Frankfurt Radio Symphony. James Gaffigan. ... |
|
|
|
|
|
|
|
Khachaturian, Tchaikovsky, Glinka, Prokofiev, Borodin, Rimsky - Korsakov, Kavalevski. ... Докато през ХІХ век в западноевропейската музикална култура се налагат различни стилове и направления, то руските композитори не подлежат на такава периодизация. В Русия това е време на истински национален подем и на утвърждаване на руската нация. Затова и руските композитори се обръщат към традиционния селски фолклор, считайки го за основа на бъдещото развитие на руската музикалната култура. ... |
|
Една от най-забележителните личности в историята на българската музикална култура е Панчо Владигеров - пианист, композитор, педагог. Поводът за издаването на този компактдиск е 100-годишнината от рождението му. Подбрани са част от най-популярните му творби, всичките записани под диригентството на Александър Владигеров - син на композитора, инициатор и реализатор на интегралния запис на творчеството на Панчо Владигеров. И четирите творби са от "златния фонд" на българското музикално изкуство - великолепни опуси, демонстриращи жизнеността, майсторството, инвенцията и удивителния усет на твореца към оркестровите ... |
|
На 20 ноември 1889 г. в Будапеща под диригентството на автора за първи път прозвучава Симфония № 1. Почти 120 години след нейната премиера Нягул Тумангелов реализира записа на това мащабно произведение. Той е основател и примариус на струнния квартет на Австрийското радио и телевизия. Една случайност го открива за диригентското поприще - диригентът на "Севилският бръснар" от Паизиело във Виенската камерна опера внезапно заболява и Нягул Тумангелов дирижира спектакъла. Оттогава музикантът успешно съчетава ангажиментите си и като цигулар, и като диригент. ... |
|
Българската оперна школа отдавна е известна зад пределите на страната ни. По оперните сцени на света се изявяват певци, превърнали се в еталон за изпълнителско майсторство. Сред тях е и басът Павел Герджиков. Но за разлика от големите ни имена в оперното изкуство, певецът гради основно кариерата си в България, въпреки многобройните му гастроли, направили го известен по света. ... |
|
"Да се свири на цигулка не е никак сложно. Проста работа е, но от един момент нататък." - Минчо Минчев често повтаря това изказване на професор Ифра Нийман и продължава: "Сложното е да можеш да решиш какво искаш. Ако знаеш какво наистина искаш, тогава ти ще намериш начина да го реализираш." ... |
|
Пианистът Иво Калчев е сред българските изпълнители с изключително успешна международна кариера. Новата му програма с клавирни произведения от Дебюси, записана отново за "Гега Ню", потвърждава мнението на изтъкнати музиковеди, които в своите рецензии подчертават "техническото му майсторство, изразителен тон и владеене на багрите...", както и "рядко срещаната дарба да създаде една душевна атмосфера". ... |
|
В световната музикална история композиторът Дмитрий Шостакович е сред най-знаменитите представители на ХХ в. Възхваляван и отричан приживе, той създава творчество, което и до днес се изпълнява на световните сцени. Уникалният му стил е особено ярък и завладяващ в неговите 15 симфонии. Първата програма представя Четвърта симфония - "Ероиката на Шостакович", както я определя музиковедът Иван Солертински. Творбата има трудна съдба. Композирана през 1935-36 г., с няколко неосъществени премиери, с изчезнала партитура, нейната премиера е едва през 1961 г. по запазени оркестрови щимове. Оттогава тя е изпълнявана ... |
|
Петата програма включва 13-та симфония, чиято премиера на 18 декември 1962 г. в Москва певицата Галина Вишневска определя като "... пробив... Голяма победа на изкуството над политиката и идеологията на партията". Повод за създаването на произведението дава стихотворението "Бабий Яр" на Евгений Евтушенко. Творбата на поета разтърсва Шостакович и той започва работа над симфонията през март 1962 г. По-късно композиторът споделя: "В началото написах нещо подобно на вокално-симфонична поема "Бабий Яр" по стиховете на Евгений Евтушенко. После у мен възникна мисълта да продължа работата, ... |