Историята на крепостното право представлява истинската история на Русия. Това е поглед в един социален проблем, който вълнува руското общество векове наред. То създава народопсихологията на обикновения руснак, феноменът за бащицата, за силната ръка, за подчиненото положение, за вярата в свръхнационалните цели, които са подплатени с крайна жертвоготовност. Самуил Шивачев е роден през 1986 година в Пловдив. Завършил е специалност История и Дипломация и международни отношения в Пловдивския университет Паисий Хилендарски. През 2019 година става доктор по история в Софийския университет Св. Климент Охридски. От 2011 година, ... |
|
|
Българската дидактика от началото до средата на XX век в исторически и дидактически дискурс. Проф. дн. Вася Делибалтова е преподавател във Факултета по педагогика на Софийския университет Св. Климент Охридски . Води лекционни курсове по дисциплините Дидактика, Съвременни стратегии и техники на обучение и други. Автор е на над 80 публикации в областта на дидактиката, доцимологията и музейната педагогика. Проф. Емилия Еничарова е преподавател във Факултета по педагогика на Софийския университет Св. Климент Охридски. Основните ѝ публикации са свързани с лекционните курсове История на българското образование и ... |
|
|
Съставители: Анета Карагеоргиева, Мадлен Ангелова-Елчинова, Калоян Нечев. ... В началото на сборника читателят ще намери една съвсем кратичка статия, която въпреки скромния си обем налага отпечатъка си върху последващите десетилетия в епистемологията от XX и XXI век. Става дума за публикацията на Едмънд Гетие "Обоснованото истинно убеждение знание ли е?". Тя подлага на съмнение и остра критика т.нар. класически анализ на знанието, характерен за първата половина на миналия век, но започнал всъщност още от Платоновия диалог Теетет. Гетие предлага два контрапримера на обоснованото истинно убеждение, които показват, ... |
|
|
Книгата проучва въпросите на миграционното и диаспоричното, които литературата поставя в дневния ред на общественото мислене чрез настойчивия си опит да текстуализира миграцията и така активно да моделира представите за мигриращия човек в пространството на колективното въображаемо. Изследването се разполага в полето на компаративистичния литературен анализ, а поради трансдисциплинарността на явлението "миграция" интерпретативният подход към фикционалните текстове често израства от пресечната точка между литературната наука и психологията, антропологията, историята, социологията и постколониалната теория, в ... |
|
|
Теория на мярката е една от фундаменталните математически дисциплини. Въпреки че нейните основи се крият в диференциалното и интегрално смятане, чиито корени от своя страна се простират назад до времето на древногръцките математици Архимед и Евдокс от Книд, тя е относително нов дял на математиката. Можем да сметнем, че започва да се оформя в средата на XIX в., а Борел, Пеано, Жордан и Лебег - математиците, които изиграват важна роля в началото на нейното развитие, работят към края на XIX и в началото на XX век. ... |
|
|
Късният Хайдегер и въпросът за преодоляването на метафизиката. ... След повече от двеста години на критики срещу метафизиката в съвременната философия настъпва метафизически обрат. Затова е необходимо най-мащабната визия за преодоляване на метафизиката в континенталната традиция - тази на късния Хайдегер - да бъде наново реконструирана и анализирана в основанията и прозренията си. Централна за изследването на Хайдегеровия опит за превъзмогване на метафизиката е дискусията на отношението на континуитет и дисконтинуитет с традицията на критическо философстване от Хюм и Кант насетне, която неговата концепция за истината ... |
|
|
Тялото и смъртта в творчеството на Мария Тереза Орта, Елия Корея и Инеш Педроза. ... "Фактическото присъствие" е първото пространно научно изследване на Илияна Чалъкова, представено за присъждане на образователната и научна степен "доктор". В него се разглеждат въпросите за женското авторство в Португалия през втората половина на XX в., като в средоточието им се поставят темата за смъртта и концептуалният проблем за човешкото тяло и неговото присъствие и представяне в художественото творчество. Изследването е сравнително и разглежда философската тема за смъртта и проблема за социалната положеност и ... |
|
|
Настоящият лекционен курс представя стопанския живот на онези прединдустриални общества, които в състава на световната икономическа система се означават като Трети свят. Подробно са разгледани основни теми, свързани с характеристиките на техните стопански системи и модели: собственост на територия (земя) и средства за стопанска дейност; техническо съвършенство на оръдия на труда; полово-възрастово разделение на труда и неговата организация; системи и стратегии на стопанисване; разпространение на блага и услуги; пазар и парична търговия; икономическо развитие и промяна. Това познание дава възможност на читателя ... |
|
|
Сборник в чест на доцент Д-р Румяна Евтимова. Съставители на книгата: Румяна Парашкевова и Ангелина Вачева . ... |
|
|
"В изследването на сериозен анализ са подложени всички факти и документи, пряко или косвено свързани с библиотечната инфраструктура в страната при различни исторически обстоятелства и с оглед различните видове библиотеки. Проучени са всички възможни проекти и програми, свързани с библиотечното развитие у нас. Обърнато е внимание и на професионалния периодичен печат и неговата роля в ориентирането на библиотечните експерти в съвременните условия." Из "Становище от проф. д.ф.н. Боряна Христова за хабилитационния труд на Анета Дончева" ... |
|
|
Социално-икономически профили на модернизацията и индустриализацията по примера на Сърбия и България (1878 - 1912 г.). ... Христо Беров е преподавател по съвременна балканска история в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Неговите основни изследователски интереси са насочени към проучване на стопанските и социално-икономическите проблеми на балканските народи във втората половина на XIX и началото на XX век. Монографията е преработен вариант на защитената през 2015 г. от автора дисертация за придобиване на образователна и научна степен "доктор по история". В изследването се прави опит за ... |
|
|
В историята на полската литературна мисъл името на Болеслав Лешмян е записано и записвано с особен шрифт. Вплитано често в теснотата на изветрели стереотипи, неразбиране и отричане, неведнъж превръщано в жертва на тенденциозни критически, социокултурни и поличитески прочити, това име сякаш продължава да носи клеймото на своята вечна другост и маргиналност. Другост, добро свидетелство за която дават думите на знаменития полски поет и преводач Станислав Баранчак: "Гледан на фона на полската поезия на XX век, Болеслав Лешмян прилича на мълчалив, външно плах, леко странен, но и ненатрапващ никому своето присъствие ... |
