Зайченцето бяло и други детски песни на видеоклипове с инструментални варианти за караоке. ... |
|
|
Дискът съдържа песнички, звукови ефекти и музикални гатанки за морските животни. ... |
|
|
Дискът съдържа 50 песнички, звукови ефекти и музикални гатанки за горските животни. ... |
|
|
В българската фолклорна традиция инструменталната музика има основно предназначение - да съпровожда хората, които задължително са играели в неделя на мегдана или на празници. В различните райони на България има предпочитани инструменти и характерни танци. Например в Добруджа типичните хора “Опас”, “Сборенка”, “Ръка”, “Тропанка” и т.н. са съпровождани от копанка, гайда или в по-ново време от тройка свирачи на хармоника, копанка и гайда. В Пиринска Македония на тежките хора са свирели на тамбури, тарамбуки, зурни /в най-южната част/. В Тракия обичан инструмент е кавалът и т.н. С масовото навлизане на западно-европейската ... |
|
|
Любомир Денев е завършил Музикалната академия в София със специалностите композиция и оркестрово дирижиране, композиторът реализира таланта и творческите си идеи в почти всички жанрове. Творчеството му е много разнообразно – от поп музика до джаз, от камерни вокални и инструментални творби до крупни симфонични и вокално-инструментални произведения. ... |
|
|
Основател, художествен ръководител и главен диригент на Детския хор на Българското национално радио – Христо Недялков е и композитор на много песни, с които са расли поколения българчета. Особено популярни са неговите песни за зимата, Коледа и Нова година. С тях посрещат празниците децата от детските градини и училищата; пеят ги и многобройните детски състави. Програмата “Над смълчаните полета” – Коледни и зимни песни от Христо Недялков събра всички тези обичани песни: “Снежинки”, “С червените ботушки”, “Песен за елхичката”, “Дядо Коледа”, “На пързалката”, “Над смълчаните полета” и др. във великолепното изпълнение на ... |
|
|
Компактдискът представя на любителите на култовата музика един бисер от творчеството на Хайдн, популярен главно със симфониите, концертите и двете си оратории. Великият австриец от дете е свързан с църковната музика - хорист и солист на прочутия момчешки хор на “св. Стефан” във Виена в продължение на десет години. Всред многобройните му духовни композиции е и поръчката за освещаването на църквата в Кадис /Испания/, оркестрова творба, по-късно преработена от автора си във вокално-инструментален опус за солисти, хор и оркестър. Това е причината отделните части да имат чисто инструменталното название - “Соната”. Всяка от тях ... |
|
|
На 1 май 1951 г. се ражда първият фолклорен ансамбъл, създаден и ръководен до края на живота си от Филип Кутев /1903-1982/. За първи път автентичните песни, свирни и танци се представят на сцена многогласно /за фолклорната традиция на България е характерно едногласното пеене; в някои райони като Пирин, Шопско и Ихтимано-Пазарджишкия район се пее двугласно и само в няколко селца около Гоце Делчев - многогласно/, с оркестър от български народни инструменти, но третирани като инструментите в класически оркестър.Това не би било възможно без намесата на Композитор, който да обедини толкова самобитни гласове и технически ... |
|
|
Традиционната инструменталната танцова музика е част от българския музикален фолклор. В миналото тя съпровожда хората в неделния ден и по празниците. Днес също участва в лични и обществени празненства, но е и част от спектаклите на фолклорните ансамбли; представена е в самостоятелни концертни изяви, в клубове и школи по народни танци. Предлаганата програма е съставена от хора от различни етнографски области - Тракия, Северна България, Добруджа, Югозападна България и др. с характерните за българския фолклор неравноделни размери: 5/8, 7/8, 9/8, 13/8 (Пайдушко, Ръченица, Дайчово, Еленино) и т.н., както и прави хора (2/4). ... |
|
|
Завършил Музикалната академия, още от самото начало на професионалния си път, Стефан Кънев се насочва към българската народна музика, за да създаде огромно по количество и значимост творчество. Класическото музикално образование не само не го ограничава, но и му помага във вникването във фолклорния първоизточник, в деликатната намеса, в изяществото на използваните музикални средства и форма. Хиляди са песните и мелодиите, изпети и изсвирени от най-големите изпълнители от всички фолклорни области на България: Верка Сидерова, Илия Аргиров, Калинка Згурова, Стайка Гьокова, Йовчо Караиванов, Стоян Величков, Никола Атанасов и ... |
|
|
В каталога на Музикална къща "ГЕГА Ню" новото издание с популярни български народни песни "ПРЕМИНАВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО" е интересен акцент. Включените песни са не само популярни и обичани, но и записани максимално близо до първоизточника - пеене без съпровод, само от един инструмент или глас и инструмент. Слушателите ще си припомнят "Димчо ле, гайдарджийче ле", "Засвирили ми са дор три ми гайди", "У Недини равни двори", "Паню пашата", "Байно ми са, любе ле, позакани" и още много любими песни. Това е резултатът от почти двегодишния труд на Милен СЛАВОВ - композитор, музикален продуцент, акордеонист, който живее в САЩ от 1997 г. ... |
|
|
Свилен Маринов - кларинет Оркестър "Амадеус" - София с диригент Чое Йонг-Хо Концертите за кларинет и оркестър № 1 и 2 и Концертиното за кларинет и оркестър на Карл Мария фон Вебер са написани в много кратък период от време (март – юли 1811 г.). Тяхното създаване е провокирано от виртуоза-кларинетист и приятел на Вебер – Хайнрих Йозеф Баерман. Първо е Концертиното, чиято премиера на 5 април 1811 г. преминава при огромен успех и предизвиква поръчката на двата концерта за кларинет. И до днес, трите произведения са еталон за изпълнителско майсторство. В тази програма записите са реализирани от кларинетиста Свилен Симеонов, ... |
