Българският музикален фолклор се радва на сериозен интерес по света. В много страни концертите на български ансамбли се посрещат с овации, а в немалко от тях се създават и състави, в които се изучава и изпълнява българска народна музика. Ние вече ви представихме два: оркестър „Тополово” от Франция (GD 148) и „Балкан транзит” от Дания (GD 311). Допълваме поредицата с великолепните записи на холандския ансамбъл „Чубрица”. ... |
|
|
Завършил Музикалната академия, още от самото начало на професионалния си път, Стефан Кънев се насочва към българската народна музика, за да създаде огромно по количество и значимост творчество. Класическото музикално образование не само не го ограничава, но и му помага във вникването във фолклорния първоизточник, в деликатната намеса, в изяществото на използваните музикални средства и форма. Хиляди са песните и мелодиите, изпети и изсвирени от най-големите изпълнители от всички фолклорни области на България: Верка Сидерова, Илия Аргиров, Калинка Згурова, Стайка Гьокова, Йовчо Караиванов, Стоян Величков, Никола Атанасов и ... |
|
|
Богатството на българската народна музика е представено във втората програма от поредицата „Български музикален фолклор” ( vol. 1 ). Наред с автентичните шопски песни, в диска са включени записи на обработени фолклорни образци и авторски творби на фолклорна основа от Северна България, Тракия, Шоплука и Родопите. Участват: Духов оркестър, Ансамбъл „Тракия” – Пловдив, Теменуга Минчева, Сорина Богомилова, София Илиева, Моника Стоянова, Рени Павлова, Кунка Желязкова, Оркестър „Хоро” – Русе, Хорът на ансамбъл „Добруджа” – Добрич, Каба трио „Родопея”, Ансамбъл „ФилипКутев”, Делчо Митев, Димитър Миларов, Александър Райчев ... |
|
|
Музикална къща Gega New започва поредицата “БЪЛГАРСКИ МУЗИКАЛЕН ФОЛКЛОР”. С регистрацията на песни и инструментални мелодии ще бъде представено цялото многообразие от музикални пластове в българското фолклорно изкуство: от най-старинните образци до музиката на фолклорна основа. Целта на издателите е да покажат посоките и тенденциите в развитието на народната музика. В “БЪЛГАРСКИ МУЗИКАЛЕН ФОЛКЛОР” – 1 е включена музика от Добруджа и Северна България, Родопите и Шопско, Тракия и Пиринска Маседония, записана от духов оркестър, каба трио “Родопея”, ансамбъл “Добруджа” – Добрич, Шопската група, сестри Георгиеви, сестри ... |
|
|
Още с участието си в сборната програма "Съвременни български композитори - vol. 3", Ясен Воденичаров предизвика любопитството на ценителите на съвременната българска музика. Следват два диска с негови произведения ("Детски хор при Българското национално радио" и "Compositions"), всеки от които показва търсенията и реализацията на творческите му идеи. Новата програма на композитора продължава програмната насоченост и характерните за него образни звукови съчетания. ... |
|
|
Продължава поредицата на Музикална къща “ГЕГА НЮ” “БЪЛГАРСКО ХОРОВО ИЗКУСТВО”. Втората програма е с обработени народни песни или авторски песни на фолклорна основа. Още със създаването на първите хорове в България, основна част от репертоара им са предимно китки (потпури) от български народни песни. Оттогава до днес музикалният фолклор е сред най-използваните интонационни източници. А много от създадените на тази основа песни са се превърнали в класика на хоровото творчество. Затова е и съвсем естествено една цяла програма да бъде посветена на тези песни, станали емблематични за българското хорово изкуство като: “Леле, ... |
|
|
В българската фолклорна традиция инструменталната музика има основно предназначение - да съпровожда хората, които задължително са играели в неделя на мегдана или на празници. В различните райони на България има предпочитани инструменти и характерни танци. Например в Добруджа типичните хора “Опас”, “Сборенка”, “Ръка”, “Тропанка” и т.н. са съпровождани от копанка, гайда или в по-ново време от тройка свирачи на хармоника, копанка и гайда. В Пиринска Македония на тежките хора са свирели на тамбури, тарамбуки, зурни /в най-южната част/. В Тракия обичан инструмент е кавалът и т.н. С масовото навлизане на западно-европейската ... |
|
|
Петима френски музиканти, от които само един е изучавал български език и музика в България, свирят като българи! Те ни връщат към най-добрите традиции на сватбарските оркестри. През 1999 г. Емануел Фрин (кларинет, гайда, саксофон) и Венцеслас Ервю (акордеон) основават "ТОПОЛОВО" По-късно към тях се присъединяват Жаки Молар (цигулка, виола, китара), Жан-Франсоа Роже (ударни инструменти) и Гийом Робер (контрабас). През 2003 г. Робер напуска и в оркестъра се включва Етиен Калак (бас китара). Така, в този състав, музикантите от "ТОПОЛОВО" реализираха записите за изданието. Като гост се изявява и известната наша певица ... |
|
|
Мъжкият вокален квартет "Светоглас" е основан през 2009 г. Даниел Спасов, Станимир Иванов, Виктор Томанов и Милен Иванов интерпретират старинна българска музика - фолклор и църковни песнопения. Фолклорният им репертоар обхваща песни от всички етнографски области. Те с еднаква любов и майсторство изпълняват автентични песни от различните фолклорните диалекти и представянето им по начин, близък и интересен за съвременните слушатели. Тяхното изкуство е добре познато в Норвегия, Испания, Русия, Франция, Великобритания, Белгия, Италия, Колумбия и в още много страни по света. Албумът "Песента на славея" е ... |
|
|
Ценителите на българския фолклор за втори път се срещат чрез музикалната издателска продукция на Gega New с творчеството на един от най-големите композитори в жанра на фолклорната обработка - Стефан Кънев (1930 - 1991). Оставил дълбока следа и лично присъствие в българската музикална култура като автор на над 5000 авторски песни и обработки на фолклорни мелодии, композиторът създава свой стил в съчетанието между българската фолклорна самобитност и европейската музикална класика. Той е музикант, в чието творческо съзнание присъства разбиране за фолклора, пречупено през задълбоченото познание за музиката на света и ... |
|
|
|
|
|
Преди 50 години (1962) ценителите на българската народна музика за първи път чуват името на оркестър „Хоро” от Русе. Това е и годината на основаването на състава. Негов родоначалник е Васил Първанов, който и до днес неуморно популяризира красотата на северняшката музика. Макар че е завършил класическа музика в Музикалната академия в София със специалност кларинет, музикантът посвещава целия си творчески живот на народната музика. ... |
