Мистерията на българските гласове

Прочутият хор “Мистерията на българските гласове” с диригент Дора Христова отново отправя предизвикателство към ценителите на българския фолклор, този път с интерпретацията си на песни от най-разпространените и тачени обичаи – Коледуване и Лазаруване.
В репертоара на доста състави лазарските и коледарските песни присъстват като цвят в дадена програма. За пръв път обаче е направен сполучлив опит да бъдат подбрани песни, които да представят сравнително пълно двата ритуала.
Коледа се празнува в деня, когато църквата отбелязва Рождество Христово. Но дълбокия смисъл на обичая Коледуване е в древните езически представи за раждането на новото слънце. В Коледуването участва момци-коледари, а техният водач винаги е по-възрастен, женен мъж – станеник. Времето за Коледуване е строго определено – от полунощ до изгрев слънце. Коледарите обхождат къщите, като тръгват винаги на изток. Във всеки дом пеят песни за прослава на стопаните и ги благославят за здраве и плодородие. Стопаните даряват коледарите с кравай с пара върху него, месо, боб и т.н.
Лазаруването също е свързано с благопожелания за здраве и плодородие, но този обред се прави една седмица преди Великден, на Лазаровден. Основни участници са моми, наричани лазарки, лазарици, а тяхната водачка – кръстница, кума, изводачка. Лазарките обхождат селските дворове, като играят общо хоро и пеят песни, съобразно пола, възрастта, семейното или социално положение на стопаните. Както и при Коледуването, домакините ги даряват с пари, брашно, яйца и т.н.
И двата обичая имат строга последователност, която проф. д-р Николай Кауфман, член-кореспондент на БАН е спазил. Неговата е идеята за тази програма. И независимо, че е поканил да участват и други композитори /Петър Льондев, Коста Колев, Иван Вълев/, слушателят я възприема като едно цяло.