Популярната добруджанска певица представя песни, с които е спечелила трайно обичта на слушателите си. Началото на творческата си кариера дължи на възродилия се през 50-те години на ХХ век интерес към народното творчество. Точно тогава, на един местен събор-надпяване е забелязана от специалистите. ... |
|
Хора и бавни мелодии, записани от майстори на кавала: Теодосий Спасов, Никола Ганчев, Стоян Величков, Недялко Недялков, Драган Карапчански и др. Българският музикален фолклор е самобитно, уникално явление в световната музикална култура. С този компактдиск "Музикалните инструменти в България" - кавал, добавяме още един инструмент към колекцията ни с български фолклорни инструменти. Досега представихме тамбура , зурна , духов оркестър , гъдулка и гайда . ... |
|
Георги Минчев е от поколението композитори, чиито творчески път започва в началото 70-те години, когато представя първите си мащабни опуси, като ораторията "Старобългарски хроники", предизвикали не само внимание, но определили позицията му на един от авангардните, ярки творци на българското музикално изкуство. През изминалите от тогава десетилетия той се утвърждава като творец с международно признание, носител на ред звания и титли - национални и интернационални. Особеното в музиката му е, че тя се поражда спонтанно, изгражда - оригинално, изказът му е съвременен. И - винаги е свързана/произлязла от идея, инспирирана от ... |
|
Македонските песни са феноменално явление в традицията на три балкански държави: Гърция ,Македония и България. Независимо от държавните граници, песните от Егейска, Вардарска и Пиринска Македония преминават през тях и се пеят и слушат с еднакъв успех навсякъде. Но безспорен е фактът, че в България те са най-близко до първоизточника, без трайното влияние на останалите фолклорни региони. Макар, че в Пиринско тези песни съжителстват с по-старинни и първични образци, в ладово и мелодично отношение твърде много се различават от тях. Именно програмата на Гега Ню “Море пиле, славей пиле” показва най-характерните особености на ... |
|
|
|
Тук са събрани кратки, много семпли и забавни историйки, които ще ви накарат да се усмихнете и да си представите необичайната история на един български оркестър, кръстосващ Европа надлъж и нашир. В този албум, появил се след повече от 5-годишна пауза, присъстват легенди в българската музика, като например Иво Папазов в "Софийски танц" или популярната Анита Кристи в "стандарта" на Шабан Байрямович "Йек Дисайлин" (Една Утрин). В „Камилата Циклоп” обаче ще открием и невероятно талантливи млади изпълнители - достатъчно е да чуете великолепната Мая в едно необичайно искрено, истинско и виртуозно ... |
|
Продължава поредицата на Музикална къща “ГЕГА НЮ” “БЪЛГАРСКО ХОРОВО ИЗКУСТВО”. Втората програма е с обработени народни песни или авторски песни на фолклорна основа. Още със създаването на първите хорове в България, основна част от репертоара им са предимно китки (потпури) от български народни песни. Оттогава до днес музикалният фолклор е сред най-използваните интонационни източници. А много от създадените на тази основа песни са се превърнали в класика на хоровото творчество. Затова е и съвсем естествено една цяла програма да бъде посветена на тези песни, станали емблематични за българското хорово изкуство като: “Леле, ... |
|
Съдържа песнички и стихчета за националните празници на България. ... |
|
|
|
Народен хор при Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев” – Котел, диригент – Катя Барулова През 1967 г. в Котел отваря врати първото в Европа средно училище за фолклорни изкуства. Идеята на основателите е да подготвят певици, танцьори и инструменталисти за многобройните по това време ансамбли. В училището децата изучават народни инструменти, пеене, народни танци и изработка на инструменти. Днес възпитаниците на училище „Филип Кутев” са сред най-изявените в професионалните ансамбли, уважавани преподаватели в средните музикални училища и в Националната академия за музикално, танцово и изобразително изкуство ... |
|
|
|
Димитър ТЪПКОВ е роден в София през 1929 г. Завършва композиция при големия български композитор Марин Големинов. Работи в различни институции: Българското национално радио, Софийската опера, Българската академия на науките, Държавната музикална академия, Министерството на културата и др. В момента е професор по композиция в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив и директор на Международния музикален фестивал “Софийски музикални седмици”. Д. Тъпков започва творческата си дейност в период, в който част от българските композитори се изявяват като привърженици на авангарда, други – на национално и достъпно за ... |