|
|
|
|
Иво Върбанов /1972 г./ от деветгодишна възраст живее, учи и свири предимно в чужбина - в Милано и Лондон - Кралската музикална академия, където специализира със стипендия на фондация “Ротари” /САЩ/. Концертира в много европейски страни. За своя български компактдиск е избрал шедьовъра на Мусоргски “Картини от една изложба”. Произведението не само поставя разнообразни технически и интерпретационни трудности пред пианиста, но изисква вярност към самобитния стил на великия руски творец, вникване в специфичната образност на творбата, умение да изгражда монументален цикъл в който точно трябва да бъдат изведени опорните точки ... |
|
Компактдискът представя един почти непознат за българския любител на клавирната музика автор - Макс Регер. Още преди 70 години немският композитор Арнолд Шьонберг го признава за гений, но същевременно подчертава че “малко се знае за него”. Днес, думите на Шьонберг продължават да са валидни. И за това, че Регер продължава да не е сред особено популярните композитори. Може би защото Регер твори в епоха, когато в музикалното изкуство има най-разнообразни направления, често отричани или забравяни. Сам той попада ту във водите на късния романтизъм, ту се потапя в глъбините на бароковата полифония и естетика, търсейки нов път в ... |
|
Това DVD не е кодирано за регион и може да бъде гледано навсякъде по света. Понеже е в PAL формат някои плейъри, които не поддържат PAL формат, могат да имат затруднения при възпроизвеждането му. Менюто е на български, английски, немски, френски и италиански език, а продължителността на диска е 88 min. ... |
|
|
|
Поредицата издания на църковно-славянска музика на “Гега Ню” се украсява с още една програма - на МЪЖКИЯТ ХОР ПРИ КАТЕДРАЛНИЯ ХРАМ “СВЕТА НЕДЕЛЯ” в София. Това е един от най-старите български църковни хорове (1897), роден от ентусиазма и волята на Николай Николаев - музикант, свързан с полагането на основите на българското музикално изпълнителско дело и на някои от най-важните музикални институции в столицата. Настоящият диригент на хора - Кирил ПОПОВ е посветил тази програма на 2000-та годишнина от рождението на Иисус Христос. В нея има песнопения от Всенощното бдение и Светата Литургия по реда на тяхното изпълнение по ... |
|
Основател, художествен ръководител и главен диригент на Детския хор на Българското национално радио – Христо Недялков е и композитор на много песни, с които са расли поколения българчета. Особено популярни са неговите песни за зимата, Коледа и Нова година. С тях посрещат празниците децата от детските градини и училищата; пеят ги и многобройните детски състави. Програмата “Над смълчаните полета” – Коледни и зимни песни от Христо Недялков събра всички тези обичани песни: “Снежинки”, “С червените ботушки”, “Песен за елхичката”, “Дядо Коледа”, “На пързалката”, “Над смълчаните полета” и др. във великолепното изпълнение на ... |
|
Винаги свързваме името на академик Христо Недялков с Детския хор на Българското национално радио. Основава го през 1960 г. и оттогава до днес е неизменно негов главен диригент. Постигнал удивителни резултати, Хр. Недялков е канен като гост-професор и диригент в много страни по света. А хорът е пял в над 30 държави в Европа, Америка и Азия, в някои от които се връща многократно. Само в Япония, съставът е гостувал десетки пъти, в над 150 японски града! Не по-малко известен е Христо Недялков и като композитор. Създал е над 400 песни предимно за детски хор. Творби за детски хор на композитора са включени в български, немски, ... |
|
В югоизточната част на България се намира Странджанският край – област със старинна фолклорна култура. Географското й разположение определя разнообразието в музикалнофолклорния диалект. От една страна, районът естествено преминава в обширната Тракийска област, което обяснява многото общи етнографски и музикалнофолклорни черти. От друга – местоположението винаги е било привлекателно за заселване от дълбока древност. Преди масовата колонизация на старите гърци (VII и VІ век пр. н. е.) тук е съществувала цветуща тракийска цивилизация. По-късно се заселват славяни, а през втората половина на VІІ век идват и прабългарите. След ... |
|
В края на ХХ век е събитие да се открият и запишат песни и инструментални мелодии, чиято възраст не може да се определи. Но е сигурно, че част от тях са били издадени в сборник “Веда словена” /Белград, 1874г./ Изпълнителите са българо-мохамедани от с. Драгостиново, Западни Родопи и са съхранили най-типичните особености на музикално-фолклорния диалект на този край: двугласното пеене, малкият тонов обем и семпла орнаментика, използването на тамбурата като солов или съпровождащ инструмент и особено любопитният дует кавали /”чифте” кавали/, характерен единствено за Западно-Родопския регион. Песните, макар и само от едно ... |
|
Традиционната инструменталната танцова музика е част от българския музикален фолклор. В миналото тя съпровожда хората в неделния ден и по празниците. Днес също участва в лични и обществени празненства, но е и част от спектаклите на фолклорните ансамбли; представена е в самостоятелни концертни изяви, в клубове и школи по народни танци. Предлаганата програма е съставена от хора от различни етнографски области - Тракия, Северна България, Добруджа, Югозападна България и др. с характерните за българския фолклор неравноделни размери: 5/8, 7/8, 9/8, 13/8 (Пайдушко, Ръченица, Дайчово, Еленино) и т.н., както и прави хора (2/4). ... |