Музикална къща “Гега Ню” представя акордеониста ПЕТЪР РАЛЧЕВ - изявен виртуоз не само в областта на народната, но и на класическата музика. Още като ученик e отличен на Конкурса за млади музиканти в Чирпан, а малко по-късно получава специална награда на международния конкурс в Клингентал – Германия. Заедно с цигуларя Георги Янев основават оркестър “Орфей”. Участва в различни оркестри и проекти с почти всички водещи фолк и джаз музиканти (Иво Папазов, Делчо Митев, Стоян Янкулов и др.). Изпълнителските му качества са високо оценени в Европа и Северна Америка, а Франсоа Билар и Дидие Русен го включват в книгата “История на ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Записана е една от най-значимите композиции на Петър Динев - личност с големи заслуги за съхранението и изследването на средновековната българска музика. Като музиковед и педагог П. Динев се посвещава на източно-православната музика; години наред работи върху “превеждането” на църковните невмени знаци на съвременното нотно линейно писмо, с което дава възможност да се включат в практиката ред литургични произведения от първите столетия на християнството в България. Записаните песнопения са композиторски разработки на старинни източно-църковни напеви, направени с майсторство и вдъхновение. В сплитането на гласовете и ... |
|
|
|
|
Дискът е част от серията "Българска класика" и съдържа разкази с веселите истории за Хитър Петър. ... |
|
В историята на българското оперно изпълнителско изкуство от втората половина на ХХ век сопраното Лиляна Барева остава не само с великолепните си превъплъщения, но и като стилен и изискан камерен изпълнител. Възпитаничка на прочутата проф. Людмила Прокопова, тя има шанса да започне творческия си път през 1943 г. в Столичния художествен оперетен театър след оспорван конкурс. Три години по-късно (1946) вече е част от трупата на Софийската опера, отново след тежък конкурс и нейният дебют е Виолета Валери в "Травиата" - върхова роля в оперната ѝ кариера, изпята в 200 спектакъла основно в Операта. Тогава ... |
|
Църковната източноправославна музика, особено в последните години, заема все по-голямо място в репертоара на българските хорове. Тя трайно навлезе и в репертоара на едно от най-ярките явления в българското хорово изпълнителско изкуство - Софийският камерен хор "Васил Арнаудов" с диригент - Теодора Павлович. От създаването си (1966) до днес хорът е еталон за върхови постижения в българската музикална култура. От 1976 г. до 1991 г. съставът носи името на големия композитор Любомир Пипков, а след това - на дългогодишния му ръководител Васил Арнаудов. През всичките тези години Софийският камерен хор "Васил Арнаудов" изгради ... |
|
Църковен хор "Благовещение" при храм "Св. Троица" - гр. Ловеч. ... |
|
Автор: Алексей Толстой. Музика: Петър Ступел. ... |
|
От Самюел Маршак и Петър Ступел. ... |
|
През последните години един млад български бас триумфално шества в най-големите оперни театри в света. Сравняват го със Самуел Рейми и други големи оперни гласове, но винаги изтъкват и славянската "нотка" в гласа му. Орлин АНАСТАСОВ е само на 28 години, но списъкът с ролите му е впечатляващ: Рамфис от "Аида", Филип ІІ от "Дон Карлос", Базилио от "Севилският бръснар", Ферандо от "Трубадур", басовите партии от "Сомнамбула" и "Норма", "Бохеми", "Риголето", "Пуритани", "Ернани", "Макбет", "Атила", "Симоне Боканегра", "Фауст" и т.н. - все тежки оперни роли, които са по силите на малцина в света. Пял е в Ковънт Гардън - Лондон, ... |
|
С ограничен тираж от 999 бр. като всеки албум притежава собствен уникален номер. ... |
|
Християнската музикална традиция в България е с корени още преди утвърждаването на християнството като официална държавна религия (865 г.). Има сведения, че през ІV в. в Сердика (днешна София) е свикан църковен християнски събор. Предполага се, че богослужебните песнопения са се отличавали от византийската църковна музика. С приемането, обаче, на източноправославната религия, се пресича местната традиция, защото княз Борис І налага целия византийски богослужебен ред с неговите песнопения. Мнозина от българските композитори създават творби за литургиите. Те използват елементи на старобългарските напеви. Днес песнопенията ... |