Вторият компактдиск от поредицата “Прочути музикални минатюри” отново ни среща с някои от бисерите на велики музиканти. Повечето са обработени за състава от композитора и диригента Жул Леви. Интересното и привлекателното в него е и участието на прочути български изпълнители. Например цигуларят Йосиф Радионов свири солата във “Виенски каприз” на Фриц Крайслер и “Севдана” на Георги Златев-Черкин със завладяваща виртуозност и емоционалност. “Бараколата” от “Хофманови разкази” на Офенбах е съхранила звуковото си великолепие благодарение изяществото и майсторството на обоиста (английски рог) Георги Желязов и флейтиста Симеон ... |
|
|
Симфоничният оркестър на БНР, с диригент Емил Табаков изпълнява "Симфония № 11 в сол минор, опус 103 "1905 година"". Шостакович замисля 11-та симфония още през 1955 г. по повод 50-годишнината от революцията от 1905 г., но успява да реализира идеята си едва през 1957 г. И макар че произведението е по конкретен повод, в него композиторът засяга теми, които винаги са вълнували човечеството - за свободата, за невинно загиналите, за личността и властта... Самите заглавия на частите подсказват звуковите картини: от бездушния официален град, през молбите, стенанията, ужасите от погрома, оплакването на ... |
|
|
Третият диск от колекцията със симфониите на Шостакович представя Седма симфония "Ленинградска" - може би най-популярната творба на композитора. Създадена по време на страшната блокада на Ленинград, тя е, по думите на автора, "...историческа схватка... между разума и мракобесието, между културата и варварството, между светлината и тъмнината...". ... |
|
|
Колекцията "Дмитрий Шостакович - Симфонии" продължава със Симфония № 8 в до минор, опус 65. Написана за кратко време (за малко повече от два месеца през лятото на 1943 г.), творбата е представена пред публика за първи път на 4 ноември същата година от Симфоничния оркестър на СССР и диригента Евгени Мравински. По мнението на Исаак Гликман - близък приятел на композитора, тя е "най-трагичното произведение". Самият Шостакович обаче я определя като "оптимистично, жизнеутвърждаващо произведение", въпреки "многото вътрешни конфликти - и трагични, и драматични...". Но за мнозина симфонията ... |
|
|
Популярната добруджанска певица представя песни, с които е спечелила трайно обичта на слушателите си. Началото на творческата си кариера дължи на възродилия се през 50-те години на ХХ век интерес към народното творчество. Точно тогава, на един местен събор-надпяване е забелязана от специалистите. ... |
|
|
Интересното съчетание от три емблематични произведения за пиано и оркестър е събрало и интересни изпълнители – пианистката Павлина Доковска и диригента Владимир Гяуров, подкрепени от високия професионализъм на Симфоничния оркестър на Българското национално радио. И двамата имат изключително успешна артистична кариера. ... |
|
|
Северна България е с много интересна народна музика, съчетала влиянието на съседните фолклорни области, местната култура и елементи от традициите на преселниците през различните периоди от историята на района. Всички тези специфични черти са илюстрирани брилянтно от акордеониста ЯНКО ЖЕЛЯЗКОВ. Роден и израснал в крайдунавския край, изпълнителят е наследил таланта и интереса към фолклора от своя баща и чичо си, които са били много известни акордеонисти в района. И вече над 40 години той е солист-оркестрант в Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци - Плевен. Заедно с професионалната си работа в ансамбъла, Янко ... |
|
|
През 1968 г. в София е създаден първият хор на момчетата. Идеята на основателката Лиляна ТОДОРОВА е да се разчупи традиционния за България модел на хорово музициране. Хорът на софийските момчета бързо се утвърждава и съвсем естествено заема мястото си в музикалния живот. Особено плодотворни са годините след 1989 г., когато негов диригент става Адриана БЛАГОЕВА. За някои проекти, А. Благоева се обръща за сътрудничество към водещи изпълнители, както е в случая с тази програма: Ирена ПЕТКОВА - мецосопран, Николай МОЦОВ - тенор, Йоанис КЮРЦОГЛУ - контратенор и Николай ПЕТРОВ - баритон. Изданието на “ГЕГА НЮ” включва две ... |
|
|
Още в българската фолклорна традиция колективното музициране е широко застъпено. Затова съвсем естествено се заражда многогласното хорово изкуство. В края на ХІХ в. вече са създадени първите хорове, а ХХ в. бележи истински връх в развитието на хорово-изпълнителската практика. Хоровите състави са не само място за творческа изява на изпълнители и автори; те се превръщат в своеобразни школи за музикално възпитание, в културни средища в градовете, подкрепяни от широки обществени кръгове. Предлаганата програма е начало на поредица от 3 диска, съставена на принципа на антологията и е илюстрация на развитието и постиженията на ... |
|
|
Включените в това издание творби съставят малка антология на музиката за орган от славянски композитори. Докато в католическата и протестантската музика органът утвърждава присъствието си, в източното православие музиката е само вокална. Затова представянето на ранната и по-късна органова епоха в тази програма е основно чрез полски и чешки композитори (аноними, Миколай от Краков, Бохуслав Матей Чернохорски, Иржи Игнац Линка, Ян Кржтител Кухарж, Антонин Дворжак, Бедржих Сметана и Леош Яначек), които принадлежат към католическата традиция и се включват в историческото развитие на европейската музика, придавайки й някои ... |
|
|
Нягул Тумангелов и Божидар Ноев представят бразилския композитор Вила-Лобос с три сонати за цигулка и пиано. Ейтор Вила-Лобос е роден в Рио де Жанейро през 1887 г.. Започва концертна дейност на 12-годишна възраст (оркестров виолончелист), без да е получил системно музикално образование. От 1905 г. започва да изучава и събира бразилски фолклор, по-късно оказал силно влияние върху творчеството му. Няколко години живее в Европа, основно - в Париж. И когато през 1930 г. се завръща в Бразилия, правителството му възлага отговорности, свързани с организацията на музикалното възпитание и обучение в училищата. През 1942 г. ... |
|
|
Северна България е район с интересен фолклор, получен от взаимодействието на традициите на няколко групи: местно население, балканджии и преселници от Източна Тракия. А река Дунав дори по време на турското робство е била естествена връзка с Централна и Западна Европа. Затова наред със запазените старинни песни и мелодии, можем да чуем и други, които очевидно са изпитали европейското музикално влияние. Тези особености на музикално-фолклорния език на Северна България присъстват особено ярко в записите на оркестър “Хоро” от гр. Русе. Самият ръководител Васил Първанов е от Лом - дунавско градче в Северозападна България. Това ... |
