Събрани са коледни песни от цял свят, някои от които са се превърнали в интернационални химни на празника като например “Звънете камбанки”. Повечето са народни песни - немски, английски и френски, плод на анонимното народно изкуство, пренесени и съхранени през вековете. Техните простички мелодии, наситени с чувство на радост, възторг от празника, докосват сърцето на всеки човек, изконно свързан с християнството. Наред с фолклорните в компактдиска са включени и авторски песни, тематично свързани с Коледа и Новия завет. Изпълненията са на Коледната формация Джин Холоуей, Детския хор на катедралата Сейнт Джеймс, Оркестъра на ... |
|
Албум с истории е една от забележителните творби на съвременната кипърска литература. Удостоена е с Държавната награда на Кипър и с Европейската награда за литература. Полифоничен по своята структура, в романа се преплитат истории за любов, смърт, загуба, война, бежанци и емигранти; стари и нови истории, на гръцки език и на кипърски диалект. Допълнени са с цитати от вестници, рецепти, детски рисунки, фолклорни песни, стихотворения и множество фотографии от семейни албуми, за да се създаде една постмодерна амалгама от текстуални и визуални внушения. Понякога историите се застъпват и читателят е озадачен: къде свършва ... |
|
Невероятната история на една жена, белязана от музика, синдрома на Даун и много майчина любов. Автори на тази книга са Лика Ешкенази, популярна поп, джаз и етнопевица и синът ѝ Иво, роден на 24.06.1977 г. със синдром на Даун и починал на 01.10.2021 г. Лика е родена в София на 21 февруари 1951 г. Завършва средното си образование в Средно професионално училище по електротехника. През 1973 г, е приета в музикалната академия Панчо Владигеров, специалност вокален изпълнител на поп и джаз музика. Изнасяла е концерти в Унгария, Италия, Сърбия, Гърция, Израел и България. Лауреат е на фестивали у нас и в чужбина. През ... |
|
На 1 май 1951 г. се ражда първият фолклорен ансамбъл, създаден и ръководен до края на живота си от Филип Кутев /1903-1982/. За първи път автентичните песни, свирни и танци се представят на сцена многогласно /за фолклорната традиция на България е характерно едногласното пеене; в някои райони като Пирин, Шопско и Ихтимано-Пазарджишкия район се пее двугласно и само в няколко селца около Гоце Делчев - многогласно/, с оркестър от български народни инструменти, но третирани като инструментите в класически оркестър.Това не би било възможно без намесата на Композитор, който да обедини толкова самобитни гласове и технически ... |
|
По музика на Стефан Диомов от концерт-спектакъла "12 коледни картички". ... |
|
|
|
Албумът е чудесен подарък, който ще ни помогне да запазим най-хубавите спомени от първите месеци до училище на любимото ни момченце. В този красив албум родителите могат да опишат всички важни моменти на своето дете и да ги документират със снимки. Албумът е с 80 страници, а кориците на изданието са твърди с мек пълнеж. ... |
|
|
|
Преди 50 години (1962) ценителите на българската народна музика за първи път чуват името на оркестър „Хоро” от Русе. Това е и годината на основаването на състава. Негов родоначалник е Васил Първанов, който и до днес неуморно популяризира красотата на северняшката музика. Макар че е завършил класическа музика в Музикалната академия в София със специалност кларинет, музикантът посвещава целия си творчески живот на народната музика. ... |
|
Песни и стихчета за нотите и музикалните инструменти. ... |
|
В югоизточната част на България се намира Странджанският край – област със старинна фолклорна култура. Географското й разположение определя разнообразието в музикалнофолклорния диалект. От една страна, районът естествено преминава в обширната Тракийска област, което обяснява многото общи етнографски и музикалнофолклорни черти. От друга – местоположението винаги е било привлекателно за заселване от дълбока древност. Преди масовата колонизация на старите гърци (VII и VІ век пр. н. е.) тук е съществувала цветуща тракийска цивилизация. По-късно се заселват славяни, а през втората половина на VІІ век идват и прабългарите. След ... |
|
След представянето на тамбурата, зурната и гайдата (GD 278, GD 276, GD 106), поредицата продължава с хора и ръченици за духов оркестър. Възникнали като естествена потребност на населението в българската държава след освобождението й от османско робство (1878 г.), днес без тях не минава нито един празник! Бурното развитие на музикално-изпълнителското изкуство и композиторско творчество в първите свободни години води до създаването на професионални симфонични, оперни и камерни състави. Наред с тях се сформират и първите военни духови оркестри. В техния репертоар са застъпени маршове, полки, увертюри и т.н., както и хора или ... |