Тели (Джулиан Мур) е напълно объркана. Повече от година е минала от смъртта на малкия й син Сам (Кристофър Ковалески) в самолетна катастрофа. Съсипаната майка най-сетне е започнала да преодолява мъката с помощта на психоаналитика д-р Мънс (Гари Синийз) и грижите на съпруга си Джим (Антъни Едуардс). Тели иска да се върне на работа, а Джим горещо подкрепя нейното желание. И внезапно започват да се случват странни неща. Колата й не се оказва там, където я е паркирала. Една чаша за кафе сякаш се изпарява във въздуха. А от семейните снимки изчезва лицето на сина й. Сякаш никога не го е имало. Тели обвинява мъжа си, който шокиран я уверява, че двамата нямат дете. Психиатърът го подкрепя, твърдейки, че Тели страда от дългогодишно психическо разстройство след спонтанен аборт. В библиотеката, където тя се опитва да намери вестникарските статии за катастрофата, такива просто не съществуват. Все по-ужасена, жената издирва алкохолизирания баща на едно от децата, загинали в самолета с нейния син. Той първоначално твърди, че никога не е имал дете. Тя е толкова настойчива, че човекът се обажда в полицията. Ала заедно с полицаите пристигат двама агенти на Националната служба за сигурност. Откога ли тя се занимава с несъществували деца? Кой владее силата да изтрива хора и защо? Сценаристът Джералд Ди Пего ("Феноменът") съчинява историята на "Забравени" по един свой сън, в който баща и майка виждат как лицето на сина им бавно изчезва от една фотография. Разказът тръгва а ла "Мементо", минава през очакванията за "Шесто чувство", обаче отива в съвсем неочаквана посока. Режисьорът Джоузеф Рубен ("Добрият син", "Да спиш с врага") много точно е подбрал звездния си актьорски състав, но както той, така и изключителните му изпълнители разчитат на публика, която обича предизвикателствата и не си пада по летаргията на предвидимите сюжети. В един филмов спектакъл, напомнящ сюрреалистичните визии на Салвадор Дали, зрителската летагрия е изключена