На петия си рожден ден младежката фолклорна група при Тракийско Дружество "Капитан Петко Войвода" - Варна с ръководител Калина Германова бе тържествено преименувана на името на "чародейката на Странджа"- Магда Пушкарова. Кръстник на групата бе племенникът и Васил Делчев. Преди да постъпят в групата, младежите започват своето обучение в школата за народно пеене. В репертоарът им са включени песни от всички фолклорни области, но преобладават странджанските и тракийските песни. С огромно удоволствие младежите изпълняват песни от репертоара на Магда Пушкарова и изучават изключителният изпълнителски стил на ... |
|
|
Една случайна среща на хиляди километри от България провокира това великолепие от звуци и идеи; този музикален “заговор” между двама музиканти от различни поколения, но еднакво силно обичащи традиционния български фолклор! Тази среща ражда и програмата “На трапеза”, записана в църквата “Св.Св.Кирил и Методий” в Ню Йорк през м.януари 1999 г. Никола Илиев (кларинет) е от поколението на музикантите, расло с музиката на легендарните сватбарски виртуози. Заедно с това е получил класическо музикално образование - първо в Музикалното училище в Пловдив, а след това - в Музикалната академия в София като ученик на проф. Петко Радев ... |
|
|
С програмата си “Завръщане към началото” (Български народни песни и танци) музикална къща “ГЕГА НЮ” поставя началото на поредица, която да напомни за най-прославените български народни музиканти. Без да си поставя за цел да следва строго хронологията, “ГЕГА НЮ” ще представя различни изпълнители и композитори, които със своето изкуство са повлияли съществено на развитието на този жанр. Първият албум е със записи на Петко Радев - кларинет и Петко Дачев - акордеон. През 70-те години на ХХ век Петко Радев създава оркестър за народна музика към Българското национално радио, който веднага е забелязан и оценен от слушателите с ... |
|
|
Колекцията "Музикалните инструменти в България" продължава. Досега представихме тамбура , зурна , духов оркестър и гайда . Обогатяваме я с един древен инструмент - гъдулка, който е променил съществено музикалното развитие на Европа. ... |
|
|
В българската фолклорна традиция инструменталната музика има основно предназначение - да съпровожда хората, които задължително са играели в неделя на мегдана или на празници. В различните райони на България има предпочитани инструменти и характерни танци. Например в Добруджа типичните хора “Опас”, “Сборенка”, “Ръка”, “Тропанка” и т.н. са съпровождани от копанка, гайда или в по-ново време от тройка свирачи на хармоника, копанка и гайда. В Пиринска Македония на тежките хора са свирели на тамбури, тарамбуки, зурни /в най-южната част/. В Тракия обичан инструмент е кавалът и т.н. С масовото навлизане на западно-европейската ... |
|
|
Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент – хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече – чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |
|
|
Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент - хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече - чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |
|
|
Музикална къща Gega New започва поредицата “БЪЛГАРСКИ МУЗИКАЛЕН ФОЛКЛОР”. С регистрацията на песни и инструментални мелодии ще бъде представено цялото многообразие от музикални пластове в българското фолклорно изкуство: от най-старинните образци до музиката на фолклорна основа. Целта на издателите е да покажат посоките и тенденциите в развитието на народната музика. В “БЪЛГАРСКИ МУЗИКАЛЕН ФОЛКЛОР” – 1 е включена музика от Добруджа и Северна България, Родопите и Шопско, Тракия и Пиринска Маседония, записана от духов оркестър, каба трио “Родопея”, ансамбъл “Добруджа” – Добрич, Шопската група, сестри Георгиеви, сестри ... |
|
|
Завършил Музикалната академия, още от самото начало на професионалния си път, Стефан Кънев се насочва към българската народна музика, за да създаде огромно по количество и значимост творчество. Класическото музикално образование не само не го ограничава, но и му помага във вникването във фолклорния първоизточник, в деликатната намеса, в изяществото на използваните музикални средства и форма. Хиляди са песните и мелодиите, изпети и изсвирени от най-големите изпълнители от всички фолклорни области на България: Верка Сидерова, Илия Аргиров, Калинка Згурова, Стайка Гьокова, Йовчо Караиванов, Стоян Величков, Никола Атанасов и ... |
|
|
|
|
|
Текстовете на песничките са на Вадя Димитрова, а музиката е от Димитър Трайков. ... |
|
|
В българския музикален фолклор, наред с традиционните народни инструменти, битуват и т.нар. модерни инструменти - акордеон, кларинет, цигулка и др. Затова след програмите с тамбура (GD 278), зурна (GD 276), духов оркестър (GD 299), гайда (GD 106), гъдулка (GD 374) и кавал (GD 375), колекцията "Музикалните инструменти в България" продължава със записи на акордеон. В българската фолклорна музикална практика акордеонът се появява през 20-те години на ХХ век. Няма сведения кой внася първия инструмент. В началото музикантите свирят само с дясната ръка. По-късно добавят и баси (лявата ръка) и макар, че европейската ... |
