Изданието представя три от най-ярките опуси на Георги ТУТЕВ - представител на българския музикален авангард. Неголямото му творчество обхваща предимно камерно-инструменталните и симфонични жанрове. В тях се разкриват таланта, оригиналната художествена инвенция и композиторските умения на автора. Всяка от композициите е етап в неговото развитие, характеризиращо се с разгръщане на въображението, овладяване на изразните средства и тембровия диапазон на оркестъра, въвеждане и употреба на разнообразни техники, детайлно изработване на формата. Докато “Метаморфози за 13 струнни инструмента” очертава ранния етап в творческото му ... |
|
|
Георги Арнаудов е композитор, който се открои всред поколението, навлязло в българския музикален живот през 80-те години на ХХ век. Творбите му носят чертите на една оригиналност, проявяваща се както в маниера на изграждане, така и в характерността на звукосъчетания, ладове и тембри. Написал е симфонии, концертни опуси, балети и много камерно-инструментални произведения. Интересуват го дълбоките корени на българския фолклор, грегорианското църковно изкуство, както и древните азиатски култури. В компактдиска е подбрал няколко от най-изпълняваните си произведения, репертоарни както за изпълнителите на записите, така и за ... |
|
|
Георги Минчев е от поколението композитори, чиито творчески път започва в началото 70-те години, когато представя първите си мащабни опуси, като ораторията "Старобългарски хроники", предизвикали не само внимание, но определили позицията му на един от авангардните, ярки творци на българското музикално изкуство. През изминалите от тогава десетилетия той се утвърждава като творец с международно признание, носител на ред звания и титли - национални и интернационални. Особеното в музиката му е, че тя се поражда спонтанно, изгражда - оригинално, изказът му е съвременен. И - винаги е свързана/произлязла от идея, инспирирана от ... |
|
|
Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент - хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече - чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |
|
|
На 1 май 1951 г. се ражда първият фолклорен ансамбъл, създаден и ръководен до края на живота си от Филип Кутев /1903-1982/. За първи път автентичните песни, свирни и танци се представят на сцена многогласно /за фолклорната традиция на България е характерно едногласното пеене; в някои райони като Пирин, Шопско и Ихтимано-Пазарджишкия район се пее двугласно и само в няколко селца около Гоце Делчев - многогласно/, с оркестър от български народни инструменти, но третирани като инструментите в класически оркестър.Това не би било възможно без намесата на Композитор, който да обедини толкова самобитни гласове и технически ... |
|
|
Традиционната инструменталната танцова музика е част от българския музикален фолклор. В миналото тя съпровожда хората в неделния ден и по празниците. Днес също участва в лични и обществени празненства, но е и част от спектаклите на фолклорните ансамбли; представена е в самостоятелни концертни изяви, в клубове и школи по народни танци. Предлаганата програма е съставена от хора от различни етнографски области - Тракия, Северна България, Добруджа, Югозападна България и др. с характерните за българския фолклор неравноделни размери: 5/8, 7/8, 9/8, 13/8 (Пайдушко, Ръченица, Дайчово, Еленино) и т.н., както и прави хора (2/4). ... |
|
|
Не можем да си представим Странджа без уникалните ѝ песни и певци. Една от тях е Калинка Згурова. Репертоарът на певицата включва стотици народни песни, научени от нейните близки и от възрастни хора от родния ѝ край, както и много авторски песни. ... |
|
|
|
|
|
|
|
|
За ценителите на българското хорово изкуство на фолклорна основа е програмата на АКАДЕМИЧНИЯ НАРОДЕН ХОР при Академията за музикално и танцово изкуство - Пловдив, издадена от Музикална къща "Гега Ню". "Дълбочина на изпълнението", "кристална звучност", "изящно звукоизвличане", "артистична свобода", "стабилна интонация" - това са само част от определенията на критиците в българската и западноевропейската преса за интерпретациите на хора. А фламандският критик Хуго Хьойгелбард възкликва: "…внушително и магистрално е ръководството на г-жа Спасова… от една малка песен тя създава истински шедьовър…" Основан през 1980 г., ... |
|
|
|
|
|
Продължава поредицата на Музикална къща “ГЕГА НЮ” “БЪЛГАРСКО ХОРОВО ИЗКУСТВО”. Втората програма е с обработени народни песни или авторски песни на фолклорна основа. Още със създаването на първите хорове в България, основна част от репертоара им са предимно китки (потпури) от български народни песни. Оттогава до днес музикалният фолклор е сред най-използваните интонационни източници. А много от създадените на тази основа песни са се превърнали в класика на хоровото творчество. Затова е и съвсем естествено една цяла програма да бъде посветена на тези песни, станали емблематични за българското хорово изкуство като: “Леле, ... |
