Хари Потър и Затворникът от Азкабан

Дали малките магьосници не растат по-бързо от останалите? За нула време се превръщат в капризни и неуправляеми тийнейджъри, живи дяволи, които никога не правят каквото им се казва, не чистят стаите си и ако зависеше от тях, щяха са прекарват цялото си време в тайнствени занимания. Но дълбоко в себе си са свестни деца, като обичливия Хари Потър, който рано или късно трябва да разплете паяжината от лъжи, оплели живота му. Хари (Даниъл Радклиф) и цялата Хогуъртска Академия са в състояние на бойна тревога, след като става известно, че Сириус Блек (Гари Олдман) е избягал от непревзимаемия затвор за вещици и магьосници Азбакан. Никой никога не е успявал да се измъкне оттам и това прави бягството на Сириус още по-зловещо. Дали могъщият убиец, замесен в смъртта на родителите на Хари ще се докопа и до техния син, за да си разчисти сметките и с него? Нима Хари Потър е прокълнат?... Като децата-актьори в екранните версии и малчуганите, четящи книгите на Джоан Роулинг, този филм и неговата история също са пораснали. Под режисурата на Алфонсо Куарон и сценарната шлифовка на Стивън Клоувс, "Хари Потър и Затворникът от Азбакан" е най-мрачният, най-добре написаният и най-впечатляващ от всичките три филма. Хари винаги е мислел за баща си и майка си, но в първите два филма си представяше какво би било, ако са заедно. Сега, възмъжавайки, момчето-магьосник събира смелост да се изправи срещу действителността и иска да знае какви личности са били родителите му, как са живяли. Гневът му срещу престъплението, което го е лишило от тях, също расте. В края на филма Хари Потър ще е вече зрял човек и детската представа с танцуващата родителска двойка от портрета ще се превърне в топъл спомен за реално съществувалите хора, чиято кръв тече във вените на един достоен син. "Хари Потър и затворникът от Азбакан" е не само най-внушителната част от трилогията. Той въздейства като напълно самостоятелно произведение, дори зрителят да не е чел Джоан Роулинс или да не познава предишните два филма. Мексиканският режисьор Алфонсо Куарон ("И твойта майка също") внася лиризъм, смях и мрачна магичност, някакъв особен чисто негов си латиноамерикански поглед, който неочаквано придава мистериозност на героите. Всеки един от тях има своята тайна, но в ръцете на Куарон някои от тях придобиват даже фройдистки нюанс.