Осем години след като е напуснала Ланскене, Виан Роше се е установила в Париж с Рижия и с двете си дъщери, Анук и Розет, и отново е в мир със себе си. Но ето че с летния вятър пристига писмо от мъртвата Арманд, която моли Виан да се върне в селото, за да помогне на отец Рейно. В Ланскене са настъпили промени. На отсрещния бряг на реката, в квартал Ле Маро, се е заселила арабска общност, жените ходят забулени, уханието на кроасани се е смесило с мириса на наргиле и на ментов чай, срещу църквата се извисява джамия, а призивът на мюезина съперничи на камбанния звън... И една загадъчна Жена в черно хвърля тайнствена сянка ... |
|
Играчката е част от серия Explore Together , в която ще намерите още играчки по темата. ... Полярното мече на Playgro ще прави компания на бебчето ви по време на ежедневните разходки навън. Играчката е изработена от меки материи с различни текстури за изследване, има шумолящи детайли, приятен звън при поклащане и текстилни ленти, които стимулират сетивните възприятия на бебето. Формата ѝ я прави подходяща за хващане от малките бебешки ръчички. Играчката има ринг, с който лесно може да я прикрепите към детската количка , кошче или кошара и така да е винаги с детето. Продуктът не съдържа Бисфенол А Бисфенол ... |
|
Историческо разследване. ... Светослав Тертер е крупна историческа фигура, незаслужено пренебрегвана от българската историография и несправедливо затулена сред страниците на миналото. Той е железен мъж, който съумява да прекрати боричканията сред аристокрацията, да обезсмисли опитите за децентрализация на властта, да неутрализира монголотатарската опасност, да преодолее византийското вмешателство и да укрепи държавата си, като спечели всички военни кампании и разшири териториите си. Близо 15-те години мир, осигурени на страната при неговото царуване, са съществено постижение за онези времена на оръжеен звън и кървища - ... |
|
"Пътешествията на Лу и Ду" е книжка както за деца, така и възрастни. Пътешествие за онези малки и големи откриватели, които вярват, че животът е пъстър като цветна градина и хармоничен като камбанен звън. Емоциите на двете героини Лу и Ду напомнят вътрешния хаос на много техни връстници. Пристигането им в чудната страна Какафония открива пред тях съзвучието на един свят, видим само за онези, които имат смелостта и търпението да извървят пътя до детското равновесие. Драги родители, направете това пътуване заедно с вашето дете. Повозете се с него на влакчето на Плюшените играчки, качете се на парахода на ... |
|
Съставител: Надя Петрова. ... Христоматиен сборник с текстове за Коледните и Новогодишните празници, за българските традиции и обичаи, който съдържа много стихове, приказки, песни и гатанки, свързани с темата. Коледа е любимото време на децата от цял свят. Времето на добрите пожелания и играчките, на веселия звън на камбанките и песните край елхата. Коледа носи усещането за нещо свидно и мило, за семеен уют и тържественост, когато целият свят грее с милиони светлинки и пъстри гирлянди. Коледа е топлината на чувството, че си специален и обичан. Коледа е времето на ваканциите и ледените пързалки с шумни лудории до ... |
|
Книга петдесет и пет от поредицата "Златни детски книги" ... Скоро стигна до замъка и видя висящите щитове. Измежду тях Хектор веднага разпозна този на братовчед си - сър Лионел. От яд той удари медния тас с все сила, в резултат на което се разнесе звън като от камбана. След това се приближи до брега, за да може конят му да се напие с вода. - Хайде, излез от водата и ела да се биеш с мен! - чу той силен вик зад себе си и когато се обърна, видя огромен рицар с насочено копие, готов за бой. Реалното съществуване на крал Артур не е доказано със сигурност. Спред легендата той е извадил меча Екскалибур от ... |
|
Книга първа от поредицата "С дух и истина" на издателство "Нов човек". ... Група младежи отива на излет в планината. Както често се случва, времето внезапно се влошава и пада гъста мъгла. Тъй като са тръгнали напосоки, младежите изгубват пътя. Започват спорове накъде да се върви. В това време някои чуват далечен, едва доловим звън на камбана и предлагат да вървят натам, но другите пък, колкото и да се напрягат, не чуват нищо и отказват да вървят натам. Така групата се разделя. Едните тръгват нагоре - по стръмна и опасна пътека, а другите избират лесния път - тръгват надолу, за да слязат от планината. ... |
|
"Любомира Видева е името на младия човек, когото ще се радвате, че четете. Тя говори от свое име за нашите тайни, за безсилието да признаем силата, която притежаваме, и да продължим напред именно с нея, в изучаването на изкуството на Живота." Симеон Аспарухов "Сюжетите в дните ни всъщност са метафора на съдбата. И възможност да покажем на децата си как се обича истински, да изживеем няколко живота, да умираме стотици пъти от любов, да открием истинските лица на себе си. Любомира Видева има смелостта да изпише съдбата. Нейните "Сюжети" са символи на раждането и умирането във всеки нов ден, всяка ... |
|
"Първата дума от тази стихосбирка е "стаята". Последната е "обичам". Онова, което се случва между тях, може да се опише като изпадане от пространството, времето и логиката. То е шарено като в болезнен сън с треска и висока температура. То е кротко и буйно, като най-накрая изкрещяни дълго стаявани истини. Като да се въплътиш в картина и да се оставиш цветовете да те лашкат, където си поискат, а ти да се възхищаваш на въображението им. Музика има в тези стихове. Психеделичен рок, с малко Вагнер и нещо на флейта. Тишина със звън на дърпащи се плюшени завеси и надникнало слънце в отдавна неотваряна ... |
|
"Хоризонтите в поетичния свят на Цвета Иванова са необятни. Тя вижда света с очи на художник и рисува с думи. Стиховете ѝ са пропити от себепознание и дълбока осъзнатост за света, за (не)преходното в живота и необходимостта да се твори - прозрения, постигнати след затваряне зад очите си, след поглед навътре към себе си... Интересното е, че всичките творби са създадени за по-малко от година, а сякаш за писани цял живот. За краткия си творчески път Цвета Иванова постига невероятна творческа зрялост. Вярвам, че стихосбирката "Църква за птици" ще отвоюва своето място в най-новата ни съвременна лирика.& ... |
|
"Започнах да мисля на глас: – Ти ми пееш... За добро трябва да е. Но аз избягах. Какво съм постигнал? Аз предадох, не простих, откраднах, бях немилостив... а ти ми пееш. Не заслужавам добро. Песни - още по-малко. Птицата беше черна, а дървото, на което беше кацнала, сякаш щеше да падне всеки момент. То не бе мъртво, беше умъртвено. – Още не ти е дошло времето. Затова ти пея. – Ти си камбана, така ли? Съобщаваш, че е време ли? Звън на съдбата? Птицата запя по-силно. Някой трябваше да ѝ каже, че не пее добре. Крещеше и щракаше с клюна си, сякаш отваря и затваря врати, метални ръждясали порти. – Оглушаваш ме! ... |
|
Магаре боб яде ли? Да, в Тенджера града, където царувал цар Патаран. То там и рибите говорят, зайците ги използват за пощенски куриери. В морето пък си ловят по цели стада овце. Който се съмнява, да пита Хитър Петър. Торбата му с лъжите е отворена. А както този неизчерпаем шегобиец е доказал, лапнишарани не липсват по белия свят. ... |