|
|
"В книгата на Ангел Г. Ангелов Басейнът, както и други разкази за любовта спонтанно пренарежда парадигмите на смисъла, провокирайки стереотипните представи за любовното преживяване на света през погледа на другия. Безименни, безмълвни, но живи, героите пропускат през себе си потока на неумолимото време, напрягайки до болка сетивата си, за да дочуят и провидят отвъд непроницаемите стени на битието. Погледът на разказвача често е недискретен към травматичните гранични зони на човешкото съществуване, когато телата агонизират, за да взривят пределите на видимото и през еротичното да събитиелизират края и смъртта. В ... |
|
|
|
Книжка с оригинални фотоси от филмите. ... |
|
Можеш да скриеш една омраза, но не можеш да скриеш една любов. ... Бюрото на Стефан е по средата. Вляво седи жена му Магда. Вдясно - колежката им Емилия. До вчера сякаш всичко е било нормално - Стефан и Магда живеят спокойно, гледат детето си, нищо не им липсва, но и нищо не им предстои. След толкова години съпрузите се превръщат в сътрудници, защото животът е жесток, а още по-жесток би бил, ако го живеят сами. Не знаят, но върховните изпитания им предстоят. Някои от тях именно защото не са сами. Стефан се влюбва в Емилия. Едно увлечение прераства в любов, която ще промени и тримата. Страстта и скръбта, щастието и вината, ... |
|
|
|
"Никой не може да предвиди края на една наука, защото той зависи от състоянието на обществото, а то постоянно се променя. Остава да се отбележи, че българската археология все още е далече от въпросното "изчерпване" не само поради многобройните паметници, не само поради обществения интерес към тях. Нейните резултати са все още твърде далече като обем и дълбочина от изискванията, които поставя стойността на самите паметници, разбирана в най-широк смисъл...""Когато се говори за край на българската археология, не може да не се вземе предвид споменатия по-горе сигурен опит за бъдеща инвазия на чужди ... |
|
През 1977 година светът узряваше за края на студената война. Индия, преди тридесет години получила независимост, се развиваше неудържимо и вървеше напред с исполински стъпки. Въпреки своето едномилиардно население, изповядващо най-значимите религии на света, част от които родени в нея, говореща на триста шестдесет и четири езика, скоро щеше да стане една от най-влиятелните страни в света. В Индия се събираше елита на световната духовна мисъл. Там бяха още съвсем пресни спомените от незабравимата Елена Блаватска, дала на света Учението за Теософията. Помнеха и неповторимия български художник Борис Георгиев - единственият ... |
|
За дома на литературата. ... Другата Итака е посветена на югославското литературно пространство и голяма част от есетата в нея са върху поетиката на авторите, които Людмила Миндова представя на българския читател и като преводач - Данило Киш , Йосип Ости , Алеш Дебеляк, Томаж Шаламун, Дубравка Угрешич ... Защо есета? Есето е тъкмо жанрът, който напомня, че в сърцевината на литературното познание е да бъде опит... В един ироничен вариант подзаглавието на Другата Итака би могло да бъде не за дома, а за дима на литературата. Историята носи толкова дим от изгорени книги, автори и читатели, че за такава ирония има твърде ... |
|
Роберт си имаше невидим приятел. Само той го виждаше, а другите - не. Този негов приятел се казваше Никой. Роберт и Никой винаги имаха за какво да си говорят. Толкова бе хубаво, че Никой го имаше. Нямаше проблем, когато другите деца от класа сядаха заедно, защото Никой винаги седеше до Роберт. Двамата бяха неразделни. Книгата за деца Никой от датския писател Ким Фупс Окесон е една история за истинските и въображаемите приятели и за онези неща, които могат да се окажат трудни за виждане. Книгата е с цветни илюстрации и е подходяща за деца над 5 години. Използван е шрифт Adys с българска кирилица, който е лесен за ... |
|
|
|
В тази ранна творба на известния австрийски писател и драматург се срещаме с една от основните теми от по-късните му произведения: присъдата на настоящето и надеждата, че човек може да се измъкне от него. Всички хора, живеещи в къщата на инвалида лихвар Леман са подчинени на тази идея. Такива са и проститутката Гилда, и нейният сводник Владимир, и бедният цигулар Клайн, и келнерката, и всички останали. Техните роли и съдби са свързани по някакъв невидим начин с другите герои, но постоянно като някаква висша сила сред тях се появява никой. Кой е този никой? Дали никой е някакъв бог или Бог е никой? Йодьон фон Хорват е ... |