"Тежко мина младостта" е четвъртият фолклорен албум на Райна. Мелодията "Тежко мина младостта" се появи през 2015 година и е първата от четирите народни песни, които изпълнителката направи с МФГ "Годлево". През 2016 година почитателите на хубавата народна музика подобаващо оцениха и втория им общ проект - "Защо пиеш, приятеле". Премиерата пък на третата песен с МФГ "Годлево", озаглавена "Песен за младостта", предшестваше появата на албума "Тежко мина младостта" на музикалния пазар. В албума почитателите на изпълнителката ще открият и четвъртата ѝ ... |
|
|
Музикална къща "Gega New" започва поредицата "Музикалните инструменти в България". Тя ще представи всички инструменти, застъпени във фолклорната практика (автентични и т. нар. модерни). Първата програма от поредицата е посветена на тамбурата. Инструментът е пренесен у нас от Аспаруховите българи през VІІ в. И досега се среща в Азия (Узбекистан, Таджикистан и т.н.) под различни наименования. А под названието булгария (бугария) е бил широко разпространен на Балканите. До средата на ХХ в. тамбурата се е срещала почти в цяла България. В автентичната народна музика, днес битува предимно в Пиринската област. ... |
|
|
"Срещна ни хорото" е първият фолклорен албум на Джена. Той е с оркестър “Канарите” и ще донесе много добро настроение за почитателите на народната музика. В "Срещна ни хорото" Джена се изявява като певица, композитор и текстописец в песента "Любе, Атанасе", посветена на нейния съпруг. Албумът включва 13 мелодии от огромния музикален фонд на оркестър "Канарите", създаден от Атанас Стоев. Част от популярните мелодии са събрани в три китки: Китка, Хороводна шевица и Драгойновско хоро. Три от песните: "Всичко на света е любовта", "Севдалино моме" и "По пътища да ... |
|
|
Добруджа е уникален фолклорен регион, в който историческото развитие среща песни, съхранени от българите извън пределите на България и местни песни, преживели неизбежното влияние на съседните фолклорни райони. Това многообразие от пластове създава спецификата на добруджанското музикално и танцово изкуство. Рядко, обаче, ценителите на добруджанския песенен фолклор могат да се докоснат до неговата красота така, както ни я представя Галина Дурмушлийска - изящно и стилно. Запяла от ранно детство, преминала през школата на Добруджанския ансамбъл - Добрич, реализирала многобройни записи в Българското национално радио, певицата ... |
|
|
Столетия наред гъдулката е била сред любимите инструменти за българите. Докато в миналото тя е участвала във фолклорната практика на някои от фолклорните области, днес тези граници не съществуват. От средата на ХХ век, тя е неотменна част от оркестрите за народна музика, които бяха създадени във всички райони на България. Сред безспорните млади виртуози е гъдуларят Пейо Пеев. Роден и израстнал в сърцето на Тракия, музикантът преминава през школата на Детско-юношеския ансамбъл „Загорче”, Средното музикално училище „Филип Кутев” в гр. Котел (1989 - 1994) и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в гр. ... |
|
|
|
|
|
Хора и бавни мелодии, записани от майстори на кавала: Теодосий Спасов, Никола Ганчев, Стоян Величков, Недялко Недялков, Драган Карапчански и др. Българският музикален фолклор е самобитно, уникално явление в световната музикална култура. С този компактдиск "Музикалните инструменти в България" - кавал, добавяме още един инструмент към колекцията ни с български фолклорни инструменти. Досега представихме тамбура , зурна , духов оркестър , гъдулка и гайда . ... |
|
|
В средата на миналия век в много градове са създадени ансамбли за народни песни и танци. Основната цел на тези състави е да издирват и популяризират българското фолклорно наследство. Още от основаването си ансамбъл "Пирин" се налага с оригиналната си програма и силно сценично присъствие. Наред с характерните мелодии и хора от Пиринския край, често на сцена звучи музика от Тракия, Шопско, Северозападна България и други региони, изпълнени от талантливите музиканти с много вдъхновение и майсторство. ... |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Съвременният музикален живот на България създава и предлага много нови форми на фолклорна основа. Това още повече събужда любопитството към традиционните образци, към старинната култура. С изданието “Пуста младост” сестрите-близначки ЗДРАВКА и ПИРИНКА ХРИСТОВИ ни връщат към трайните ценности на миналото. Израснали в Банско - град, разположен в подножието на Пирин планина (Югозападна България), те са имали щастливата съдба на живо да възприемат специфичната местна култура. Музикалният им талант ги отвежда в Пловдив, във Висшия музикално-педагогически институт. След завършването му двете сестри са приети в Държавния ... |
