Ана Борисова е родена в град Дряново през 1985 година. Пее от ранна детска възраст. На 9 годишна възраст се изявява за първи път на голяма сцена в родния си град. В търсене на професионално развиване тя се насочва към Средно музикално училище ”Панайот Пипков” гр.Плевен, където изучава народно пеене. По време на обучението си там тя участвува в много конкурси, надпявания и фестивали, където е оценявана от професионално жури с призови награди. С течение на времето тя се насочва и осъвършенства в стила на тракийското пеене. През 2002 г. реализира първите си записи с оркестъра за народна музика към БНР, а през 2003 г. ... |
|
"Тежко мина младостта" е четвъртият фолклорен албум на Райна. Мелодията "Тежко мина младостта" се появи през 2015 година и е първата от четирите народни песни, които изпълнителката направи с МФГ "Годлево". През 2016 година почитателите на хубавата народна музика подобаващо оцениха и втория им общ проект - "Защо пиеш, приятеле". Премиерата пък на третата песен с МФГ "Годлево", озаглавена "Песен за младостта", предшестваше появата на албума "Тежко мина младостта" на музикалния пазар. В албума почитателите на изпълнителката ще открият и четвъртата ѝ ... |
|
|
|
Добруджанският народен певец Стоян Пейчев е роден в с. Житен, Добричка област. Завършил е история и българска филология във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" и журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". По народната песен се увлича още като гимназист. Оттогава са и първите му изяви на сцената. Като младеж участва в Добруджанския събор за народни певци и инструменталисти в гр. Тервел и го удостояват с грамота. Тук му правят няколко записа за Радио София. В последствие участва в самодейни състави, ансамбли и концерти. До сега е записал близо 70 народни песни от ... |
|
Българската инструментална фолклорна традиция включва много и разнообразни инструменти. Разпространението им е различно в различните фолклорни области, особено днес, когато част от тях са заменени с т. нар. “модерни” инструменти. Наред със старинните, те също вече са част от българския музикален фолклор. Именно това разнообразие провокира “ГЕГА НЮ” да започне издаването на поредица от програми “МУЗИКАЛНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ В БЪЛГАРИЯ”, която да представи всеки един от тези инструменти. Първата програма е посветена на тамбурата, представена от най-големия майстор на този инструмент – Румен Сираков. А сега пред вас е следващото ... |
|
|
|
Компактдискът обединява в едно, благодарение на вдъхновената и искрена интерпретация на великолепния български пианист Боян Воденичаров, четири български композитори, представящи поколението от 80-те и 90-те години на ХХ век. Обединява ги естетическият им вкус, отношението към реалността, както и маниера на композиране, свързан с техники и композиционно мислене от края на века. С изключение на Георги Арнаудов, всички живеят и творят в чужбина, но разнопосочните им интереси и пътища се пресичат винаги в една точка, наречена България, където творчеството им е познато и уважавано. Впечатления от Испания - “Нощни пеперуди” на ... |
|
Традиционната инструменталната танцова музика е част от българския музикален фолклор. В миналото тя съпровожда хората в неделния ден и по празниците. Днес също участва в лични и обществени празненства, но е и част от спектаклите на фолклорните ансамбли; представена е в самостоятелни концертни изяви, в клубове и школи по народни танци. Предлаганата програма е съставена от хора от различни етнографски области - Тракия, Северна България, Добруджа, Югозападна България и др. с характерните за българския фолклор неравноделни размери: 5/8, 7/8, 9/8, 13/8 (Пайдушко, Ръченица, Дайчово, Еленино) и т.н., както и прави хора (2/4). ... |
|
Легенда от Кюстендилско разказва: Една бедна жена имала непослушни и вечно гладни деца. Омръзнало и да работи за парчето хляб, което никога не достигало на децата и, омръзнало и да оправя белите след тях и ги прокълнала, а самата тя се превърнала в птица уелькя /ухловица, улулица/. Но моментният гняв стихнал и тя досега търси децата си. Тази легенда е вдъхновила Теодосий Спасов да създаде силно въздействащата си пиеса “Уелькя”. Митичното, необозримото, невъзможното, неочакваното се превръща в звукова реалност. И като че ли точно това отличава Теодосий Спасов. Дори в подчертано фолклорни пиеси неговите неочаквани закачки и ... |
|
|
|
На 1 май 1951 г. се ражда първият фолклорен ансамбъл, създаден и ръководен до края на живота си от Филип Кутев /1903-1982/. За първи път автентичните песни, свирни и танци се представят на сцена многогласно /за фолклорната традиция на България е характерно едногласното пеене; в някои райони като Пирин, Шопско и Ихтимано-Пазарджишкия район се пее двугласно и само в няколко селца около Гоце Делчев - многогласно/, с оркестър от български народни инструменти, но третирани като инструментите в класически оркестър.Това не би било възможно без намесата на Композитор, който да обедини толкова самобитни гласове и технически ... |
|
12-членният брас ансамбъл Карандила Gypsy Balkan е в центъра на "Циганско лято: разкази за оцеляване", саундтрак към филм за циганите в България със същото заглавие. Албумът започва с едно бързо като разпространяващ се пожар вокално парче изпълнено от хлапета по улиците на Ракитово, следвано от брас бенд, който предлага една също толкова бърза мелодия. Карандила са изумителни, изстрелващи наситени танцувални мелодии и печални балади за туби, кларинети, тромпети и саксофони в 11 от 18-те парчета в албума. ... |