Музикалните инструменти в България

В българския музикален фолклор, наред с традиционните народни инструменти, битуват и т.нар. модерни инструменти - акордеон, кларинет, цигулка и др. Затова след програмите с тамбура (GD 278), зурна (GD 276), духов оркестър (GD 299), гайда (GD 106), гъдулка (GD 374) и кавал (GD 375), колекцията "Музикалните инструменти в България" продължава със записи на акордеон.

В българската фолклорна музикална практика акордеонът се появява през 20-те години на ХХ век. Няма сведения кой внася първия инструмент. В началото музикантите свирят само с дясната ръка. По-късно добавят и баси (лявата ръка) и макар, че европейската хармония не е характерна за нашата народна музика, тя навлиза в изпълненията на сформираните по онова време групи, съставени от акордеон, кларинет, цигулка... Този вид формация бързо се налага във фолклорното музикално пространство и в кратко време се създават подобни състави като оркестъра на Рамадан Лолов, Ради Ангелов, Карло Илиев и др., като водещата роля обикновено е на акордеона.

След 40-те години на ХХ в. инструментът вече се налага като "народен", а музикантите пренасят характерните особености на българските фолклорни области в изявите си. Много са изпълнителите, които допринасят за популяризирането на акордеона във фолклорната музика. Част от тях са включени в това издание и представят различните етапи в развитието на акордеонното свирене.