Димитър ТЪПКОВ е роден в София през 1929 г. Завършва композиция при големия български композитор Марин Големинов. Работи в различни институции: Българското национално радио, Софийската опера, Българската академия на науките, Държавната музикална академия, Министерството на културата и др. В момента е професор по композиция в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив и директор на Международния музикален фестивал “Софийски музикални седмици”. Д. Тъпков започва творческата си дейност в период, в който част от българските композитори се изявяват като привърженици на авангарда, други – на национално и достъпно за ... |
|
В Българската православна църква съществуват две традиции на църковно пеене - източна (едногласна) и хорова (многогласна). Източното едногласно пеене спазва законите на древногръцката музика, както и изискванията на осмогласния канон на Църквата. Втората традиция - хоровата е от втората половина на ХІХ в., когато в България навлиза руската многогласна хорова музика. Тогава много български композитори създават своите творби в духа на руското многогласие. В изданието са представени и двете традиции с песнопения от неизвестни автори, св. Йоан Кукузел (ХІІІ-ХІV в.), Йоан Х. Охридски (1829-1890), Неофит Рилски (1793-1881), ... |
|
Дуото Веско Ешкенази (цигулка) и Людмил Ангелов (пиано) е създадено през 1995 г. Двамата музиканти са родени в България, в семейства на музиканти. И двамата са завършили Държавната музикална академия “Панчо Владигеров” в София. Л. Ангелов е учил при Константин Маркович, работил с легендарната Надя Буланже, а след дипломирането си В. Ешкенази е специализирал при световно признатия проф. Ифра Нийман. Всеки от тях е лауреат на престижни международни конкурси. Като солисти са се изявявали с известни европейски оркестри. Гастролирали са в много страни на Европа, Северна и Южна Америка, Азия. В момента В. Ешкенази е ... |
|
Една от най-интересните и стилни шопски певици е СНЕЖАНА БОРИСОВА. В същото време, тя е и човек, отворен към по-различен подход по отношение на третирането на автентичния фолклор, като запазва мярката, отвъд която е пошлостта. Родена и израснала в Лозен, тя и досега събира и изучава песните на родния си край. Много от тях залегнаха в основния репертоар на ансамбъл "Филип Кутев", където Снежана Борисова пя от 1982 г. до 2001 г., а записите й в Българското национално радио ги направиха популярни в цяла България. Богатият й професионален опит като солистка в ансамбъл "Филип Кутев", като певица в камерни ... |
|
Освобождението на България от османско робство (1878) създава реални условия за развитието на професионална култура. Дотогава народното творчество е единственият масов културен продукт. Особено бурно е развитието на различните видове изкуства в първата половина на ХХ век. Завършилите в Европа талантливи българи се завръщат в страната и с възрожденски ентусиазъм поставят основите на националната култура. Сред забележителните представители на българската композиторска школа от този период е ДИМИТЪР НЕНОВ (1902-1953) - блестящ композитор и пианист, талантлив архитект, оригинален мислител, клавирен педагог и активен ... |
|
С програмата си “Завръщане към началото” (Български народни песни и танци) музикална къща “ГЕГА НЮ” поставя началото на поредица, която да напомни за най-прославените български народни музиканти. Без да си поставя за цел да следва строго хронологията, “ГЕГА НЮ” ще представя различни изпълнители и композитори, които със своето изкуство са повлияли съществено на развитието на този жанр. Първият албум е със записи на Петко Радев - кларинет и Петко Дачев - акордеон. През 70-те години на ХХ век Петко Радев създава оркестър за народна музика към Българското национално радио, който веднага е забелязан и оценен от слушателите с ... |
|
В българската фолклорна традиция инструменталната музика има основно предназначение - да съпровожда хората, които задължително са играели в неделя на мегдана или на празници. В различните райони на България има предпочитани инструменти и характерни танци. Например в Добруджа типичните хора “Опас”, “Сборенка”, “Ръка”, “Тропанка” и т.н. са съпровождани от копанка, гайда или в по-ново време от тройка свирачи на хармоника, копанка и гайда. В Пиринска Македония на тежките хора са свирели на тамбури, тарамбуки, зурни /в най-южната част/. В Тракия обичан инструмент е кавалът и т.н. С масовото навлизане на западно-европейската ... |
|
Марио Станчев, пиано Христо Йоцов, барабани Димитър Карамфилов, контрабас ... Една интересна формация представя музика на Марио Станчев, Христо Йоцов, Хърби Хенкок, Уейн Шортър и др., събрана в албума "Есенни листа в София". Музикантите Марио Станчев, Христо Йоцов и Димитър Карамфилов са част от европейския джаз елит. Всеки един от тях е с впечатляваща артистична кариера. Марио Станчев я започва в България и продължава във Франция, където е професор в основания от него джаз департамент в Националната консерватория на Лион; свири със знаменити музиканти в Европа, Азия и Америка; отличен е с награди от ... |
|
В средата на миналия век в много градове са създадени ансамбли за народни песни и танци. Основната цел на тези състави е да издирват и популяризират българското фолклорно наследство. Още от основаването си ансамбъл "Пирин" се налага с оригиналната си програма и силно сценично присъствие. Наред с характерните мелодии и хора от Пиринския край, често на сцена звучи музика от Тракия, Шопско, Северозападна България и други региони, изпълнени от талантливите музиканти с много вдъхновение и майсторство. ... |
|
“…Иво КАЛЧЕВ интерпретира музиката с любов и уважение, превъзходната техника му помага да преобрази своите идеи и чувства в наситени със смисъл звуци…” - тази критика, публикувана в английското списание “Пиано” накратко характеризира изпълнителското майсторство на пианиста. Роден в България, Иво Калчев завършва Държавната музикална академия в София. Продължава образованието си в Университета в Йейл (САЩ)., а титлата Доктор на музикалните изкуства получава от Университета Рутгерс (САЩ). В момента е доцент по пиано в Американския католически университет във Вашингтон. Освен това участва активно в журита, изнася лекции и ... |
|
Северна България е район с интересен фолклор, получен от взаимодействието на традициите на няколко групи: местно население, балканджии и преселници от Източна Тракия. А река Дунав дори по време на турското робство е била естествена връзка с Централна и Западна Европа. Затова наред със запазените старинни песни и мелодии, можем да чуем и други, които очевидно са изпитали европейското музикално влияние. Тези особености на музикално-фолклорния език на Северна България присъстват особено ярко в записите на оркестър “Хоро” от гр. Русе. Самият ръководител Васил Първанов е от Лом - дунавско градче в Северозападна България. Това ... |
|
Филмова и театрална музика от Пламен Цветанов . Пламен М. Цветанов е български пианист и композитор. Роден е на 8 януари 1936 година в град София. Още от ранна възраст проявява музикален талант и по препоръка на композитора Методи Иванов-Мечо започва музикалното си образование едва на тригодишна възраст. Първите си стъпки като пианист прави в класа на проф. Милена Куртева, която по това време е и директор на Средно музикално училище Л. Пипков в София. През 1992 година е приет там в класа на прекрасния пианист и педагог Илия Лозанов. През 2004 година е приет в Националната Музикална Академия проф. Найчо Владигеров в ... |