Вторият компактдиск от поредицата, представяща съвременни български композитори – проект на Център за изкуства “Сорос” включва петима представители на три поколения тонови творци. Техните произведения демонстрират богатата палитра от идеи и естетически предпочитания, така характерни за българската школа от последните три десетилетия на ХХ век. Александър Танев е известен с великолепните си хорови песни и кантати, в симфоничните си творби често съчетава академични принципи на изграждане с техники от най-модерните ресурси на века, докато по-младият Александър Кандов търси нова изразност, насочва се към оригинални теми в ... |
|
|
|
|
|
|
|
|
Български хорове – лауреати на международни конкурси Българското хорово изкуство отдавна е познато по света. Няма български хор, който да е гостувал в чужбина и да не е предизвикал възторга на публиката. Затова и третият диск от серията „БЪЛГАРСКО ХОРОВО ИЗКУСТВО” е със изпълнения на хорове (детски, женски, мъжки и смесени) – лауреати на международни конкурси. Записите са студийни и документални и са направени в период от около 30 години. Така се проследява и развитието на хоровото изкуство в България. Програмата е съставена от песни, създадени предимно през ХХ век, като преобладават творби от български композитори: ... |
|
|
В развитието на българското диригентско изпълнителско изкуство името Васил АРНАУДОВ е еталон за висока музикантска култура и майсторство. И днес, 12 години след смъртта му, още се помнят върховите му постижения. В своя творчески живот Васил Арнаудов е обиколил България, за да помага на много диригенти и хорове. Своите знания той предаваше с голяма любов и на студентите си, много от които днес са сред най-известните хорови диригенти. Но най-големите върхове постигна със Софийския камерен хор и хор "Родина" - Русе. Част от великолепните изпълнения на Софийския камерен хор са включени в програмата, посветена на 70- ... |
|
|
Продължава поредицата на Музикална къща “ГЕГА НЮ” “БЪЛГАРСКО ХОРОВО ИЗКУСТВО”. Втората програма е с обработени народни песни или авторски песни на фолклорна основа. Още със създаването на първите хорове в България, основна част от репертоара им са предимно китки (потпури) от български народни песни. Оттогава до днес музикалният фолклор е сред най-използваните интонационни източници. А много от създадените на тази основа песни са се превърнали в класика на хоровото творчество. Затова е и съвсем естествено една цяла програма да бъде посветена на тези песни, станали емблематични за българското хорово изкуство като: “Леле, ... |
|
|
Хора и бавни мелодии, записани от майстори на кавала: Теодосий Спасов, Никола Ганчев, Стоян Величков, Недялко Недялков, Драган Карапчански и др. Българският музикален фолклор е самобитно, уникално явление в световната музикална култура. С този компактдиск "Музикалните инструменти в България" - кавал, добавяме още един инструмент към колекцията ни с български фолклорни инструменти. Досега представихме тамбура , зурна , духов оркестър , гъдулка и гайда . ... |
|
|
Богатството на българската народна музика е представено във втората програма от поредицата „Български музикален фолклор” ( vol. 1 ). Наред с автентичните шопски песни, в диска са включени записи на обработени фолклорни образци и авторски творби на фолклорна основа от Северна България, Тракия, Шоплука и Родопите. Участват: Духов оркестър, Ансамбъл „Тракия” – Пловдив, Теменуга Минчева, Сорина Богомилова, София Илиева, Моника Стоянова, Рени Павлова, Кунка Желязкова, Оркестър „Хоро” – Русе, Хорът на ансамбъл „Добруджа” – Добрич, Каба трио „Родопея”, Ансамбъл „ФилипКутев”, Делчо Митев, Димитър Миларов, Александър Райчев ... |
|
|
Компактдиск с песни за народен хор на композитора Красимир Кюркчийски, изпълнение на Академичния народен хор при диригент Костадин Бураджиев, може да се характеризира като един от най-добрите образци в този музикален жанр. ... |
|
|
Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент – хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече – чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |
|
|
Народен хор при Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев” – Котел, диригент – Катя Барулова През 1967 г. в Котел отваря врати първото в Европа средно училище за фолклорни изкуства. Идеята на основателите е да подготвят певици, танцьори и инструменталисти за многобройните по това време ансамбли. В училището децата изучават народни инструменти, пеене, народни танци и изработка на инструменти. Днес възпитаниците на училище „Филип Кутев” са сред най-изявените в професионалните ансамбли, уважавани преподаватели в средните музикални училища и в Националната академия за музикално, танцово и изобразително изкуство ... |
|
|
Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент - хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече - чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |
