В тази книга се допуска наличието на определено теологически закрепено основание на естетическата нееманципираност на българското отношение към света - калокагатийния златен фон на византийската естетика, крепяща една дълбинна геополитическа ориентация и имунизирана сякаш спрямо възможните обрати в самата ориентация. В VII теза на "Върху понятието за история" Валтер Бенямин диагностицира неизбежната тъга на историка и писателя, чийто избор на похват се състои във "вчувстване в победителя". Но защо да е тъжен този похват, противно сякаш на свидетелствата на всекидневния опит и на станалите вече ... |
|
Най-важните тревоги нямат основания вън от нас. И затова слушах вътрешния си писък, защото знаех, че по някакъв начин слушам себе си, вътрешното си същество. Чувах основния музикален тон на собственото си съществуване, собственото си „исо“, което бе остро и подлудяващо като писък на някогашен парен локомотив. С настъпване на здрача този писък угасваше – угасваше заедно със светлината. И тогава най-сетне, радостен и успокоен, търсех някоя квартална кръчма или скара-бира, хранех се, без да виждам с какво, и пиех две-три бири или бутилка вино, или няколко гроздови ракии. Връщането вкъщи винаги бе дълго – с няколко трамвая, ... |
|
"Следя поезията на Владимир Левчев от съвместното ни пребиваване в изд. "Народна култура". Още в крехкостта на онези негови години бях силно впечатлен от проявеното завидно майсторство в емблематичната му (според усещането ми) книга "Кой сънува моя живот". Впечатляваше ме деликатността и изтънчената чувствителност в атмосферно-импресионистичното звучене на поезията му, проникната от освободеността и широтата на личната му култура и споходилите го интереси към будизма и ранното християнство. Сам беше преводач на най-хубавата част от "Махабхарата", санскритската поема "Бхагавадгита& ... |
|
Различни са нишките, които свързват избраните тук рускоезични разкази на Владимир Набоков . От първо слушане се чува музикалната линия, която дава тон на първи том: "Звуци", "Музика", "Бахман", за да завърши с тишина накрая. Следва подетата още в "Звуци" тема за случайното, която свързва следващите три разказа: "Случайност", "Писмо до Русия", "Пътеводител за Берлин". "Кръг" е не само централен с главния си образ, но и присъства като сателит на познатия на българския читател роман на Сирин - "Дар". Третата група разкази "Облак, ... |
|
Книгата "Живият ум: Фокусиран към решения и шахмат" описва психологичен метод за усилване на игровите решения с помощта на вътрешната реч, наред с таланта за визуализация. Авторът, психиатър-психотерапевт, прилага метода при консултирането на Веселин Топалов за претендентския мач с Гата Камски (София, 2009) и за "Световната титла" с Вишванатан Ананд (София, 2010) и анализира психологията на шахматната борба. За пръв път се изследват примери от литературата, в които гениални шахматисти споделят вътрешната си реч при търсене на решение. Доказва се, че информацията се обработва в аудио-визуален кръг: ... |
|
ИДИЛ е световна заплаха, но тя не е еднакво опасна за различните държави. Отдалечеността от Близкия изток е сред основните фактори, която определят степента на заплахата. Ето защо освен задължителната координация на действията със съюзниците и партньорите, всяка национална държава трябва да има свой поглед върху произхода на ИДИЛ и нейната структура, да проникне в логиката на действието на организацията, да е наясно със случващото се със и във нея, да подреди известните емпирични данни, да приложи свои модели на анализ и синтез. Само по този начин определена държава може да е в състояние да формира гъвкав подход за ... |
|
Санкт Петербург... Град, възправил се от лепкавата кал на балтийските блата, от девствената пустош на делтата на Нева. Град, пробил ниското северно небе. Град, заблестял с благородните очертания на руския барок, с извитите си мостове, със Зимния дворец, с иглата на Адмиралтейството, с ростралните колони пред Борсата, с Александровия стълб, с несравнимия “Меден конник” – паметник на Петър І. Град, познал велики радости и велики страдания. Град, лоно на велики поети и писатели, велики архитекти, балетисти, артисти, художници и учени. Град, утроба на велики престъпници и диктатори. Град, построен с поетичен размах, с ... |
|
В пет тома издателство "Захарий Стоянов" представя литературното наследство на Владимир Соловьов (1853-1900) в поредицата "Избрани съчинения в 5 тома". Той е считан за действителен родоначалник, основоположник на наистина блестящо направление в историята не само на руското, но и на световното духовно развитие, традиционно обозначавано като руски религиозен ренесанс. В тази поредица са включени крупни съчинения на автора в областта на философията и теологията, социологията и публицистиката, есеистиката и литературната критика. Спомена си за Соловьов Александър Блок озаглавява "Рицарят монах" ... |
|
Първоначалната идея на Мацура е, че в тези текстове, балансиращи на границата между науката и журналистиката, ще разглежда отделни въпроси, на които се е натъкнал в изследователската си работа, без да може да ги интегрира в някое от научните си съчинения. Същевременно той иска да съотнесе тези факти и "куриози" към актуалната реалност и да ги представи пред съвременниците си като част от мисловния свят, от който израства настоящето ни. Пример за това са фейлетоните за митовете, свързани с националния характер, анализиращи връзката на чешката национална култура с мистификациите, стремежа на чехите да се освободят ... |
|
Малцина са българските автори, които през последния половин век създават творби, посветени на птици и животни, при това заредени с органичен и впечатляващ талант. Може би защото писатели като Емилиян Станев , Йордан Радичков и Дончо Цончев наложиха много високи естетически критерии в това отношение. Има обаче и радостни изключения, какъвто е случаят с книгата на Владимир Талев "Вепри срещу вълци". Владимир Талев , син на големия български писател Димитър Талев със своя сборник есета ни среща с животинския свят, зареден с органичен и впечатляващ талант."Владимир Талев притежава рядка дарба да открива ... |
|
"... Казват, че всеки човек си има някаква дарба, някакъв талант, само че при много хора този талант си остава неоткрит. А също пък казват, че при гените било един процент гениалност и талант и деветдесет и девет процента труд. Само че забравят да допълнят, че именно този един процент дърпа като локомотив деветдесет и деветте процента труд. С други думи талантът те кара да работиш и да се самоусъвършенстваш, а ако нямаш талант, ако нямаш мерак за нещо, няма въобще да се захванеш да го правиш. Ама пък и е извинение за някои човеци, значи, не бил открил къде е е талантът и нямал мерак за нищо, затова и нищо не подхваща. ... |
|
Второ основно преработено и допълнено издание ... Приемственост и опозиционна определеност към традиционните ценности. "Гласът" на твореца - част от художествената "огласеност" на модерните поетически търсения. Бохемът срещу унилата нормативност на буржоазното световъзприятие. Свободочувствието - ценностна доминанта в ранното творчество на Ведбал. Крокодилските сълзи на сатирата - символно-алегорична мобилност на художествените послания. Лирикът - продължител и разрушител на символистичните завети. Митологично-библейска и историческа символика, префункционализирани от социално-революционната ... |