Още в българската фолклорна традиция колективното музициране е широко застъпено. Затова съвсем естествено се заражда многогласното хорово изкуство. В края на ХІХ в. вече са създадени първите хорове, а ХХ в. бележи истински връх в развитието на хорово-изпълнителската практика. Хоровите състави са не само място за творческа изява на изпълнители и автори; те се превръщат в своеобразни школи за музикално възпитание, в културни средища в градовете, подкрепяни от широки обществени кръгове. Предлаганата програма е начало на поредица от 3 диска, съставена на принципа на антологията и е илюстрация на развитието и постиженията на ... |
|
|
Една случайна среща на хиляди километри от България провокира това великолепие от звуци и идеи; този музикален “заговор” между двама музиканти от различни поколения, но еднакво силно обичащи традиционния български фолклор! Тази среща ражда и програмата “На трапеза”, записана в църквата “Св.Св.Кирил и Методий” в Ню Йорк през м.януари 1999 г. Никола Илиев (кларинет) е от поколението на музикантите, расло с музиката на легендарните сватбарски виртуози. Заедно с това е получил класическо музикално образование - първо в Музикалното училище в Пловдив, а след това - в Музикалната академия в София като ученик на проф. Петко Радев ... |
|
|
Eugene Ysaye. ... "Изключителен цигулар, изпълнител, който трябва да се види..." - така е представен Ясен Тодоров от британското списание за музика "The Strad". А ние добавяме - изпълнител, който трябва да се чуе. Започнал творческия си път в България, музикантът го продължава в САЩ, а концертите му са в много страни на Европа, Азия, Северна Америка и Австралия. Изкуството му е високо оценено и Ясен Тодоров получава редица престижни награди. Три сонати за соло цигулка на Йохан Себастиян Бах са "може би най-големият пример в изкуството въобще за свободата и сигурността, която един голям майстор ... |
|
|
"Изключителен цигулар,... изпълнител, който трябва да се види..." - така е представен Ясен Тодоров от британското списание за музика "The Strad". А ние добавяме - изпълнител, който трябва да се чуе. Започнал творческия си път в България, музикантът го продължава в САЩ, а концертите му са в много страни на Европа, Азия, Северна Америка и Австралия. Изкуството му е високо оценено и Ясен Тодоров получава редица престижни награди. Три сонати за соло цигулка на Йохан Себастиян Бах са "може би най-големият пример в изкуството въобще за свободата и сигурността, която един голям майстор може да ... |
|
|
|
|
|
Столетия наред гъдулката е била сред любимите инструменти за българите. Докато в миналото тя е участвала във фолклорната практика на някои от фолклорните области, днес тези граници не съществуват. От средата на ХХ век, тя е неотменна част от оркестрите за народна музика, които бяха създадени във всички райони на България. Сред безспорните млади виртуози е гъдуларят Пейо Пеев. Роден и израстнал в сърцето на Тракия, музикантът преминава през школата на Детско-юношеския ансамбъл „Загорче”, Средното музикално училище „Филип Кутев” в гр. Котел (1989 - 1994) и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в гр. ... |
|
|
Мъжкият вокален квартет "Светоглас" е основан през 2009 г. Даниел Спасов, Станимир Иванов, Виктор Томанов и Милен Иванов интерпретират старинна българска музика - фолклор и църковни песнопения. Фолклорният им репертоар обхваща песни от всички етнографски области. Те с еднаква любов и майсторство изпълняват автентични песни от различните фолклорните диалекти и представянето им по начин, близък и интересен за съвременните слушатели. Тяхното изкуство е добре познато в Норвегия, Испания, Русия, Франция, Великобритания, Белгия, Италия, Колумбия и в още много страни по света. Албумът "Песента на славея" е ... |
|
|
Нягул Тумангелов и Божидар Ноев представят бразилския композитор Вила-Лобос с три сонати за цигулка и пиано. Ейтор Вила-Лобос е роден в Рио де Жанейро през 1887 г.. Започва концертна дейност на 12-годишна възраст (оркестров виолончелист), без да е получил системно музикално образование. От 1905 г. започва да изучава и събира бразилски фолклор, по-късно оказал силно влияние върху творчеството му. Няколко години живее в Европа, основно - в Париж. И когато през 1930 г. се завръща в Бразилия, правителството му възлага отговорности, свързани с организацията на музикалното възпитание и обучение в училищата. През 1942 г. ... |
|
|
Талантливите музиканти Марио Хосен - цигулка и Йоел Матиас Йени - диригент на фестивалния оркестър "Орфеисти" представят популярни и обичани от публиката пиеси. Единственото изключение е написаната специално за тази програма "Зимна музика" от швейцарския композитор Валтер Беер, чиято световна премиера беше в България. Младият цигулар Марио Хосен е известен на българската и световната музикална общественост. Завършил Пловдивското музикално училище, той продължава образованието си във Виенската музикална академия. Получава награда от австрийското министерство на културата и започва блестяща кариера в ... |
|
|
Сред забележителните пианисти на нашето съвремие е Антон Диков (1938 – 2004), признат от публиката и критиците за част от световния музикален елит. Прочутият пианист Емил Гилелс пише за него: „Изкуството на Антон Диков прави чест на родината му, изпълнението му се отличава с прекрасна школа, свежест и благороден стил”. Възпитаник на проф. Люба Енчева в Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” - София, специализирал във Франция при Надя Буланже, Артур Рубинщайн и Робер Казадесю, той прави впечатляваща международна артистична кариера. Концертира от 1954 г. и свири в почти всички европейски страни, в САЩ, ... |
|
|
Калинка Згурова отново радва почитателите си и ценителите на странджанската народна музика с нов двоен албум. В него тя е събрала част от оригиналния си репертоар, записан в период от три десетилетия. Програмата продължава колекцията със звукозаписи на певицата, представени досега в четири издания на Gega New: Глас от Странджа, Народни песни от Странджа, Моята любима Странджа, Огън от жаравата. Наследила дарбата да пее от семейството си, Калинка Згурова дава живот на многобройни автентични бисери, които е научила от най-близките си роднини и възрастни хора от странджанските села. Богатият репертоар от родния ѝ край ... |
|
|
Християнската музикална традиция в България е с корени още преди утвърждаването на християнството като официална държавна религия (865 г.). Има сведения, че през ІV в. в Сердика (днешна София) е свикан църковен християнски събор. Предполага се, че богослужебните песнопения са се отличавали от византийската църковна музика. С приемането, обаче, на източноправославната религия, се пресича местната традиция, защото княз Борис І налага целия византийски богослужебен ред с неговите песнопения. Мнозина от българските композитори създават творби за литургиите. Те използват елементи на старобългарските напеви. Днес песнопенията ... |
