"На тази планета често гореше въздухът. От многобройното някога племе на неотерите останаха шепа мъже и жени. Те правеха и невъзможното да оцелеят. От месец бе настъпил сезонът на бурите и наелектризираните ветрове. Джунглата - с коварните си дървета и жестоки зверове настъпваше. За да спасят селището си, неотерите трябваше да го окръжат с дълбок ров... Преди 9984 години тук кацна звездолет. Не бяха много хора. Нарекоха планетата Неотера, изградиха Лабиринта, а в него укриха всички знания на старата си цивилизация, но космическите варвари се опитаха да разрушат и ограбят Лабиринта..." Из книгата Иван ... |
|
|
"Паметниците напомнят за героите, на които са посветени, но и самите те имат своя, не по-малко интересна съдба. Много от тях будят възхита и преклонение и стават емблеми на градовете, в които се намират. Други са обругавани и отхвърляни от момента на появата си. Трети притежават свойството да "възкръсват", когато задухат нови ветрове. В тази патриотична книга са събрани повече от 300 паметника, пръснати из цялата ни родина, а и по света. Разказани са най-любопитните моменти от техните истории, представени са и биографиите на бележитите личности, увековечени в камъка. Разлиствайки страниците, ще се окажете ... |
|
|
"Уважаеми любопитни и прелюбознателни читателю, в момента държиш първия фалшив речник на всички времена, отпечатан съвсем съзнателно с идеята да даде невярна информация относно произхода на някои забавни фрази в нашия цветист език. "Кому е нужно това! Защо?", ще възкликне някой учен отчаяно. А аз ще отговоря: "Заради фантазията. В чест на творческия дух и на неограниченото въображение на децата. За да ни е славно и забавно, дори да имаме таралеж в гащите. Защото често гледаме през крив макарон, защото понякога сме развейпрах, а друг път се правим на дръж ми шапката, но винаги сме на всяка манджа ... |
|
|
Тази книга е за два вида читатели. Едните са, които обичат природата, общуването с водата, тревите, буболечките и птиците. Излишно е да се убеждаваме колко полезно и насъщно е това. Риболовът е един от начините да се откъснем от бетонните градове, от повтаряните до болка ежедневни маршрути и рутинни работни действия. Така че тук и рибарите, и споделящите вкусния им улов, ще намерят интересни историйки и преживявания, които е възможно сами да са изпитали. Другите са, които обичат да размишляват. За това приятно занимание не са нужни специална екипировка или оборудване - само отворени очи и любопитство. С "По дигата& ... |
|
|
Млада, без младост, вика: "Чао!"Грозна, красива - в пола. Будна сънува, сънлива чака не катафалка - кола."Ало!""Ало-о!"Лъгал е ъгълът всички - лък: свива алуминият - трака, трака, прави алуминиев кръг."Чао!""Чао-о!"Цвилят трамваи."Чао!""Чао-о!"Коли грухтят. Тях ги не карат с чай от лайка. Карат ги с кръв от моята гръд. Чаплата нищо не вижда - влачи между витрините бюст и таз. Няма да хапе Господ из здрача - тяло да пази, страст! Тя ще премине тоя - морав за морфинистите - свят сред шум; чаплата - с многотиражен порив чаплата - с малотиражен ум ... |
|
|
Посвещението ставало с възлагане на ръце върху главата, а кръщението им - с огън и Евангелие... ... |
|
|
Книга от поредицата "Малка ученическа библиотека" ... Книгата "Под игото" съдържа всичко за историческото ни житие-битие. Излъчванията на текста са нещо много повече и е очевидно, че пред себе си имаме произведение, което въплъщава целия космос на нашия народ. Някои от тях като че ли тръгват от тъмното праминало и осветяват жилавото тяло на народния характер с многовековната му неразгадана мистика и реални, зрими черти. Други - с особена лекота, без насилване прекрачват далеко напред и са готови да бъдат наша опора и днес. ... |
|
|
"Две съществени тенденции обединяват писателите от първото следосвобожденско поколение: съзнанието им за поруганите въжделения и самочувствието им на летописци на епохата. Те направляват три Вазови произведения, посветени на националноосвободителните борби - "Епопея на забравените", "Немили-недраги" и "Под игото". Като тематика, смисъл и емоционален патос тези творби са твърде близки помежду си. В пародиен план техен аналог е повестта "Чичовци". Ако "Под игото" пресъздава високия патос на българските освободителни вълнения, а "Чичовци" дава неговия снизен, ... |
|
|
"Политическата програма на Илинденското въстание е пример за реалистичност. Другите въстания и освободителни движения на Балканите са имали чисто национален белег. Македонското въстание има - от политическо гледище - друг лозунг за братство между разните народности, независимо, че в Македония мнозинството е Българско. И всъщност две са жертвите, които македонските българи дават в борбата: от една страна материалните жертви, от друга - техният доброволен отказ от обединение с България. Верни към заветите на Илинден - това значи да бъдем верни на първо място към неговите идеи и цели; значи и честно отнасяне към паметта ... |
|
|
Иван Вазов (1850 - 1921) се установява в София през пролетта на 1889 г. Тук той се посвещава на активна обществена и писателска дейност; само шест години по-късно е честван официално като Народен поет. В периода 1890 - 1905 г. Вазов усилено пише разкази, събрани в пет последователно издадени сборника: Драски и шарки (два тома), Видено и чуто, Пъстър свят, Утро в Банки. В тях наистина не е обособена група, наречена от самия автор "софийски разкази", но значителна част от произведенията са на софийска тематика. Те отразяват непосредствените впечатления на Вазов, който е обичал да се разхожда из улиците и ... |
|
|
Кратко предаване на съдържанието с предговор, коментар и хронология на описаните събития. ... Романът "Под игото" и до днес си остава онова литературно произведение, което създава образа на "българския свят". Освен разказ за подготовката, избухването и потушаването на Априлското въстание романът представлява нещо като колективна автобиография на българската национална общност с нейния начин на живот, ценности и представи за света. В много голяма степен те определят и днешното ни светоусещане, което си пролича от факта, че българите избраха именно "Под игото" за най-четената и обичана книга. ... |
|
|
“По-късно Драго не си спомнял какво точно са си приказвали. Но бил сигурен, че още тогава младата жена го спечелила. Притежавала бърз ум, имала мнение по всеки въпрос, оправяла се чудесно с речта. Може би му харесала, защото била пряма. Без той да я пита, му казала, че е на трийсет и шест, с две големи деца, за които била в състояние да направи всичко. Запомнил спонтанния ѝ израз: “Готова съм да ми отрежат ръцете за тях”. Легнали и правили секс. Той ѝ платил двойно. Рядко вършел нещо подобно, но сега то станало някак от само себе си. Тя грижливо прибрала парите в портфейл, като хазяйка, получила месечния наем, ... |
