Традиционната инструменталната танцова музика е част от българския музикален фолклор. В миналото тя съпровожда хората в неделния ден и по празниците. Днес също участва в лични и обществени празненства, но е и част от спектаклите на фолклорните ансамбли; представена е в самостоятелни концертни изяви, в клубове и школи по народни танци. Предлаганата програма е съставена от хора от различни етнографски области - Тракия, Северна България, Добруджа, Югозападна България и др. с характерните за българския фолклор неравноделни размери: 5/8, 7/8, 9/8, 13/8 (Пайдушко, Ръченица, Дайчово, Еленино) и т.н., както и прави хора (2/4). ... |
|
|
|
|
|
Димитър ТЪПКОВ е роден в София през 1929 г. Завършва композиция при големия български композитор Марин Големинов. Работи в различни институции: Българското национално радио, Софийската опера, Българската академия на науките, Държавната музикална академия, Министерството на културата и др. В момента е професор по композиция в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив и директор на Международния музикален фестивал “Софийски музикални седмици”. Д. Тъпков започва творческата си дейност в период, в който част от българските композитори се изявяват като привърженици на авангарда, други – на национално и достъпно за ... |
|
|
В българската фолклорна традиция инструменталната музика има основно предназначение - да съпровожда хората, които задължително са играели в неделя на мегдана или на празници. В различните райони на България има предпочитани инструменти и характерни танци. Например в Добруджа типичните хора “Опас”, “Сборенка”, “Ръка”, “Тропанка” и т.н. са съпровождани от копанка, гайда или в по-ново време от тройка свирачи на хармоника, копанка и гайда. В Пиринска Македония на тежките хора са свирели на тамбури, тарамбуки, зурни /в най-южната част/. В Тракия обичан инструмент е кавалът и т.н. С масовото навлизане на западно-европейската ... |
|
|
През първата половина на ХХ в. в българската култура все повече се утвърждават талантливи и високо образовани композитори и музиканти. Сред тях особено ярко се откроява Петко СТАЙНОВ (1896 - 1977) - композитор, педагог и музикален общественик. Твори основно в областта на симфоничната и хорова музика. И в двата жанра композиторът приспособява европейската музикална традиция като изразни средства и форми към българското светоусещане. Така създава свой музикално-творчески стил, в който българската мелодика и ритмика прекрасно са съчетани с постиженията на европейската музика. заедно с това заема редица престижни и отговорни ... |
|
|
В югоизточната част на България се намира Странджанският край – област със старинна фолклорна култура. Географското й разположение определя разнообразието в музикалнофолклорния диалект. От една страна, районът естествено преминава в обширната Тракийска област, което обяснява многото общи етнографски и музикалнофолклорни черти. От друга – местоположението винаги е било привлекателно за заселване от дълбока древност. Преди масовата колонизация на старите гърци (VII и VІ век пр. н. е.) тук е съществувала цветуща тракийска цивилизация. По-късно се заселват славяни, а през втората половина на VІІ век идват и прабългарите. След ... |
|
|
Георги Минчев е от поколението композитори, чиито творчески път започва в началото 70-те години, когато представя първите си мащабни опуси, като ораторията "Старобългарски хроники", предизвикали не само внимание, но определили позицията му на един от авангардните, ярки творци на българското музикално изкуство. През изминалите от тогава десетилетия той се утвърждава като творец с международно признание, носител на ред звания и титли - национални и интернационални. Особеното в музиката му е, че тя се поражда спонтанно, изгражда - оригинално, изказът му е съвременен. И - винаги е свързана/произлязла от идея, инспирирана от ... |
|
|
Октомври, 1975 г. – тогава е първата сценична изява на Женския камерен хор при Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив. Негов основател и дългогодишен ръководител е големият диригент Крикор Четинян, който го ръководи до 2002 г. Той е и дългогодишен ръководител на катедра „Дирижиране” в АМТИИ – Пловдив, както и член на жури в почти всички европейски хорови конкурси. Провежда майсторски класове в много страни на Европа. Доц. Четинян поставя основите на репертоарната политика на Женския камерен хор и съставът се утвърждава като един от най-предпочитаните за премиери на произведения от български и ... |
|
|
|
|
|
Три гласовити певици /Христина Лютова, Вергиния Овчарова и Мариана Павлова/ променят представата ни за възможностите на женските гласове: дълбоки, тембристи, овладени до съвършенство алти. Всяка една от тях е изявена солова изпълнителка, с богат автентичен репертоар. А обединявайки гласове и песни, те сякаш потвръждават легендата за митичния Орфей, роден в Родопа планина. Родопските песни са волни, спокойни в характерната само за тази област пентатоника, с преобладаваща любовна тематика. Певиците от Каба трио “Родопея” най-добре илюстрират песенния фолклор от своя роден край. Намесата на композиторите само е подчертала ... |
|
|
В средата на миналия век в много градове са създадени ансамбли за народни песни и танци. Основната цел на тези състави е да издирват и популяризират българското фолклорно наследство. Още от основаването си ансамбъл "Пирин" се налага с оригиналната си програма и силно сценично присъствие. Наред с характерните мелодии и хора от Пиринския край, често на сцена звучи музика от Тракия, Шопско, Северозападна България и други региони, изпълнени от талантливите музиканти с много вдъхновение и майсторство. ... |
|
|
Тракийската фолклорна област е най-голямата и най-разнообразната. Поради обширната територия, която обхваща, съществува естествено разделяне на подобласти. В тях общите музикално-диалектни белези са определящи, но вариантното им приложение създава специфичен колорит на всеки регион. В това регионално разнообразие Ямболския край също се откроява със своите особености, но са малко изпълнителите от голяма величина, които са успели да го популяризират. Затова и Музикална къща “ГЕГА НЮ” с удоволствие подготви и издаде първия албум на младия певец Стоян Варналиев. Роден през 1968 г., Стоян Варналиев расте с песните на родния си ... |
