Филип Кутев

На 1 май 1951 г. се ражда първият фолклорен ансамбъл, създаден и ръководен до края на живота си от Филип Кутев /1903-1982/. За първи път автентичните песни, свирни и танци се представят на сцена многогласно /за фолклорната традиция на България е характерно едногласното пеене; в някои райони като Пирин, Шопско и Ихтимано-Пазарджишкия район се пее двугласно и само в няколко селца около Гоце Делчев - многогласно/, с оркестър от български народни инструменти, но третирани като инструментите в класически оркестър.Това не би било възможно без намесата на Композитор, който да обедини толкова самобитни гласове и технически несъвършени инструменти. В същото време той трябва да запази музикалния първоизточник, да съхрани характерното звукоизвличане и намесата му да бъде дискретна. На пръв поглед неизпълнима цел! Но Филип Кутев я постига. И не само това. Той създава цяла школа от певици, и инструменталисти, танцьори, композитори, хореографи, диригенти; създава цяло течение в музикалния живот на България през втората половина на ХХ век. След него почти във всеки по-голям град се създават подобни състави.
Делото на Филип Кутев е непрекъснато в развитие и компактдиска на ансамбъл “Филип Кутев” е своеобразна илюстрация на почти половинвековния музикално-фолклорен процес. Започвайки с прочутата “Полегнала е Тудора” на Ф. Кутев, изпълнителите представят още няколко негови песни - “Лале ли си, зюмбюл ли си”, “Драгана и славей” и т.н. Песните и инструменталните пиеси на Георги Генов, Георги Андреев и Христофор Раданов пък ни показват музикалното мислене на по-младата генерация, а “Слънчогледи” и “Искутена невеста” на Теодосий Спасов са творби на фолклорна основа, но преминали през погледа на музикант, непризнаващ границите между жанровете. Програмата завършва с “Два гълъба” от Коста Колев - изтъкнат майстор на фолклорните обработки. И за да бъде пълна песенната картина, три сестри от Пирин и няколко шопкини ни връщат обратно там, откъдето започва всичко - при извора.