Може би в този том стихотворенията са най-разнообразни и като тематика и като форма. 1999 г. беше най-болезнената и най-радостната в моя живот дотогава. Роди се внучката ми Тамарка и почина майка ми. "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети и подозрително блясват шпаги от минали страсти, звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов! Ето, завесата пада - кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада. С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай. Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!" ... |
|
С камбанен звън, утринна молитва и дълбоко смирение пред Бога е започвал деня на средновековните български монаси. Приведени над книгите от изгрев до залез, сами сред манастирската тишина и светостта на своето дело. Сега векове по-късно, ние ще посетим светите места във Велико Търново, водени от величественото сияние на българското средновековие. Ще се вслушаме в историята на манастирите и съдбата на всеки един от тях ще навее в душите ни удивление от гения на българските книжовници, иконописци и архитекти. Историята на Царската Света гора е сред най-славните моменти от летописа на България. ... |
|
"Прелюд е непрекъснато течаща музика, в която ритмичната пулсация и мелодичните модели запазват своята цялост до края. Пиесата се развива в няколко динамични вълни, които постепенно я отвеждат до мощна кулминация. Там музиката се трансформира в имитация на камбанен звън. След това бавно и спокойно звукът се разтваря в тишината. Прелюд е пиеса, представляваща равностоен диалог между двата инструмента. Нейната завършеност позволява самостоятелното ѝ изпълнение в концертна програма, а също така тя би могла много успешно да се съчетае със Скерцо за китара и пиано ." Росен Балкански Изданието включва щим за ... |
|
Стихотворения. ... "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност още в очите ни свети. И подозрително блясват шпаги от минали страсти - звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга. Опроверганото време ляга унило на хълбок. Нека все тъй да гризеш на надеждата острия залък. Късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш. Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля. Кой те гримира така в тази изтъркана роля? Кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл? Всичко е само игра, всичко е само спектакъл. Не остарявай, любов, ето, завесата пада. ... |
|
Познайте себе си и човека, когото обичате. ... Потръпвате ли понякога от поведението на партньора си? Тя трябва да е по-весела. Той трябва да ми помага повече. Според нея да закъснееш с петнайсет минути е да дойдеш навреме. Според него, ако дойда навреме, съм закъсняла. Вие двамата правите и виждате нещата по различен начин, но това не означава, че единият е прав, а другият непременно греши. По-скоро, както показва Флорънс Литауър, експерт в тази област, различията ви са въпрос на индивидуалност. "Кодът на личността за двама" ще ви помогне да разрешите тези конфликти и да видите уникалните качества на партньора ... |
|
Текст за най-важните неща в живота. Момичетата и джазът - само тези две неща се въртят в главата на протагониста в романа на Шкворецки Много готин сезон - седемнадесетгодишния гимназист Дани Смиржицки, макар че в Европа бушува война и прекрасният (чешки) град Костелец е пълен с немски войници. И докато с тенор-саксофона все пак отбелязва успехи, любовните му похождения все пак завършват тъжно. Тридесет години по-късно Смиржицки изповядва с носталгия и нежност:"Колкото и да бяха жестоки към мене тия момичета, аз пак ги обичах. Или нещо такова. Или съм бил млад. Или бе заради дъжда. Мъглата. Тая тъжна есен. Тая ... |
|
Литературен фестивал Русе 2018 / 2019 / 2020. Часовниковата кула на библиотеката отвътре В центъра на кулата тупти желязното сърце на стария стругар Johannes, който е искал да улови времето в стоманени зъбци. Вместо това времето е уловило и залюляло в паяжинни люлки спомена за него - мъж в Bockenen през 1920, който мечтае за един есенен ден през 2018, когато трима поети ще бъдат заточени в сърцето на кулата и пред небесното лице на циферблата ще се заклеват, и в бялото, ослепяло от времето огледало в стената, което отразява само звуци, ще се оглеждат душите им, докато старите ребра на кулата се разпукат в камбанен звън. ... |
|
Едно унижение. Един зловещ звън на монети, който щеше да отеква в съзнанието ми завинаги... Това беше мотивът, тласкащ ме през живота. Това беше задвижващата сила на всяко мое действие. Гнева и старото безсилие прикрих под повърхността на гнилата си същност. До решаващия ден. До секундата, в която изплува онзи въпрос... Какво би било... Какво би било, ако... Ако можех да върна времето назад? Ако миналото ми се превърнеше в настояще? И ако отново съм изправена пред същия кръстопът? Дали решенията ми биха били различни? Аз, Джесика Донован, нямах отговорите. Аз бях 14-годишният сирак и 27-годишната слугиня на отмъщението, ... |
|
Най-известната новела на класика на френската литература Проспер Мериме е разказ за страстната любов между разбойника благородник Хосе и Кармен, една изключителна жена, пред която никой не остава равнодушен. Кавалерийски полк охранява цигарената фабрика в Севиля. На пост е дон Хосе, баск и благородник. Камбанен звън оповестява края на сиестата и работничките от фабриката изпълват улицата. Сред тях е и непокорната циганка Кармен, срещата с която се оказва съдбоносна за дон Хосе. За него тя става голямата любов на живота. За нея той е просто един каприз. Верността и женската чест не са важни за Кармен. Единствено ... |
|
Лятната ваканция тропа на вратата в Елм Хейвън, Илинойс, и шест 11-годишни момчета се канят да изживеят заедно последните дни на магията, наречена детство. Защото това лято ще бъде различно. Това лято ще постави на изпитание приятелството им и ще ги накара да съзреят преждевременно. Едно хлапе изчезва безследно. Възрастните започват да се държат странно. В нивите край Елм Хейвън се появяват загадъчни дупки. По улиците броди непознат мъж в униформата на войник от Първата световна, а един екарисажен камион преследва Майк, Дейл, Дуейн, Лорънс, Кевин и Харлън, като се опитва да ги убие. И това е само началото на кошмара. ... |
|
Магаре боб яде ли? Да, в Тенджера града, където царувал цар Патаран. То там и рибите говорят, зайците ги използват за пощенски куриери. В морето пък си ловят по цели стада овце. Който се съмнява, да пита Хитър Петър. Торбата му с лъжите е отворена. А както този неизчерпаем шегобиец е доказал, лапнишарани не липсват по белия свят. ... |
|
"– Кафето с мляко ли? Две лъжички или три лъжички? – глези ме Доли в малкия си уютен апартамент в Хайфа. – На мен чисто! – нарежда сестра ѝ, захласната в барабанения звън на дъжда. – Дъждовни дни, буря в средата на февруари; Боже, това чудо ти го донесе от България – чурулика близначката на Доли. – В София газих в сняг, докато се добера до летището, но такава буря нямаше. – Шептят снежинките, помня!... В залива на голямото средиземноморско пристанище вълните се плезеха срещу надвисналите облаци. Ревът на морето приковаваше в смирение многохилядния град, ширнал се по хълмовете на свещената планина Кармел; с ... |