Песните, записани на диска, са в MP3 формат. ... Янко Неделчев събра в един MP3 албум песните, които е представял в своите самостоятелни албуми. "Фолклорен извор MP3 - Янко Неделчев" включва 56 мелодии и 6 хороводни китки. ... |
|
|
Песните, които съдържа дискът, са в "mp3" формат. ... |
|
|
Продължава поредицата на Музикална къща “ГЕГА НЮ” “БЪЛГАРСКО ХОРОВО ИЗКУСТВО”. Втората програма е с обработени народни песни или авторски песни на фолклорна основа. Още със създаването на първите хорове в България, основна част от репертоара им са предимно китки (потпури) от български народни песни. Оттогава до днес музикалният фолклор е сред най-използваните интонационни източници. А много от създадените на тази основа песни са се превърнали в класика на хоровото творчество. Затова е и съвсем естествено една цяла програма да бъде посветена на тези песни, станали емблематични за българското хорово изкуство като: “Леле, ... |
|
|
Оперета в 2 действия. Либрето от Реймон Венси. Стихове от Жан Плант. Хор и оркестър на Държавен музикален театър "Стефан Македонски". Диригент Жул Леви. ... |
|
|
Хора и бавни мелодии, записани от майстори на кавала: Теодосий Спасов, Никола Ганчев, Стоян Величков, Недялко Недялков, Драган Карапчански и др. Българският музикален фолклор е самобитно, уникално явление в световната музикална култура. С този компактдиск "Музикалните инструменти в България" - кавал, добавяме още един инструмент към колекцията ни с български фолклорни инструменти. Досега представихме тамбура , зурна , духов оркестър , гъдулка и гайда . ... |
|
|
Изпълнява: Симфоничен оркестър на БНР. Диригент: Емил Табаков. Шостакович е 18-годишен, когато започва да пише своята Първа симфония за дипломирането си в Петроградската консерватория. Премиерата е на 12 май 1926 г. с Ленинградската филхармония под диригентството на Николай Малко, който след големия ѝ успех записва в дневника си: "Имам усещането, че съм открил нова страница в историята на симфоничната музика, нов голям композитор". Година по-късно произведението на Шостакович сензационно звучи в Европа и САЩ, в интерпретацията на прочути диригенти като Бруно Валтер, Леополд Стоковски, Артур Родзински, ... |
|
|
Вторият компактдиск от поредицата “Прочути музикални минатюри” отново ни среща с някои от бисерите на велики музиканти. Повечето са обработени за състава от композитора и диригента Жул Леви. Интересното и привлекателното в него е и участието на прочути български изпълнители. Например цигуларят Йосиф Радионов свири солата във “Виенски каприз” на Фриц Крайслер и “Севдана” на Георги Златев-Черкин със завладяваща виртуозност и емоционалност. “Бараколата” от “Хофманови разкази” на Офенбах е съхранила звуковото си великолепие благодарение изяществото и майсторството на обоиста (английски рог) Георги Желязов и флейтиста Симеон ... |
|
|
Компактдискът е събрал 15 много известни и обичани от публиката миниатюри между които “Аве Мария” на Бах-Гуно, “Любовни мечти” от Лист, “Човекът когото обичам” от Гершуин и др. Подбрани и аранжирани от диригента и композитора Жул Леви, някои представляват негови транскрибции, в които включва и солисти като например - пианистът Майер Франк в “Любовни мечти” и “Аве Мария”, “Малагуеня” от Албенис - със соло чело (Иванка Бонева), “Песен” от Панчо Владигеров със соло цигулка - Йосиф Радионов и др. Камерният колегиум “Симха” (от иврит - веселие, радост) е състав към Организацията на евреите в България “Шалом”, включващ отлични ... |
|
|
Известният български композитор Жул Леви е събрал и обработил за глас и пиано песни на сефарадските евреи, заселили се по българските земи през XV в. Това са песни за любовта, младостта, за трепетите на душата, за красотата; песни, пренесени от уста на уста през вековете, съпровождали живота на редица поколения. В тази програма “Гега Ню” издава 19 песни, изпълнени на ладино от сопраното Юлия Миланова – Щайнер в съпровод на пианистката Нина Аладжем. Всяка от песните е малка поетична картина, емоционално наситена, с елегантна мелодика и майсторски аранжиран акомпанитемнт. Ту нежно-меланхолични, ту жизнерадостни, танцувални, ... |
|
|
В българския музикален фолклор, наред с традиционните народни инструменти, битуват и т.нар. модерни инструменти - акордеон, кларинет, цигулка и др. Затова след програмите с тамбура (GD 278), зурна (GD 276), духов оркестър (GD 299), гайда (GD 106), гъдулка (GD 374) и кавал (GD 375), колекцията "Музикалните инструменти в България" продължава със записи на акордеон. В българската фолклорна музикална практика акордеонът се появява през 20-те години на ХХ век. Няма сведения кой внася първия инструмент. В началото музикантите свирят само с дясната ръка. По-късно добавят и баси (лявата ръка) и макар, че европейската ... |
