконографските изображения на светците, канонизирани от Българската православна църква, са неразривно свързани с историческата съдба на народа ни. Те са свидетелство за социалните, политическите и икономическите условия, при които е протичал духовният живот през изминалите векове. Повествованията за българските светци са неоценими духовни извори, от които черпим сведения за праведни люде, посветили себе си на всеобщото благо. Чрез тези писания известният или апокрифният автор изразяват потребността на българите да възвисят делата им и ги запазят за бъдещите поколения. Принадлежността ни ... |
|
Вера Петрова ни завихря от първите редове в церемонията на маите за посрещането на новия земен цикъл на 21 декември 2012 г. на свещената пирамида Чичен Ица, церемония, в която тя самата участва. Оттам ни повежда на пътешествие из магични места - пирамиди, и не само - по цялата земя: Мексико, Гватемала, Аризона, Колумбия, Индия, Босна, Странджа. Но книгата не е пътепис. Разказът "Разговор с Любовта" задава тона ѝ - тя е сякаш един особен, постоянен диалог с Любовта. Героите на Вера са хора, които не се срещат всеки ден: откриватели, духовни учители, шамани, племенни вождове, дервиши. "Благодарна съм, ... |
|
"Като се зададе празник в Трявна, току се присещаме за писания бръшлян. То си е традиция. От ония, дето никой им не знай нито началото, нито идеатора, както би казал Генчо Марангозина. Едно време момите и булките на Трявна тичали при зографите да им изпишат бръшляново листо, че да се закичат с него, щото не могли вече да понасят горделивите фръцкания на габровки, в чиито коси лъщели изкуствени цветчета от Влашко..." Из книгата ... |