Първият по рода си компактдиск издаден в България и представящ песни на българските евреи на трите практикувани тук езика - идиш /ащкенази, немски евреи/, ладино /испански евреи/ и на иврит. Прочутият български композитор и учен - фолклорист, изследовател и теоретик на фолклора по нашите земи Николай Кауфман е издирил, записал и аранжирал песните, които са лирични, битови и сакрални. Сред изпълнителите са групата “Гласове на ВИТИЗ”, известните български хорове “Васил Арнаудов” и “Христина Морфова”, фолклорен състав от Ансамбъла за тракийски песни и танци - гр. Ямбол, “Алтернация” от Плевен и др. Компактдискът има не само ... |
|
След успеха на първите две програми от поредицата "Музикалните инструменти в България" (Румен Сираков - тамбура и Зурнаджийската група на Демко Куртов) Музикална къща "Gega New" представя един от най-обичаните и разпространени инструменти - ГАЙДА. Възникнала в дълбока древност в Югозападна Азия, претърпяла не една промяна, гайдата е част от фолклорната практика на много страни в Азия, Европа и Африка. В българската фолклорна традиция гайдата също заема подобаващо място. Две са основните разновидности на инструмента: ниска гайда (кабà), характерна за Родопската фолклорна област и висока гайда (жур ... |
|
Изпълнения на млади фолклорни таланти - инструменталисти от гр. Варна ... |
|
В края на ХХ век е събитие да се открият и запишат песни и инструментални мелодии, чиято възраст не може да се определи. Но е сигурно, че част от тях са били издадени в сборник “Веда словена” /Белград, 1874г./ Изпълнителите са българо-мохамедани от с. Драгостиново, Западни Родопи и са съхранили най-типичните особености на музикално-фолклорния диалект на този край: двугласното пеене, малкият тонов обем и семпла орнаментика, използването на тамбурата като солов или съпровождащ инструмент и особено любопитният дует кавали /”чифте” кавали/, характерен единствено за Западно-Родопския регион. Песните, макар и само от едно ... |
|
Една случайна среща на хиляди километри от България провокира това великолепие от звуци и идеи; този музикален “заговор” между двама музиканти от различни поколения, но еднакво силно обичащи традиционния български фолклор! Тази среща ражда и програмата “На трапеза”, записана в църквата “Св.Св.Кирил и Методий” в Ню Йорк през м.януари 1999 г. Никола Илиев (кларинет) е от поколението на музикантите, расло с музиката на легендарните сватбарски виртуози. Заедно с това е получил класическо музикално образование - първо в Музикалното училище в Пловдив, а след това - в Музикалната академия в София като ученик на проф. Петко Радев ... |
|
На 1 май 1951 г. се ражда първият фолклорен ансамбъл, създаден и ръководен до края на живота си от Филип Кутев /1903-1982/. За първи път автентичните песни, свирни и танци се представят на сцена многогласно /за фолклорната традиция на България е характерно едногласното пеене; в някои райони като Пирин, Шопско и Ихтимано-Пазарджишкия район се пее двугласно и само в няколко селца около Гоце Делчев - многогласно/, с оркестър от български народни инструменти, но третирани като инструментите в класически оркестър.Това не би било възможно без намесата на Композитор, който да обедини толкова самобитни гласове и технически ... |
|
Акордеонистът представя свои авторски бавни мелодии, хора и ръченици, записани с оркестър и вокалния квартет „Ева”. Свързваме името му и с оркестър „Тракия” – състав, основан от него и кларинетиста Иво Папазов-Ибряма през 1975 г. С „Тракия” Нешко Нешев е обиколил света; свирил е на големи сцени в Азия, Америка, Австралия, Европа. Негови изпълнения са отличавани с престижни награди, между които са Първа награда в конкурс за акордеонисти във Финландия (1985 и грамота от Института за световна музика (САЩ, 1999), а композицията му „Беломорска сюита” печели Първа награда на радиоконкурс в Братислава през 1984 г. ... |
|
Събрани са коледни песни от цял свят, някои от които са се превърнали в интернационални химни на празника като например “Звънете камбанки”. Повечето са народни песни - немски, английски и френски, плод на анонимното народно изкуство, пренесени и съхранени през вековете. Техните простички мелодии, наситени с чувство на радост, възторг от празника, докосват сърцето на всеки човек, изконно свързан с християнството. Наред с фолклорните в компактдиска са включени и авторски песни, тематично свързани с Коледа и Новия завет. Изпълненията са на Коледната формация Джин Холоуей, Детския хор на катедралата Сейнт Джеймс, Оркестъра на ... |
|
Завършил Музикалната академия, още от самото начало на професионалния си път, Стефан Кънев се насочва към българската народна музика, за да създаде огромно по количество и значимост творчество. Класическото музикално образование не само не го ограничава, но и му помага във вникването във фолклорния първоизточник, в деликатната намеса, в изяществото на използваните музикални средства и форма. Хиляди са песните и мелодиите, изпети и изсвирени от най-големите изпълнители от всички фолклорни области на България: Верка Сидерова, Илия Аргиров, Калинка Згурова, Стайка Гьокова, Йовчо Караиванов, Стоян Величков, Никола Атанасов и ... |
|
|
|
"Тежко мина младостта" е четвъртият фолклорен албум на Райна. Мелодията "Тежко мина младостта" се появи през 2015 година и е първата от четирите народни песни, които изпълнителката направи с МФГ "Годлево". През 2016 година почитателите на хубавата народна музика подобаващо оцениха и втория им общ проект - "Защо пиеш, приятеле". Премиерата пък на третата песен с МФГ "Годлево", озаглавена "Песен за младостта", предшестваше появата на албума "Тежко мина младостта" на музикалния пазар. В албума почитателите на изпълнителката ще открият и четвъртата ѝ ... |
|
Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент – хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече – чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |