Англичанинът Майк Нюъл, режисирал "Четири сватби и едно погребение", снима история а ла "Опасен ум" за висшето общество на САЩ през 50-те години. В сърцето на Холивуд, с 99 % женски актьорски състав, където Джулия Робъртс предвожда цял орляк обещаващи млади момичета, сред които Кирстен Дънст от "Интервю с вампир" и "Спайдър мен", Джулия Стайлс от "10 неща, които мразя в нея", Маги Гиленхал от "Адаптация". Според добре осведомени източници, сценарият на "Усмивката на Мона Лиза" ползва личните спомени на Хилари Клинтън от нейната младост в аристократичния колеж Уелсли, Масачузетс. Пък и не само нейните. 50-те са твърде двусмислен период за Америка и целия свят. Макартизмът раздухва прословутия лов на вещици и набеждава куп интелектуалци и творци в антиамериканска прокомунистическа дейност. Официалната пропаганда, Холивуд, медиите, образованието внушават на жените в САЩ, че висша цел на живота им е да бъдат предани съпруги, майки и домакини. Спомнете си героинята на Джулиан Мур от "Мисис Далауей". По същото време във Франция изгрява звездата на Симон Дьо Бувоар с книгата й "Вторият пол", белязала настъпването на феминизма. Катрин Уотсън (Джулия Робъртс), новата преподавателка по история на изкуството, идва в Уелсли от разкрепостения Ню Йорк, с всичките му идеи за свободомислие в изкуството, обществото, образованието. Само че женският колеж е място, където традициите все още са челично твърди. Той възпитава свръхобразовани...домакини. Стипендиите за жени в престижни университети като Йейл и Харвард са фантастика. Медицинската сестра, осмелила се да раздава презервативи бива елегантно уволнена. А мис Уотсън учтиво е помолена да не се увлича по модерната живопис, а да се придържа към класическите образци. Нейните ученички са обсебени от мечтите за изискана сватбена церемония и съпруг с блестящо бъдеще във висшето общество. Те от малки са приучени да разглеждат будния си ум и способности като луксозна декорация в семейния социален имидж. Противно на предварителните очаквания, "Усмивката на Мона Лиза" не е филм за протеста, а за приятелството, въпреки че голяма част от неговите героини за жертви на една отиваща си социална конвенция. Режисьорът Нюъл е властелин на актьорските ансамбли. Той владее изкуството на намека, предразполага изпълнителите си да боряват с нюанси, а не с емоционални декларации. Меланхолията на затворения колежански свят е по-скоро романтична, отколкото тъжна. Младата учителка на Джулия Робъртс е също толкова ранима, но и силна, колкото нейните ученички, които тепърва ще опитат меда и жилото на женската свобода.
Рейтинг: 8.74 / 19 гласа 
