Популярната добруджанска певица представя песни, с които е спечелила трайно обичта на слушателите си. Началото на творческата си кариера дължи на възродилия се през 50-те години на ХХ век интерес към народното творчество. Точно тогава, на един местен събор-надпяване е забелязана от специалистите. ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Македонските песни са феноменално явление в традицията на три балкански държави: Гърция ,Македония и България. Независимо от държавните граници, песните от Егейска, Вардарска и Пиринска Македония преминават през тях и се пеят и слушат с еднакъв успех навсякъде. Но безспорен е фактът, че в България те са най-близко до първоизточника, без трайното влияние на останалите фолклорни региони. Макар, че в Пиринско тези песни съжителстват с по-старинни и първични образци, в ладово и мелодично отношение твърде много се различават от тях. Именно програмата на Гега Ню “Море пиле, славей пиле” показва най-характерните особености на ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент - хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече - чрез тях те продължават да живеят на сцената и ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Оркестърът от виртуози на Българското национално радио е създаден през 1952 г. Първият състав е сформиран около "Угърчинската група" с ръководител Цвятко Благоев - легендарен изпълнител на кавал, свирка и гайда. Постепенно към групата се присъединяват изявени солисти: Атанас Вълчев, Костадин Варимезов, Стоян Величков, Румен Сираков, Михаил Маринов и много други техни по-млади колеги: Любомир Владимиров, Теодосий Спасов…Със състава пеят и записват всички най-големи певци: Костадин Гугов, Йовчо Караиванов, Янка Рупкина, Надка Караджова, Калинка Згурова, Надежда Хвойнева… Много от младите и вече известни изпълнители са ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
|
|
На 1 май 1951 г. се ражда първият фолклорен ансамбъл, създаден и ръководен до края на живота си от Филип Кутев /1903-1982/. За първи път автентичните песни, свирни и танци се представят на сцена многогласно /за фолклорната традиция на България е характерно едногласното пеене; в някои райони като Пирин, Шопско и Ихтимано-Пазарджишкия район се пее двугласно и само в няколко селца около Гоце Делчев - многогласно/, с оркестър от български народни инструменти, но третирани като инструментите в класически оркестър.Това не би било възможно без намесата на Композитор, който да обедини толкова самобитни гласове и технически ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
|
|
В границите на голяма София е Бистрица - едно уникално селище, със стара и запазена селска традиционна култура. И досега, независимо от близостта на столицата и нейното влияние, двете култури - традиционната селска и съвременната градска битуват, без да си противоречат. Фолклорът на Бистрица е част от фолклора на Средна Западна България, характерен преди всичко с двугласното музициране, с инцидентни тригласни звукосъчетания. Това многогласие е твърде различно от европейското. То е по-първично и най-често съседни тонове звучат едновременно в учудваща хармония. Тази невероятна звучност преобръща представите за класическото ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
|
|
Странджански народни песни. ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Драматизации ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
В българската фолклорна традиция инструменталната музика има основно предназначение - да съпровожда хората, които задължително са играели в неделя на мегдана или на празници. В различните райони на България има предпочитани инструменти и характерни танци. Например в Добруджа типичните хора “Опас”, “Сборенка”, “Ръка”, “Тропанка” и т.н. са съпровождани от копанка, гайда или в по-ново време от тройка свирачи на хармоника, копанка и гайда. В Пиринска Македония на тежките хора са свирели на тамбури, тарамбуки, зурни /в най-южната част/. В Тракия обичан инструмент е кавалът и т.н. С масовото навлизане на западно-европейската ...![](/b-images/quad-transp.gif) |