"Златното" поколение български оперни артисти от втората половина на ХХ в. има своя очарователен Фигаро, забележителен Онегин и още много роли, в които баритонът Асен Селимски и до днес е неповторим! Допълваме поредицата "Прочути оперни гласове на България" с негови записи, реализирани между 1961 г. и 1971 г. Те са великолепно продължение на колекцията със записи на Димитър Узунов, Юлия Винер-Ченишева и Любомир Бодуров. Асен Селимски е роден през 1930 г. Завършва Музикалната академия като ученик на знаменития вокален педагог проф. Христо Бръмбаров. От дебюта си на оперна сцена през 1955 г. до края ... |
|
|
В историята на българското оперно изпълнителско изкуство от втората половина на ХХ век сопраното Лиляна Барева остава не само с великолепните си превъплъщения, но и като стилен и изискан камерен изпълнител. Възпитаничка на прочутата проф. Людмила Прокопова, тя има шанса да започне творческия си път през 1943 г. в Столичния художествен оперетен театър след оспорван конкурс. Три години по-късно (1946) вече е част от трупата на Софийската опера, отново след тежък конкурс и нейният дебют е Виолета Валери в "Травиата" - върхова роля в оперната ѝ кариера, изпята в 200 спектакъла основно в Операта. Тогава ... |
|
|
След албумите на тенора Димитър Узунов и сопраното Юлия Винер-Ченишева колекцията "Прочути оперни гласове на България" продължава с още един "златен" глас от втората половина на ХХ в. - Любомир Бодуров, тенор (1925-1992). Започнал като певец в хор "Гусла", през 1950 г. е приет с конкурс в Държавния музикален театър. С него работи първо проф. Георги Златев-Черкин (1950 - 1952), а после - прочутото мецосопрано Констанца Кирова, която дълги години учи и напътства певеца с безценните си съвети. Още през първата си година в Музикалния театър и с първата си роля - Адам от "Птицепродавецът& ... |
|
|
Новата поредица на Гега Ню "Прочути оперни гласове на България" представя някои от най-прославените български оперни изпълнители от втората половина на ХХ век. Те са солисти във водещи европейски оперни театри; гостуват в Метрополитън опера - Ню Йорк, Ковънт Гардън - Лондон, Виенската Щатопера, театър Колон - Буенос Айрес,и др. Пред тяхното изкуство се прекланят ценителите на оперното изкуство, режисьори, диригенти и техни колеги. Поставяме началото с Димитър Узунов (1922-1985), който е от онова "златно" поколение, със забележителна кариера и като певец, и като режисьор. Започва творческия си път в ... |
|
|
Началото на новата поредица на Гега Ню "Прочути оперни гласове на България" бе поставено с тенора Димитър Узунов - забележителен певец и режисьор от "златното" поколение от втората половина на ХХ век. Продължението е с блестящото сопрано Юлия Винер-Ченишева. Над три десетилетия тя е абсолютната примадона на Националния оперен театър, а 12 сезона е постоянен гост-солист на Берлинската Щатсопера, като поема тежкия сопранов репертоар, при това - на немски език. В Софийската опера нейни коронни роли са Турандот, Аида, Татяна ("Евгений Онегин"), Елза ("Лоенгрин"), Тоска, Дездемона (& ... |
|
|
|
|
|
|
|
|
Хора и бавни мелодии, записани от майстори на кавала: Теодосий Спасов, Никола Ганчев, Стоян Величков, Недялко Недялков, Драган Карапчански и др. Българският музикален фолклор е самобитно, уникално явление в световната музикална култура. С този компактдиск "Музикалните инструменти в България" - кавал, добавяме още един инструмент към колекцията ни с български фолклорни инструменти. Досега представихме тамбура, зурна, духов оркестър, гъдулка и гайда. ... |
|
|
Традиционната инструменталната танцова музика е част от българския музикален фолклор. В миналото тя съпровожда хората в неделния ден и по празниците. Днес също участва в лични и обществени празненства, но е и част от спектаклите на фолклорните ансамбли; представена е в самостоятелни концертни изяви, в клубове и школи по народни танци. Предлаганата програма е съставена от хора от различни етнографски области - Тракия, Северна България, Добруджа, Югозападна България и др. с характерните за българския фолклор неравноделни размери: 5/8, 7/8, 9/8, 13/8 (Пайдушко, Ръченица, Дайчово, Еленино) и т.н., както и прави хора (2/4). ... |
|
|
Българската инструментална фолклорна традиция включва много и разнообразни инструменти. Разпространението им е различно в различните фолклорни области, особено днес, когато част от тях са заменени с т. нар. “модерни” инструменти. Наред със старинните, те също вече са част от българския музикален фолклор. Именно това разнообразие провокира “ГЕГА НЮ” да започне издаването на поредица от програми “МУЗИКАЛНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ В БЪЛГАРИЯ”, която да представи всеки един от тези инструменти. Първата програма е посветена на тамбурата, представена от най-големия майстор на този инструмент – Румен Сираков. А сега пред вас е следващото ... |
|
|
След успеха на първите две програми от поредицата "Музикалните инструменти в България" (Румен Сираков - тамбура и Зурнаджийската група на Демко Куртов) Музикална къща "Gega New" представя един от най-обичаните и разпространени инструменти - ГАЙДА. Възникнала в дълбока древност в Югозападна Азия, претърпяла не една промяна, гайдата е част от фолклорната практика на много страни в Азия, Европа и Африка. В българската фолклорна традиция гайдата също заема подобаващо място. Две са основните разновидности на инструмента: ниска гайда (кабà), характерна за Родопската фолклорна област и висока гайда (жур&# ... |
|
|
Колекцията "Музикалните инструменти в България" продължава. Досега представихме тамбура, зурна, духов оркестър и гайда. Обогатяваме я с един древен инструмент - гъдулка, който е променил съществено музикалното развитие на Европа. ... |
