В българския музикален фолклор, наред с традиционните народни инструменти, битуват и т.нар. модерни инструменти - акордеон, кларинет, цигулка и др. Затова след програмите с тамбура (GD 278), зурна (GD 276), духов оркестър (GD 299), гайда (GD 106), гъдулка (GD 374) и кавал (GD 375), колекцията "Музикалните инструменти в България" продължава със записи на акордеон. В българската фолклорна музикална практика акордеонът се появява през 20-те години на ХХ век. Няма сведения кой внася първия инструмент. В началото музикантите свирят само с дясната ръка. По-късно добавят и баси (лявата ръка) и макар, че европейската ... |
|
|
Десислава Щерева - пиано (4-6,9) Рада Чомакова - пиано (1-3,7,8) Записите на този компактдиск са направени в знак на почит към Панчо Владигеров (1899 - 1978) и по повод стогодишнината от неговото рождение. включени са няколко от най- популярните клавирни творби на големия композитор, класик на българската композиторска школа. Идеята е да бъде представен в развитие, посредством няколко етапни за творческото му изграждане композиции като рапсодията "Вардар" - в клавирна транскрипция, Соната кончертанте оп. 28, едни измежду най-оригиналните му произведения: "Импровизация" и "Токата", както и трите пиеси: Прелюд, Есенна ... |
|
|
Северна България е с много интересна народна музика, съчетала влиянието на съседните фолклорни области, местната култура и елементи от традициите на преселниците през различните периоди от историята на района. Всички тези специфични черти са илюстрирани брилянтно от акордеониста ЯНКО ЖЕЛЯЗКОВ. Роден и израснал в крайдунавския край, изпълнителят е наследил таланта и интереса към фолклора от своя баща и чичо си, които са били много известни акордеонисти в района. И вече над 40 години той е солист-оркестрант в Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци - Плевен. Заедно с професионалната си работа в ансамбъла, Янко ... |
|
|
Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент - хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече - чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |
|
|
Рождество Христово е сред най-възпяваните църковни събития. Затова и Музикална къща “ГЕГА НЮ” продължава издаването на програми с църковно-славянски песнопения, посветени на този светъл празник. “РОЖДЕСТВЕНСКА ВЪЗХВАЛА” представя както многогласни хорови творби от Бортнянски, Добри Христов, П.Чесноков и др., така и едногласни източно-църковни песнопения с хилядолетна традиция у нас. Изпълнителите - Мъжкият хор при Катедралния храм “Св.Неделя” - София и диригентът Кирил Попов не са се ограничили само с празничната църковна музика, а са включили и светски песни, посветени на Коледа: “Боговица” от Добри Христов, “Коледари” ... |
|
|
Народен хор при Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев” – Котел, диригент – Катя Барулова През 1967 г. в Котел отваря врати първото в Европа средно училище за фолклорни изкуства. Идеята на основателите е да подготвят певици, танцьори и инструменталисти за многобройните по това време ансамбли. В училището децата изучават народни инструменти, пеене, народни танци и изработка на инструменти. Днес възпитаниците на училище „Филип Кутев” са сред най-изявените в професионалните ансамбли, уважавани преподаватели в средните музикални училища и в Националната академия за музикално, танцово и изобразително изкуство ... |
|
|
|
|
|
|
|
|
Братята Димитър и Недко Богданови и Ани – дъщеря на Димитър предлагат програма с много интересна музика. Базата е българската народна музика, но пречупена през вижданията на тримата музиканти. ... |
|
|
На 1 май 1951 г. се ражда първият фолклорен ансамбъл, създаден и ръководен до края на живота си от Филип Кутев /1903-1982/. За първи път автентичните песни, свирни и танци се представят на сцена многогласно /за фолклорната традиция на България е характерно едногласното пеене; в някои райони като Пирин, Шопско и Ихтимано-Пазарджишкия район се пее двугласно и само в няколко селца около Гоце Делчев - многогласно/, с оркестър от български народни инструменти, но третирани като инструментите в класически оркестър.Това не би било възможно без намесата на Композитор, който да обедини толкова самобитни гласове и технически ... |
|
|
Песни и стихчета за нотите и музикалните инструменти. ... |
|
|
|
