За ценителите на българското хорово изкуство на фолклорна основа е програмата на АКАДЕМИЧНИЯ НАРОДЕН ХОР при Академията за музикално и танцово изкуство - Пловдив, издадена от Музикална къща "Гега Ню". "Дълбочина на изпълнението", "кристална звучност", "изящно звукоизвличане", "артистична свобода", "стабилна интонация" - това са само част от определенията на критиците в българската и западноевропейската преса за интерпретациите на хора. А фламандският критик Хуго Хьойгелбард възкликва: "…внушително и магистрално е ръководството на г-жа Спасова… от една малка песен тя създава истински шедьовър…" Основан през 1980 г., ... |
|
|
Народен хор при Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев” – Котел, диригент – Катя Барулова През 1967 г. в Котел отваря врати първото в Европа средно училище за фолклорни изкуства. Идеята на основателите е да подготвят певици, танцьори и инструменталисти за многобройните по това време ансамбли. В училището децата изучават народни инструменти, пеене, народни танци и изработка на инструменти. Днес възпитаниците на училище „Филип Кутев” са сред най-изявените в професионалните ансамбли, уважавани преподаватели в средните музикални училища и в Националната академия за музикално, танцово и изобразително изкуство ... |
|
|
Добруджанският народен певец Стоян Пейчев е роден в с. Житен, Добричка област. Завършил е история и българска филология във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" и журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". По народната песен се увлича още като гимназист. Оттогава са и първите му изяви на сцената. Като младеж участва в Добруджанския събор за народни певци и инструменталисти в гр. Тервел и го удостояват с грамота. Тук му правят няколко записа за Радио София. В последствие участва в самодейни състави, ансамбли и концерти. До сега е записал близо 70 народни песни от ... |
|
|
Богатството на българската народна музика е представено във втората програма от поредицата „Български музикален фолклор” ( vol. 1 ). Наред с автентичните шопски песни, в диска са включени записи на обработени фолклорни образци и авторски творби на фолклорна основа от Северна България, Тракия, Шоплука и Родопите. Участват: Духов оркестър, Ансамбъл „Тракия” – Пловдив, Теменуга Минчева, Сорина Богомилова, София Илиева, Моника Стоянова, Рени Павлова, Кунка Желязкова, Оркестър „Хоро” – Русе, Хорът на ансамбъл „Добруджа” – Добрич, Каба трио „Родопея”, Ансамбъл „ФилипКутев”, Делчо Митев, Димитър Миларов, Александър Райчев ... |
|
|
Българската инструментална фолклорна традиция включва много и разнообразни инструменти. Разпространението им е различно в различните фолклорни области, особено днес, когато част от тях са заменени с т. нар. “модерни” инструменти. Наред със старинните, те също вече са част от българския музикален фолклор. Именно това разнообразие провокира “ГЕГА НЮ” да започне издаването на поредица от програми “МУЗИКАЛНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ В БЪЛГАРИЯ”, която да представи всеки един от тези инструменти. Първата програма е посветена на тамбурата, представена от най-големия майстор на този инструмент – Румен Сираков. А сега пред вас е следващото ... |
|
|
Георги Германов е един от изтъкнатите български народни певци и събирачи на тракийски песни. Той e роден в семейството на преселници от Източна Тракия и Мала Азия. Повечето от песните, които пее, са странджански и тракийски. Но в репертоара му има и родопски, и македонски, и северняшки, както и градски, и авторски. Градските и авторските песни, които изпълнява са близки до народните. Има издадени 9 самостоятелни албума и участия в още 17 сборни, записани на аудиокасети и компактдискове. Автор е на книгите „Манде ле, чаша сребърна“, „Песен от душа блика“ и „Живот, музика и песен“. В тях той е събрал голяма част от ... |
|
|
Трио “Българка – Пенев си е поставило амбициозната задача да представи песенното многообразие на България. Снежана Борисова, Мая Денчева и Стоянка Бонева заедно с композитора Димитър Пенев блестящо ни превеждат през Шоплука, Тракия, Пиринска Македония, Северна България, Странджа и Родопите. Песните са ту шеговити и игриви, ту протяжни и лирични. Трите певици са от различни фолклорни области: Снежана Борисова е от Шопско, Мая Денчева е от Северна България, а Стоянка Бонева е от Пиринска Македония. И точно в обединяването на трите различни изпълнителски стила, във включването и на други интересни фолклорни региони е ... |
|
|
Тракийската фолклорна област е дала на България много изтъкнати певци и свирачи. Чрез тях тракийският вокален и инструментален стил достигна до всяко кътче на страната ни и навлезе в съвременните прояви на народното и авторско творчество. Елена Граматикова (1939 – 2005) е една от многобройните звезди на Тракия, прославила родния си край не само в България, но и по света. Наследила песните си от роднини и близки, певицата е пяла по сцените на България, Франция, Германия, Австрия, Русия и още много други страни. ... |
|
|
Албумът "Изпращам ти ангели" носи специално послание. Той е кръстен на едноименната песен, подарена от авторката Росица Узунова. Певицата искрено вярва, че както медиците лекуват, така и музиката може да помогне на много хора. Самата тя се е убедила в лечебната сила точно на тази мелодия от реакцията на публиката, когато я изпълнява по време на своите концерти. Работила е с изявени композитори и текстописци, а в записите на мелодиите са използвани много живи инструменти. Нейните почитатели ще открият чичово, четворно, македонско, северняшко, йовино хоро. Последното е много рядко срещано и е специален подарък за ... |
|
|
В края на ХХ век е събитие да се открият и запишат песни и инструментални мелодии, чиято възраст не може да се определи. Но е сигурно, че част от тях са били издадени в сборник “Веда словена” /Белград, 1874г./ Изпълнителите са българо-мохамедани от с. Драгостиново, Западни Родопи и са съхранили най-типичните особености на музикално-фолклорния диалект на този край: двугласното пеене, малкият тонов обем и семпла орнаментика, използването на тамбурата като солов или съпровождащ инструмент и особено любопитният дует кавали /”чифте” кавали/, характерен единствено за Западно-Родопския регион. Песните, макар и само от едно ... |
|
|
Албумът е 22 по ред в завидната музикална кариера на прочутите музиканти и включва 20 мелодии, представени в 6 китки и три самостоятелни песни. Музикалните произведения в албума "Стилът си има име - Канарите" са създадени в стилистиката на тракийската фолклорна област, но Атанас Стоев не се е ограничил, а е добавил мелодии, които са близки и до македонската и северняшката песен, и до бързите граовски ритми, а дори и до една по-модерна градска песен. В албума "Стилът си има име - Канарите" Атанас Стоев реализира една своя идея - да вдъхне нов живот на няколко стари народни песни: "Бродилово село& ... |
|
|
Продължава поредицата на Музикална къща “ГЕГА НЮ” “БЪЛГАРСКО ХОРОВО ИЗКУСТВО”. Втората програма е с обработени народни песни или авторски песни на фолклорна основа. Още със създаването на първите хорове в България, основна част от репертоара им са предимно китки (потпури) от български народни песни. Оттогава до днес музикалният фолклор е сред най-използваните интонационни източници. А много от създадените на тази основа песни са се превърнали в класика на хоровото творчество. Затова е и съвсем естествено една цяла програма да бъде посветена на тези песни, станали емблематични за българското хорово изкуство като: “Леле, ... |
